Проф. д-р арх. Росица Никифорова

На 17 май 2019 г., след многократни и стигащи да непреодолимост уточнения в графика му от работа по проекти и пътувания, в България пристигна световно известният архитект и визуален артист Юрген Майер, реализирал проекти от Ню Йорк, през Европа до Грузия, работещ в пространство на срещата на архитектура, скулптура, комуникации и нови технологии, преподавател в Принстънския университет, Харвардския университет, Висшето училище по изкуства в Берлин, Архитектурната асоциация в Лондон, Колумбийския университет в Ню Йорк и Университета в Торонто, Канада, член на управителното тяло на фондация „Баухаус Десау“, носител на най-големите награди за архитектура и дизайн. И подчертавам – той е носител на Red dot.
Поне едно негово произведение със сигурност е добре познато – най-голямата в света дизайн-структура от дърво, хвърляща растерната си сянка над римски и мавритански находки в центъра на горещата Севиля.
За 24-часовия му престой във Варна по покана на главния архитект на града Виктор Бузев и неправителствената организация Варна Дизайн Форум чухме и видяхме презентирани дълго очаквани истини за творческия процес, за градските пространства, за образованието по дизайн и архитектура. Най-убедително е словото и примерите, когато ги представя ерудиран представител на „огнената“ част от професията – практикуващ архитект-дизайнер.

Школата Баухаус
Поводът за поканата на арх. Майер беше световното честване на 100 години от създаването на Школата Баухаус в Десау, Германия. Школата е поставила началото на съвременното ни схващане за предметно-пространствения свят: света, в който живеем – от градските пространства, през сградите до чашата за кафе. Искахме не просто да станем свидетели на пореднен исторически разказ за стила от първата третина на ХХ век с оплаквания за застрашеното наследство, искахме актуален отговор на въпроса за виталността на духа и принципите на Баухаус и сегашното разбиране за адекватна на времето, на новите технологии, на новите човешки претенции архитектура.
„Имам досег с Баухаус още от моето детство. Роден съм в Щутгарт и когато бях петнайсет-шестнайсетгодишен, се случи реновирането на селището Вайсенхоф (Weißenhofsiedlung), цел на което беше неговото връщане в оригинален вид. Спомням си, че още тогава имаше дискусия доколко да се реставрира оригиналният вид на селището и доколко това, което е било добавяно по-късно (през 50-те и 60-те години) също е част от историята и отношението на хората към Баухаус.“
Експерименталното селище Вайсенхоф е създадено през 1927 г. с намерението да предостави напълно нова жилищна концепция за всеки човек. Привлечени от модерната архитектура и преливащите едно в друго жилищни пространства обаче, първоначално се заселват само интелектуалци, журналисти, актьори, оперни певци. Автор на градоустройственото решение е Мис ван дер Рое, той проектира и една от сградите, наред с великите автори на другите сгради: Льо Корбюзие, Валтер Гропиус, Бруно Таут, Лудвих Хилбесхаймер, Ханс Пьолциг, Петер Беренс, Ханс Шарун и др. Сложната историческа съдба на селището в годините преди и след Втората световна война достига спокойствието на защитена културна национална ценност през 1956 г. и се сдобива с кръга „Приятели на Вайсенхоф“. През 80-те години на ХХ век Федералното правителство в Бон и управата на Щутгарт отпускат сериозни средства за реконструкцията му – ето за този дискусионен по отношение на стилистиката период говори Юрген Майер, отрано въведен в отговорната архитектурна професия.
Той обощава, че германските архитекти са заплашително и непрекъснато обвързвани с Баухаус-естетиката, често представяна като функционални бели сандъци. „Понятието Баухаус, което носи в себе си послание в много пластове, е принизено до нещо много обикновено, което измества фокуса от същността на движението. Сега, 100 години след основаването на Баухаус, отново се повдига дискусията за многопластовото съдържание на Баухаус: за това, че Баухаус е много повече от обикновени бели “клоцове” и правоъгълни елементи. Това, че те във времето са пробили път и са се наложили като маркетинг емблема на Баухаус, не означава че Баухаус не е много по-пространен като форма и съдържание. Баухаус е отношението към технологиите, отношението към материала и най-вече отношението към човека.“ Бъдещето е на смислени интепретации на принципите му – това е първото, което ни каза Юрген Майер.
Архитектурно-дизайнерското образование
Второто запомнящо се послание беше отношението към архитектурно-дизайнерското образование. Известно е, че Баухаус училището прилага революционна система на обучение с балансирано и синтетично участие на предмети, изучавани теоритично, чрез ръчен труд в ателиетата на големи майстори и работа по реални проекти съвместно с учителите.
Арх. Майер, като член на Научния консултативен съвет, два пъти годишно заседава във фондация „Баухаус Десау“ по следните теми: бъдещето на Баухаус в образованието, бъдещето на Баухаус в производството и съхранението на наследството на движението в Източната част на Германия. Търсят се начини идеите на Баухаус да бъдат обвързани в обща мрежа, да продължат да съществуват и да се развиват.
С тази цел през 2019 г. най-напред в Берлин, а после и като пътуваща по целия свят , фондацията открива изложбата “Баухаус имагиниста”. Арх. Юрген Майер подчертава важен аспект на изложбата, показващ мрежа от различни архитектурни училища, чиито преподаватели и възпитаници възприемат връзката с техниката, материала и детайла като основна тема.
Изнесената от арх. Майер лекция с подбрани от него ярки реализации, беше забележително продължение на Баухаус-традицията: обучението по архитектура и дизайн да се предава непосредствено и на живо от умеещия към начинаещия.
Баухаус залага преди всичко на особено препоръчителната днес характеристика: Преносител на знание, а не просто на количество информация.
Майсторските проекти
Прекият контакт с архитектурна знаменитост е респектиращ и носи с нищо незаменимото усещане за магическа природа на творчеството.
В своята лекция върху проектите и реализациите на фирмата J. Mayer H. und Partner, Architekten арх. Майер правеше опити да представи процеса като нещо достъпно, преминаващо през структури от множества, които наблюдаваме в реалността, като кристализация на идеи от там, като занаят да изведеш идеята в нова реалност. Сред множество от букви словослагателят извежда различни печатни текстове – нещо толкова просто! Всъщност огромен новаторски труд стои зад почти всеки негов проект. За голямата дизайнерска конструкция на площада в Севиля дървеният материал е подготвен във Финландия, а специално създадената за случая нова система от метални връзки – в Германия, за да се „събере“ всичко на място в Испания.
Живото представяне на възникването на идея, мотивацията, преодоляването на трудности от всякакво естество, които не са спестени и на звездите в професията, неприемане и дори пълно отричане на правото на този тип формообразуване особено по време на криза, само затвърди убеждението, че силен характер и свръх работоспособност са най-важните условия за реализация на талантливия творец.
Знайно е, че архитектурата е въздействащо изкуство. С присъщата на качествените професионалисти самоирония арх. Майер показа рекламен видеоклип на котешка тоалетна с образ и нова технология, инспирирани от Метропол Парасол в Севиля. И също реклама за бира със силуета на Съдебна палата в Хаселт, Белгия.

Ефектът от представянето на неговото творчеството беше светкавичната реакция на най-младата му публика в пленарната зала на Община Варна. Заваляха въпроси в широк диапазон – от интерес към личното му усещане за самия себе си като творец до прагматичното „как се поддържа дървена конструкция на открито“.

Кръгла маса

Животът в град с историческо наследство по традиция се схваща едновременно като „проклятие и благословия“. Трябва да бъде намерен баланс в поддържането на градска среда, която да отговаря на ежедневните потребности на гражданите и на екстремните очаквания на иначе полезните туристи.
На кръгла маса „Градските пространства на Варна“ с участие на архитекти, икономисти, еколози и заинтересувани граждани архитект Майер представи подробно опита на Севиля в избора на проект за площад „Енкарнасион“ – няколкостепенен конкурс сред изявени проектантски фирми. Българските архитекти, привърженици на „Ефекта Билбао“ и на широкоаспектно третиране на локалните архитектурни задачи, подкрепиха идеята световни имена да стъпят на територията на древния Одесос. Ще поживеем, ще видим.

Автор: Станчо Веков

Abstract: The study focuses on the beginning of the modern architecture in Varna on the eve of the forthcoming a 100th anniversary of the establishment of Bauhouse in Germany, to be celebrated in 2019 in Europe and around the world. The paper contains some example of the local architecture that has been influensed by the Bauhouse school which treats architecture as a form of art comprising all spheres of life. Two Varna-based architects have been showcased: Stefan Venedict Popov and Zhelyazko Bogdanov, alumni of the Munich and Brno universities. With their work they managed to change Varna’s aspect in the spirit of Bauhouse’s modernism as early as 15-16 years after it was established. In conclusion, the two architects’ contribution to Varna’s architecture is pointed out in camparison with some contemporary eclectic building which proves the actuality of Bauhouse’s modern movement in the context of the global architecture of our times. Key words: Bauhouse, modern movement, modernism, architecture, design, art, contemporary, eclectic,

Този текст, с допълнени и отстранени някои технически неточности, е докладван от автора на Научна конференция КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ВАРНА И ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН, (в годината на Европейското културно наследство), състояла се на 28 септември 2018 г., във Втора аудитория на Медицински Университет Проф. д-р Параскев Стоянов Варна и е публикуван в ИЗВЕСТИЯ на Съюза на учените Варна: http://www.su-varna.org/izdanij/2018/KNV_2018.pdf

ПРЕГЛЕДАЙТЕ МАТЕРИАЛА ТУК →

Варна Дизайн Форум подготвя за 2019 година отбелязване на 100 години от създаването на прочутата школа Баухаус във Ваймар, Десау и Берлин, Германия.

Всички провинции на Германия, Фондация Баухаус Десау, Откритият Фестивал Баухаус са обявили своите програми за този юбилей. Чествания ще има по цял свят.

Големият смисъл на тези активности се съдържа в признание на великото постижение на Баухаус: създаването на нов, адекватен на индустриалния и технологичен напредък език в изкуствата, дизайна и архитектурата.

Каним университетите на Варна, строителните и съсловни организации да се присъединят към подготовката за честване на 100 години Баухаус в периода 03–11 август 2019 г., седмица преди празника на Варна – 15 август 2019 г.

Доц. д-р арх. Станчо Веков подготви презентация за сгради във Варна, които са повлияни от стилистиката и принципите Баухаус.

Разгледайте презентацията, дело на доц. д-р арх. Станчо Веков тук

проф. д-р арх. Тодор Булев

Тези дни, почти неразгласен, премина още един градоустройствен „конкурс“ за София: този за т.нар. „Вторичен градски център“, всъщност за няколко квартала южно от Централна гара и контактната им (както е разбрана от организаторите) територия. Конкурсът бе в рамките на „Визар“: своеобразен архитектурен фестивал, организиран от фондация „Визар“, в която архитектурната мисъл е представена главно от уважавания ни колега, проф. арх. Бойко Кадинов, с подкрепата и на  Столична община. Обявен като международен, конкурсът успя да привлече ограничен брой (единадесет), главно софийски участници. Но при сегашната организация на градоустройственото проектиране в София и този брой трябва да отчетем като успех!

Аз съм поддръжник да се организират всякакви форми на консултации, дискусии, конкурси, дебати по проблемите на градоустройственото развитие на София. Още повече, че и аз, както и много други, очаквах да видя промени към по-последователна и институциализирана градоустройствена политика, особено след „смяната на караула“ в направление „Архитектура и градоустройство“ на Столична община. Там, след избора на арх. Здравко Здравков за главен архитект на София, а в ОП „Софпроект – ОУП“ – след избора на арх. Л. Георгиев за директор на предприятието, бяха отстранени под една или друга форма почти всички от познатите ни от години лица. Вече повече от година и половина се работи по т.нар. „Визия за София“, от която по замисъл би трябвало да се роди задание за разработване на нов ОУП на София (част от екипа, казват, че е назначен вече на щат в ОП „Софпроект – ОУП“). Но нов подход в градоустройството на София така и не се забелязва.За сметка на това, забележим е стремежът да се монополизира градоустройствената дейност…

Най-важното, най-укорителното, за което бе критикуван екипът на арх. П. Диков и той самият, бе усещането, че се работи „на парче“ – израз, който архитектите често употребяват в негативен смисъл, т.е., в  смисъл, че „парчетата“ не са обвързани помежду си, защото ясно е, че градоустройството на един град се реализира винаги част по част, т.е. на парчета. Работата не е в реализацията на части, а в това тези части да се обвързват в цялостност, в система.

Но, за мое съжаление, от изминалите две години не личи да има желание за такъв подход. Точно обратното, по-скоро работата „на парче“ (а „парчетата“ могат да бъдат не само квартали и улици, а и мисловни продукти, но без обвързаност помежду си) започва все повече да се превръща в официализирана идеология на „новата вълна“ участници в градоустройствения процес (те, впрочем, предпочитат да бъдат наричани „урбанисти“). И точно заради това мое впечатление (а то като че ли вече не е толкова само мое) за пореден път призовавам не само колегите – служители в Столична община, но и все по-колаборационистки настроените (и безкритични спрямо действията на общината) професионални организации – КАБ и САБ, да организират сериозна и отговорна професионална дискусия за градоустройственото планиране, проектиране и управление на София. Провежданите досега краткотрайни публични изяви не са с професионалните общности на архитекти, градостроители, инженери, социолози и пр., а с маса организации от т.нар. неправителствен сектор, повечето от които наскоро създадени, с неясна представителност, но пък с непомерни амбиции да определят бъдещето на града.

Ето някои примери (извън конкурса на „Визар“). Днес се решава комуникационно парче около ж.п. гара, вчера – около „5-те кюшета“, утре – около пл. „Св. Неделя“. Междувременно се публикуват, бих ги нарекъл ведомствени като мислене, схеми за развитието на Софийския метрополитен – отново без връзка с ОУП и с другите транспортни средства, без виждане за интегрирано развитие и управление на транспортната система на София. А тези виждания на предприятието „Софийски метрополитен“ трябва да се отразят в ОУП. Подобен подход въобще не създава условия вложените милиони и милиони в метрото да бъдат рентабилни за общината…

В този контекст аз очаквах конкурсът на „Визар“, много сполучливо насочен към една много възлова за града територия, подкрепен и от Столична община, (макар и без ясни ангажименти) да има своята роля на един наистина сериозен професионален форум. Но това не се получи. Според мене по няколко причини.

Най-напред, на самата територия, трябваше  да  се подходи с по-ясно формулирани цели, в по-широк контекст, за да се видят многопластовите ѝ проблеми. „Опаковането“ ѝ с понятието „Вторичен градски център“ не е убедително, защото още от 60-те години (в проектите на арх. Вл. Роменски и Ст. Стайнов) тя се разглежда като част от същинския център, която трябва да развие и доизгради неговата цялостна структура. Реконструкцията на Централна гара, заедно с пешеходния подлез, беше правилна стъпка в тази посока, добра за 70-те години, но тя не успя да получи мащабно продължение и връзка с ядрото на главния градски център. И сега тази задача не бе осъзната, а обхватът на конкурса бе недостатъчен за да се реши.

А при това, София наистина има нужда от северен вторичен градски център – така, както има нужда и от цялостна преориентация на градоустройственото управление на северните ѝ, очевидно изостанали в развитието си територии. Териториите, не в обхвата на сегашния център (т.е., южно от Централна гара) а северно от нея (и то в  много по-широк от маркирания в конкурсната програма обхват)  предлагат богати възможности за това ( не само защото тук могат да се строят „небостъргачи“ – друга актуална сега митологема). Но разрастването на този северен вторичен център изисква освен по-широк от зададения обхват, още проучване на много по-широк кръг от проблеми, много по-ясна и перспективна позиция и много по-ясни финансови и организационни ангажименти от страна на Столична община. Т.е. всичко, което да осигури институционалната рамка на една идея, която устойчиво да се реализира през следващите 20–30 години (и която съответно да бъде и един от жалоните в новия, евентуално, ОУП.) Всичко това липсваше в подготовката и провеждането на настоящия конкурс – и може би въобще не е стояло като задача пред организаторите. А да припомня, че същите грешки бяха налице и в организирания на правителствено ниво, със силно международно участие, но също така неуспешен, конкурс пак за „Вторичен градски център“ на бул. „Цариградско шосе“ през 2009 г.!

При това положение, естествено, липсва каквато и да е подсказка – а  какво да се прави в конкурсната територия? Такава свобода в подхода също е възможна – но ако става дума за конкурс на концептуално ниво. Това не бе формулирано така и участниците, естествено, предложиха твърде различни  като подход и подробност, а оттам реално несъпоставими проекти. А  би било добре, в  тази ранна фаза да се организира не  състезание, а  консултация с възможно най-широк кръг участници която да послужи за основа на последваща конкурсна програма и задание. Сега лансирането на три (от общо само единадесет  проекта) ,цели да внуши, че вече сме намерили нужното решение. Но това далеч не е така! При това изборът е направен от жури, което, макар и „международно“ (колко обичаме да оправдаваме собствените си решения с мнима европеизация!), не познава нито София, нито  мястото – и не може да го направи за два – три дни, без да подценявам професионалното ниво на членовете му. Така че нека  не се заблуждаваме, намираме се на доста ранен етап в търсенето на добро решение. И нека на този ранен етап на професионални търсения да не се пренебрегва – а да се уважи безкористният труд на всички участници. Най-малкото, да се организира отделно от представителната част  представяне на всички проекти, обща дискусия. Такава нямаше. А е очевидно необходима! Поне защото отличените проекти предлагат очевидно несъвместими, противоречащи си, някои от тях – и несъстоятелни идеи. А ако все пак, макар и механично ги съчетаем, ще се получи такава многомилионна сума за тяхната реализация, каквато не само София, а и българското правителство не биха били в състояние да осигурят.

Ще дам  само един пример. Екипът на Ангел Захариев предлага по протежение на 600 – 700 м бул. „Мария Луиза“ и свързаните с него бул. „Хр. Ботев“ и други улици, цялото автомобилно решение да се развие подземно. Но на практика, с това решение не се създава  по-добра  организация на транспорта и пешеходните потоци от сегашната, по-скоро обратното. Още повече, че върху наземната основна равнина пък се запазва  трамвайното движение. Тази огромна, замислена като пешеходна плоча е напълно съпоставима по размери с подобна пешеходна плоча в известния вторичен център на Париж, кв.”Дефанс“! Но даже в „Дефанс“, въпреки стотиците хиляди квадратни метра застроена площ и хилядите работещи в съседство, пешеходната равнина все пак пустее.

В нашия случай тази  много сложна реализация, освен че прикрива нерешените транспортни проблеми, на практика не обслужва почти никого; ще представлява едно безжизнено пространство, макар и добре оцветено в зелено, макар и фланкирано на юг от любопитни като форма, отчасти и като съдържание, сгради. Наистина, тук имаме известно сходство с решението при НДК (парк, транспорт под земята, зална сграда). Има нещо и от решението около ж.п. гарата в Ротердам (този пример показа един от журьорите). Но и в двата посочени случаи градският контекст, следователно и смисълът на решенията е съвсем различен. А в нашия случай този смисъл се губи… И ако преди петнайсетина години, при подобен по тема конкурс за Осака, Ангел Захариев показа едно интересно, наистина концептуално мислене – то тук идеята, на пръв поглед мащабна и концептуална, е зрелищна, но неработеща.

Разбира се, и аз считам, че  София има нужда и от такива, по-скъпи и едромащабни решения, даващи приоритет на пешеходеца, но там, където те са градоустройствено, социално и функционално обосновани. Например, при Южната дъга, или при пресичащите Борисовата градина, разделящи я, големи общоградски улични артерии. Точно там обаче (а сега се приема проектът за Борисова градина) такъв подход липсва. Или при проектираните, пак от Ангел Захариев група високи сгради на бул. ”Цариградско шосе”. Точно при тях една пешеходна равнина, без транспорт, би стимулирала те да функционират като група, като ядро на южния вторичен център. Но в публикувания негов проект  те остават разделени, всяка в свое „островно” пространство…Ефектът на възможното ансамблово решение остава нереализиран.

И още нещо. Колегите от „новата вълна“, включително и Ангел, защитават, както разбирам, тезата за едно градоустройство „отдолу – нагоре“, градоустройство, което се получава от натрупваните частности и естествения живот на града. Такъв подход е необходим. Но ето, в това място при гарата Ангел предлага решение, което изисква много сериозно централно финансиране, силно регулиране на собствениците, гарантиране на устойчивост във времето… Ясно става, че само с гражданско участие градоустройство не се прави. Но ясно става и, че и в този случай Общината не знае как да осмисли ролята си на „главен играч“ в театъра на градското развитие. Може би точно защото тя няма и качествата на колективен субект, а общинската управа предпочита да реализира множество интереси на множество свои „субекти“ на различни нива, на различни парчета…

Сдружение Варна Дизайн Форум, Главният архитект на Община Варна и Девня Цимент АД определиха две стипендии-награди и селектираха още 9 добре представили се студенти сред общо 32 кандидати:

• Награда от 1000 лв на Димитър Русев, студент от IV курс, Индустриален дизайн, ТУ Варна
• Награда от 1000 лв на Анани Янков, студент от IV курс, Архитектура, ВСУ „Черноризец Храбър“
• 9 студенти с добри проекти, показани по реда на постъпилите материали

Наградите ще бъдат връчени официално в университетите:

 – ВСУ „Черноризец Храбър“ при откриване на учебната година на 02.10.2017  и

 – ТУ Варна на заседание на АС на 23.10.2017 от 15:00 ч.

Разгледайте всички участвали проекти тук – ВДФ Награда студенти 2017

Сдружение „Варна Дизайн Форум”, съвместно с „Девня Цимент” АД и Главния архитект на община Варна, арх. Виктор Бузев, предоставя за учебната 2017/2018 година две еднократни стипендии, всяка на стойност 1000 лв. (хиляда лева) за студенти от специалностите Архитектура и Дизайн при Варненски Свободен Университет „Черноризец Храбър” и за студенти от специалност „Индустриален дизайн“ на Техническия Университет във Варна. Стипендиите се осигуряват на конкурсен принцип, след оценяване на курсови проекти от Жури с представители на Организаторите.

Целта е стипендиите да стимулират отличените студенти в тяхното образование и да допринесат за интереса към дизайнерската професия, гарантираща качество на пространствената среда за човешката дейност.

Кандидатите трябва да бъдат студенти към септември 2017 година, записани в редовна форма на обучение в специалностите „Архитектура” и/или „Дизайн” на ВСУ „Черноризец Храбър” или в специалност „Индустриален дизайн“ на ТУ Варна. Кандидатите за стипендиите трябва да представят следната информация:

• Сканирана студентска книжка и данни от студентски статус, от които да е видно, че студентът е със среден успех не по-нисък от много добър 5,00 за целия период на обучение;
• Мотивационно писмо за участието в конкурса за стипендия;
• Портфолио с три курсови проекта по избор на студента с посочени: период на изработване/предаване на проекта, дисциплина, преподавател, получена оценка;

Посочената по-горе информация се изпраща във формат jpg на електронна поща info@varna-design.com  до 24:00 ч. на 19.09.2017г. Жури с представители на организаторите ще избере двамата победители до 20.09.2017г. и ще обяви резултатите до 25.09.2017г. в официалния сайт на сдружение Варна Дизайн Форум.

ВЪПРОСИ КЪМ МЕЛТЕМ ВАТАН КАПТАН,

Зам. Декан на Факултет по архитектура и дизайн, университет BAU, Istanbul

Здравейте Мелтем, поздравления за успешното професионално развитие. Колегите от Варна Дизайн Форум помнят презентации Ви, свързани с исторически архитектурен преглед по Черноморската тематика отпреди четири години.

BAU университет Истанбул, април 2016

1. Въпрос: Днес имате преподавателски и административни отговорности в образователния процес по архитектура в БАУ. Как бихте представила този процес, какви са предимствата на Вашия университет, как оценявате като цяло образованието по архитектура в Турция?

Първо бих искала да Ви благодаря за поканата за това интервю. За мен е удоволствие да се опитам да Ви отговоря. Гордея се, че бивайки заместник декан, съм част от академичния състав на факултета по архитектура и дизайн към BAU университет. Нашият факултет има катедри по: архитектура, интериор и дизайн на околно среда, дизайн на индустриални продукти. Основа на нашия факултет са проектантските студия, които са пряко свързани с лекции по теория – задължителни и избираеми с сътрудничество с фирми от практиката на проектиране и строителство; работилници с летни и зимни програми.

Поддържаме наши кампуси в Берлин и Рим, където студентите ни имат възможност в рамките на един семестър да продължат образованието си.

Оценката на архитектурното образование в страната ни може да се определи като средно и такова с много високо качество за различните университети. Затова кандидатите трябва да правят внимателен избор.

Визията на нашия университет се определя като BAU Global, което наистина означава да се конкурираме с най-известните университети по света.

2. Въпрос: Как осъществявате на международно ниво образование за ваши и чуждестранни студенти?

Първото обстоятелство, свързано с описания стремеж да сме на световно ниво и с наличието на чуждестранни студенти (почти 30 %), е преподаването изцяло на английски език.

Другите обстоятелства, очертаващи международно равнище на образователния ни продукт, са придържане към съвременните архитектурни образци, както в практиката, така и в образованието. Академичният напредък на членовете на факултета са друг важен фактор. Даваме информация за международните стандарти и особено за европейските стандарти в проектирането и строителството.

3. Въпрос: Какви работилници (workshops) имате, какви са темите, кои студенти участват?

Като международни летни програми имаме годишни опции за Япония и Испания. От тази година ще имаме лятно училище и в Гърция. На национално ниво правим летни работилници в Кападокия, Одунпазари и Ескишехир. Освен летните школи имаме и специализирани работилници по мембрани, дървени конструкции и редовна дигитална работилница. Тези дейности са отворени за всички обучавани като се спазва съотношение 50 на 50% за наши и чуждестранни студенти.

Целта на всичко това е да разширим образователния хоризонт за студентите по определени теми и да им дадем възможност да практикуват професията архитект.

4. Въпрос: Работейки с много студенти, намирате ли нещо специфично в отношението на младата генерация към нашата професия?

Най-голямата промяна виждам в използването на новите технологии, които за новите поколения са повече цел, отколкото инструмент за работа. Чертане наръка или дори записване на бележки по време на лекции вече не е навик. Това свидетелства за променен начин на живот и възприемане в процеса на обучение. Днес възможностите на поколенията за пътуване по целия свят са много големи, това обогатява визуалния им опит и способността за интерпретации на много повече архитектурни примери. Това е важно от професионална гледна точка, но също общуването на студентите с чужденци, усвояването на различни култури води до обогатяването на самите тях като личности.

5. Въпрос: Има ли влияние от чуждестранния опит, заложен в образованието по архитектура във вашия университет?

Мога да кажа – да, със сигурност. Преподавателите ни с международен опит го пренасят чрез своите лекции и курсове към студентите. Тук имам предвид също и културата, манталитета и преживяванията на преподавателя в този опит като принос в преподавания материал. В някакъв смисъл самите характеристики на този опит могат да бъдат тема и заглавие на лекции.

Тук трябва да прибавим и възприемането на архитектурата и опитът на студентите, придобит в кампусите в Берлин и Рим от тамошните преподаватели.

6. Въпрос: Какво считате, че би усъвършенствало архитектурното образование въобще по света?

Не е лесно да отговоря на този въпрос. Разсъждавам по темата от дълго време. Образователните системи по света са все по-глобални и теоретично учебните програми стават все по-сходни. Акредитациите съгласно Болонското споразумение или NAAB (Национален архитектурен акредитационен борд в САЩ) ускоряват глобализацията. В същото време състоянието на дадена страна, културата, нивото на основното образование, финансовото положение и др. не са еднакви по целия свят. Това създава затруднения в опита за уравновесяване на изискванията при акредитациите. Тук се намесват и националните политики в сферата на образованието с правителствени насоки за устойчивост, природосъобразен дизайн, субсидиране и съответстващи изисквания към програмите за обучение. Например, в някои европейски страни, където природните ресурси се използват като енергийни, правителството стимулира обучение на специалисти в тази област (зелена архитектура, природосъобразен дизайн, сертификатни системи в специфично направление) и това е много важно. За нас като архитекти и академици тези теми са не по-малко важни и ние се стремим да обогатяваме знанията на студентите за намаляване на въздействието на СО₂ при това в обстановка на неосигуреност на страната ни по стандартите на европейските страни. Затова лекциите по тези теми остават повече на теоретично ниво, а насърчаването на младото поколение да работи в тази насока е затруднено.

7. Въпрос: Как се осъществява следдипломната квалификация на дипломираните магистри и какви магистърски програми, обвързани с практиката предлага Вашият университет?

Магистърските програми включват две опции – с или без магистърска теза. Надграждащи магистърски програми в нашия факултет няма. Нямаме определена връзка с практиката. Професионалната практика е отговорност на студента.

8. Въпрос: Сегашната икономическа и политическа ситуация отразява ли се на интереса към образованието по архитектура?

Архитектурата винаги е била предпочитан избор за кандидат-студентите. Дори в сегашната ситуация на висок процент безработица и трудности за постигане на добра позиция като архитект тази тенденция продължава. Едно от обясненията е, че някои студенти не преследват висока позиция в професионалния живот и се интересуват повече от престижната диплома. С нея могат да продължат работа в офисите на родителите или роднините си. Това са основните обяснения на продължаващия интерес към архитектурното образование.

9. Въпрос: Как оценявате архитектурните реализации в Истанбул? Забелязвам две различни тенденции в стилистиката на храмовото строителство: Sancaklar mosque in Istanbul, Emre Arolat Architects, 2014 и ново-строящата се гигантска Çamlıca Camii на малоазийския бряг.

Възможно е наистина да определим, че в нашата страна съществуват два съвсем различни стила на архитектура – модерна и традиционна. Модерната архитектура се представя в работите на Arolat, Tabanlıoğlu, Avci, Tümertekin и други, добре известни и по света. Традиционният тип архитектура е повече свързан със стиловете от Близкия изток. Този въпрос е по-добре изяснен в коментарите на архитектурните критици.

8 юни 2016, BAU Истанбул

Интервю на Росица Никифорова с Мелтем Ватан