Проф. д-р арх. Росица Никифорова

На 17 май 2019 г., след многократни и стигащи да непреодолимост уточнения в графика му от работа по проекти и пътувания, в България пристигна световно известният архитект и визуален артист Юрген Майер, реализирал проекти от Ню Йорк, през Европа до Грузия, работещ в пространство на срещата на архитектура, скулптура, комуникации и нови технологии, преподавател в Принстънския университет, Харвардския университет, Висшето училище по изкуства в Берлин, Архитектурната асоциация в Лондон, Колумбийския университет в Ню Йорк и Университета в Торонто, Канада, член на управителното тяло на фондация „Баухаус Десау“, носител на най-големите награди за архитектура и дизайн. И подчертавам – той е носител на Red dot.
Поне едно негово произведение със сигурност е добре познато – най-голямата в света дизайн-структура от дърво, хвърляща растерната си сянка над римски и мавритански находки в центъра на горещата Севиля.
За 24-часовия му престой във Варна по покана на главния архитект на града Виктор Бузев и неправителствената организация Варна Дизайн Форум чухме и видяхме презентирани дълго очаквани истини за творческия процес, за градските пространства, за образованието по дизайн и архитектура. Най-убедително е словото и примерите, когато ги представя ерудиран представител на „огнената“ част от професията – практикуващ архитект-дизайнер.

Школата Баухаус
Поводът за поканата на арх. Майер беше световното честване на 100 години от създаването на Школата Баухаус в Десау, Германия. Школата е поставила началото на съвременното ни схващане за предметно-пространствения свят: света, в който живеем – от градските пространства, през сградите до чашата за кафе. Искахме не просто да станем свидетели на пореднен исторически разказ за стила от първата третина на ХХ век с оплаквания за застрашеното наследство, искахме актуален отговор на въпроса за виталността на духа и принципите на Баухаус и сегашното разбиране за адекватна на времето, на новите технологии, на новите човешки претенции архитектура.
„Имам досег с Баухаус още от моето детство. Роден съм в Щутгарт и когато бях петнайсет-шестнайсетгодишен, се случи реновирането на селището Вайсенхоф (Weißenhofsiedlung), цел на което беше неговото връщане в оригинален вид. Спомням си, че още тогава имаше дискусия доколко да се реставрира оригиналният вид на селището и доколко това, което е било добавяно по-късно (през 50-те и 60-те години) също е част от историята и отношението на хората към Баухаус.“
Експерименталното селище Вайсенхоф е създадено през 1927 г. с намерението да предостави напълно нова жилищна концепция за всеки човек. Привлечени от модерната архитектура и преливащите едно в друго жилищни пространства обаче, първоначално се заселват само интелектуалци, журналисти, актьори, оперни певци. Автор на градоустройственото решение е Мис ван дер Рое, той проектира и една от сградите, наред с великите автори на другите сгради: Льо Корбюзие, Валтер Гропиус, Бруно Таут, Лудвих Хилбесхаймер, Ханс Пьолциг, Петер Беренс, Ханс Шарун и др. Сложната историческа съдба на селището в годините преди и след Втората световна война достига спокойствието на защитена културна национална ценност през 1956 г. и се сдобива с кръга „Приятели на Вайсенхоф“. През 80-те години на ХХ век Федералното правителство в Бон и управата на Щутгарт отпускат сериозни средства за реконструкцията му – ето за този дискусионен по отношение на стилистиката период говори Юрген Майер, отрано въведен в отговорната архитектурна професия.
Той обощава, че германските архитекти са заплашително и непрекъснато обвързвани с Баухаус-естетиката, често представяна като функционални бели сандъци. „Понятието Баухаус, което носи в себе си послание в много пластове, е принизено до нещо много обикновено, което измества фокуса от същността на движението. Сега, 100 години след основаването на Баухаус, отново се повдига дискусията за многопластовото съдържание на Баухаус: за това, че Баухаус е много повече от обикновени бели “клоцове” и правоъгълни елементи. Това, че те във времето са пробили път и са се наложили като маркетинг емблема на Баухаус, не означава че Баухаус не е много по-пространен като форма и съдържание. Баухаус е отношението към технологиите, отношението към материала и най-вече отношението към човека.“ Бъдещето е на смислени интепретации на принципите му – това е първото, което ни каза Юрген Майер.
Архитектурно-дизайнерското образование
Второто запомнящо се послание беше отношението към архитектурно-дизайнерското образование. Известно е, че Баухаус училището прилага революционна система на обучение с балансирано и синтетично участие на предмети, изучавани теоритично, чрез ръчен труд в ателиетата на големи майстори и работа по реални проекти съвместно с учителите.
Арх. Майер, като член на Научния консултативен съвет, два пъти годишно заседава във фондация „Баухаус Десау“ по следните теми: бъдещето на Баухаус в образованието, бъдещето на Баухаус в производството и съхранението на наследството на движението в Източната част на Германия. Търсят се начини идеите на Баухаус да бъдат обвързани в обща мрежа, да продължат да съществуват и да се развиват.
С тази цел през 2019 г. най-напред в Берлин, а после и като пътуваща по целия свят , фондацията открива изложбата “Баухаус имагиниста”. Арх. Юрген Майер подчертава важен аспект на изложбата, показващ мрежа от различни архитектурни училища, чиито преподаватели и възпитаници възприемат връзката с техниката, материала и детайла като основна тема.
Изнесената от арх. Майер лекция с подбрани от него ярки реализации, беше забележително продължение на Баухаус-традицията: обучението по архитектура и дизайн да се предава непосредствено и на живо от умеещия към начинаещия.
Баухаус залага преди всичко на особено препоръчителната днес характеристика: Преносител на знание, а не просто на количество информация.
Майсторските проекти
Прекият контакт с архитектурна знаменитост е респектиращ и носи с нищо незаменимото усещане за магическа природа на творчеството.
В своята лекция върху проектите и реализациите на фирмата J. Mayer H. und Partner, Architekten арх. Майер правеше опити да представи процеса като нещо достъпно, преминаващо през структури от множества, които наблюдаваме в реалността, като кристализация на идеи от там, като занаят да изведеш идеята в нова реалност. Сред множество от букви словослагателят извежда различни печатни текстове – нещо толкова просто! Всъщност огромен новаторски труд стои зад почти всеки негов проект. За голямата дизайнерска конструкция на площада в Севиля дървеният материал е подготвен във Финландия, а специално създадената за случая нова система от метални връзки – в Германия, за да се „събере“ всичко на място в Испания.
Живото представяне на възникването на идея, мотивацията, преодоляването на трудности от всякакво естество, които не са спестени и на звездите в професията, неприемане и дори пълно отричане на правото на този тип формообразуване особено по време на криза, само затвърди убеждението, че силен характер и свръх работоспособност са най-важните условия за реализация на талантливия творец.
Знайно е, че архитектурата е въздействащо изкуство. С присъщата на качествените професионалисти самоирония арх. Майер показа рекламен видеоклип на котешка тоалетна с образ и нова технология, инспирирани от Метропол Парасол в Севиля. И също реклама за бира със силуета на Съдебна палата в Хаселт, Белгия.

Ефектът от представянето на неговото творчеството беше светкавичната реакция на най-младата му публика в пленарната зала на Община Варна. Заваляха въпроси в широк диапазон – от интерес към личното му усещане за самия себе си като творец до прагматичното „как се поддържа дървена конструкция на открито“.

Кръгла маса

Животът в град с историческо наследство по традиция се схваща едновременно като „проклятие и благословия“. Трябва да бъде намерен баланс в поддържането на градска среда, която да отговаря на ежедневните потребности на гражданите и на екстремните очаквания на иначе полезните туристи.
На кръгла маса „Градските пространства на Варна“ с участие на архитекти, икономисти, еколози и заинтересувани граждани архитект Майер представи подробно опита на Севиля в избора на проект за площад „Енкарнасион“ – няколкостепенен конкурс сред изявени проектантски фирми. Българските архитекти, привърженици на „Ефекта Билбао“ и на широкоаспектно третиране на локалните архитектурни задачи, подкрепиха идеята световни имена да стъпят на територията на древния Одесос. Ще поживеем, ще видим.