Всички публикации от Varna Design

Изложба ВДФ в САБСофия

Изложба на ВДФ в САБ София

ЧЕРНОМОРИЕ И МОДЕРНИЗЪМ
Отзив за изданието със съставител проф. арх. Росица НИКИФОРОВА
Едва ли само стогодишнината от създаването на експерименталната немска архитектурно-дизайнерска Школа Баухауз е поводът да се появи тази книга. Проф. Никифорова със сигурност от години е съзерцавала сградите по Черноморието, най-вече тези на Варна, Бургас, Балчик и майсторското й око на архитект е разкривало в тях, независимо от сянката на годините, а понякога и на разрухата, на неизбежните трансформации във времето и живота, онази красота, на която поколения архитекти се любуват, почитат и ценят: Духът на Баухауза. А това е модерното движение в европейското изкуство, което завладява с принципите си много архитекти не само в Европа.
Да се „разкрива с прочит“ архитектура умеят най-вече архитектите, посветените артисти. За останалите оставяме радостта от задържания по-дълго поглед върху фасадата, който поглед незнайно как се заражда от тайно вграденото чувство за естетика, което не всички го могат и предизвиква просто и кратко изречените думи: „А, не е лошо, това е интересна сграда.“
И така, вълнението от все още тук-там запазените сгради на модернизма у нас на Школата Баухауз – не отмира. Но след толкова години, както пише съставителката и автор на част от текста проф. Никифорова: „Много повече от съчувстващи възгласи са нужни на Баухаус по нашите географски ширини. Постепенно изчезват „духът и познанието за голямата школа на модерното движение“.
Тази книга – затова е ценна – за да предизвика покрай погледите ни на възхита от изкуството на модернизма и онова нужно, реално внимание, за да запазим изкуството за още поколения.
Да, Баухаус е предизвикан продукт на Първата Световна Война. Много са изречените думи за него от авторите в това издание: Р. Никифорова, Станчо Веков, Мина Георгиева, Анета Василева. Следите на Баухаус в българската архитектура все още са видни. Някои от тях обаче са трудно откриваеми заради внесените промени или направо са осакатени. И тук е важно да се обърне внимание на отношението: как да опазим останалото. Модернизмът доведе до глобализация в архитектурата, до доминация на колективното вместо на индивидуалното. „Той се опита да създаде егалитарни продукти, а не елитарни“ (цитат от книгата). Той доказа, че може да има разбираем дизайн за всеки. И както арх. Станчо Веков напомня: модернизмът е единство между съдържание, форма и визуален образ.
В книгата може да се открият много детайли, с помощта на които при желание да се изградят типичните архитектурни форми в сградите, проектирани според модернизма. Ето някои от тях: плосък покрив, акцент върху силуета, окрупнен обем – кубично третиране, хоризонтални отвори, овални равнини и обеми, балкони, парапети с тръбна стомана, пластичен силует на сградата, контрасти в обемите, дълбоки стрехи, съчетание на функционална архитектура с местна архитектура и т.н.
В книгата град Варна доминира – ½ от тялото на книгата и слава Богу, че там има най-много запазени примери. Следват Бургас, Балчик – също с много примери, през двойни очила видяни – български и румънски. За жалост, чудесният пример от Несебър е съборен. Авторът му арх. Крум Плакунов няма щастлива съдба – жилищната сграда, която той е построил и в която е живял в София – отново в „модерн“ и която познавах подробно от дете и тя е обезобразена, неузнаваема дори. Дано поне в Созопол сградата на рибарското училище се запази и реконструира по автентичните следи на архитектурата ѝ.
Само още две думи за черноморските курорти, които печелеха с архитектурата си до 1989 г. и пак предимно за сметка на модернизма. Но след 1989 г. промените на тези места са почти ужасяващи.
На какво ни научи модернизмът? Трудно е да кажем кратко … И все пак учи ни на: „естетика от чашата до покрива“. Заслужава да продължим уважението си към него и да го пазим, въпреки че вече има архитектура, създавана от мутри и продажни колеги, които също си слагат маските на мутри, за да са в унисон с поръчителите си и забравят, че преди 100 години архитектите са се борили за доминацията на архитектурната естетика, достъпна за всички, а не преобразена в криворазбрана представителност.

Доц. арх. Искра Дандолова дсн
София, октомври 2019

Какво ни каза Юрген Майер

Проф. д-р арх. Росица Никифорова

На 17 май 2019 г., след многократни и стигащи да непреодолимост уточнения в графика му от работа по проекти и пътувания, в България пристигна световно известният архитект и визуален артист Юрген Майер, реализирал проекти от Ню Йорк, през Европа до Грузия, работещ в пространство на срещата на архитектура, скулптура, комуникации и нови технологии, преподавател в Принстънския университет, Харвардския университет, Висшето училище по изкуства в Берлин, Архитектурната асоциация в Лондон, Колумбийския университет в Ню Йорк и Университета в Торонто, Канада, член на управителното тяло на фондация „Баухаус Десау“, носител на най-големите награди за архитектура и дизайн. И подчертавам – той е носител на Red dot.
Поне едно негово произведение със сигурност е добре познато – най-голямата в света дизайн-структура от дърво, хвърляща растерната си сянка над римски и мавритански находки в центъра на горещата Севиля.
За 24-часовия му престой във Варна по покана на главния архитект на града Виктор Бузев и неправителствената организация Варна Дизайн Форум чухме и видяхме презентирани дълго очаквани истини за творческия процес, за градските пространства, за образованието по дизайн и архитектура. Най-убедително е словото и примерите, когато ги представя ерудиран представител на „огнената“ част от професията – практикуващ архитект-дизайнер.

Школата Баухаус
Поводът за поканата на арх. Майер беше световното честване на 100 години от създаването на Школата Баухаус в Десау, Германия. Школата е поставила началото на съвременното ни схващане за предметно-пространствения свят: света, в който живеем – от градските пространства, през сградите до чашата за кафе. Искахме не просто да станем свидетели на пореднен исторически разказ за стила от първата третина на ХХ век с оплаквания за застрашеното наследство, искахме актуален отговор на въпроса за виталността на духа и принципите на Баухаус и сегашното разбиране за адекватна на времето, на новите технологии, на новите човешки претенции архитектура.
„Имам досег с Баухаус още от моето детство. Роден съм в Щутгарт и когато бях петнайсет-шестнайсетгодишен, се случи реновирането на селището Вайсенхоф (Weißenhofsiedlung), цел на което беше неговото връщане в оригинален вид. Спомням си, че още тогава имаше дискусия доколко да се реставрира оригиналният вид на селището и доколко това, което е било добавяно по-късно (през 50-те и 60-те години) също е част от историята и отношението на хората към Баухаус.“
Експерименталното селище Вайсенхоф е създадено през 1927 г. с намерението да предостави напълно нова жилищна концепция за всеки човек. Привлечени от модерната архитектура и преливащите едно в друго жилищни пространства обаче, първоначално се заселват само интелектуалци, журналисти, актьори, оперни певци. Автор на градоустройственото решение е Мис ван дер Рое, той проектира и една от сградите, наред с великите автори на другите сгради: Льо Корбюзие, Валтер Гропиус, Бруно Таут, Лудвих Хилбесхаймер, Ханс Пьолциг, Петер Беренс, Ханс Шарун и др. Сложната историческа съдба на селището в годините преди и след Втората световна война достига спокойствието на защитена културна национална ценност през 1956 г. и се сдобива с кръга „Приятели на Вайсенхоф“. През 80-те години на ХХ век Федералното правителство в Бон и управата на Щутгарт отпускат сериозни средства за реконструкцията му – ето за този дискусионен по отношение на стилистиката период говори Юрген Майер, отрано въведен в отговорната архитектурна професия.
Той обощава, че германските архитекти са заплашително и непрекъснато обвързвани с Баухаус-естетиката, често представяна като функционални бели сандъци. „Понятието Баухаус, което носи в себе си послание в много пластове, е принизено до нещо много обикновено, което измества фокуса от същността на движението. Сега, 100 години след основаването на Баухаус, отново се повдига дискусията за многопластовото съдържание на Баухаус: за това, че Баухаус е много повече от обикновени бели “клоцове” и правоъгълни елементи. Това, че те във времето са пробили път и са се наложили като маркетинг емблема на Баухаус, не означава че Баухаус не е много по-пространен като форма и съдържание. Баухаус е отношението към технологиите, отношението към материала и най-вече отношението към човека.“ Бъдещето е на смислени интепретации на принципите му – това е първото, което ни каза Юрген Майер.
Архитектурно-дизайнерското образование
Второто запомнящо се послание беше отношението към архитектурно-дизайнерското образование. Известно е, че Баухаус училището прилага революционна система на обучение с балансирано и синтетично участие на предмети, изучавани теоритично, чрез ръчен труд в ателиетата на големи майстори и работа по реални проекти съвместно с учителите.
Арх. Майер, като член на Научния консултативен съвет, два пъти годишно заседава във фондация „Баухаус Десау“ по следните теми: бъдещето на Баухаус в образованието, бъдещето на Баухаус в производството и съхранението на наследството на движението в Източната част на Германия. Търсят се начини идеите на Баухаус да бъдат обвързани в обща мрежа, да продължат да съществуват и да се развиват.
С тази цел през 2019 г. най-напред в Берлин, а после и като пътуваща по целия свят , фондацията открива изложбата “Баухаус имагиниста”. Арх. Юрген Майер подчертава важен аспект на изложбата, показващ мрежа от различни архитектурни училища, чиито преподаватели и възпитаници възприемат връзката с техниката, материала и детайла като основна тема.
Изнесената от арх. Майер лекция с подбрани от него ярки реализации, беше забележително продължение на Баухаус-традицията: обучението по архитектура и дизайн да се предава непосредствено и на живо от умеещия към начинаещия.
Баухаус залага преди всичко на особено препоръчителната днес характеристика: Преносител на знание, а не просто на количество информация.
Майсторските проекти
Прекият контакт с архитектурна знаменитост е респектиращ и носи с нищо незаменимото усещане за магическа природа на творчеството.
В своята лекция върху проектите и реализациите на фирмата J. Mayer H. und Partner, Architekten арх. Майер правеше опити да представи процеса като нещо достъпно, преминаващо през структури от множества, които наблюдаваме в реалността, като кристализация на идеи от там, като занаят да изведеш идеята в нова реалност. Сред множество от букви словослагателят извежда различни печатни текстове – нещо толкова просто! Всъщност огромен новаторски труд стои зад почти всеки негов проект. За голямата дизайнерска конструкция на площада в Севиля дървеният материал е подготвен във Финландия, а специално създадената за случая нова система от метални връзки – в Германия, за да се „събере“ всичко на място в Испания.
Живото представяне на възникването на идея, мотивацията, преодоляването на трудности от всякакво естество, които не са спестени и на звездите в професията, неприемане и дори пълно отричане на правото на този тип формообразуване особено по време на криза, само затвърди убеждението, че силен характер и свръх работоспособност са най-важните условия за реализация на талантливия творец.
Знайно е, че архитектурата е въздействащо изкуство. С присъщата на качествените професионалисти самоирония арх. Майер показа рекламен видеоклип на котешка тоалетна с образ и нова технология, инспирирани от Метропол Парасол в Севиля. И също реклама за бира със силуета на Съдебна палата в Хаселт, Белгия.

Ефектът от представянето на неговото творчеството беше светкавичната реакция на най-младата му публика в пленарната зала на Община Варна. Заваляха въпроси в широк диапазон – от интерес към личното му усещане за самия себе си като творец до прагматичното „как се поддържа дървена конструкция на открито“.

Кръгла маса

Животът в град с историческо наследство по традиция се схваща едновременно като „проклятие и благословия“. Трябва да бъде намерен баланс в поддържането на градска среда, която да отговаря на ежедневните потребности на гражданите и на екстремните очаквания на иначе полезните туристи.
На кръгла маса „Градските пространства на Варна“ с участие на архитекти, икономисти, еколози и заинтересувани граждани архитект Майер представи подробно опита на Севиля в избора на проект за площад „Енкарнасион“ – няколкостепенен конкурс сред изявени проектантски фирми. Българските архитекти, привърженици на „Ефекта Билбао“ и на широкоаспектно третиране на локалните архитектурни задачи, подкрепиха идеята световни имена да стъпят на територията на древния Одесос. Ще поживеем, ще видим.

Фантастична визита във Варна, 17.5.2019 Юрген Майер
Архитект Майер на кръгла маса, превод от немски арх. Максим Недков
Откриване на изложбата

Варна Дизайн Форум и Община Варна за Баухаус 100

Варна Дизайн Форум осъществи, подкрепен от Фонд Култура на Община Варна, по направление „Културно-историческо наследство“, проект/проучване „Школата Баухаус и архитектурата на Българското Черноморие“.
Стремежът беше да се продължи, а в някои случаи да се започне документиране на сгради по българското Черноморие от 30-те и 40-те години, проектирани и изграждани в духа на школата Баухаус.
Работата по този проект датира отпреди няколко години. Съвсем очевидно е, че в рамките на няколко месеца не е възможно да се представи проучване на архитектурни реализации от 30-те и 40-те години. Доц. д-р арх. Станчо Веков и арх. Велин Нейчев имат определен принос в представяне на обекти съответно от Варна и Балчик, тъй като са работили по тематиката назад във времето.
Проектът привлече и млади колеги като Мина Георгиева с проучвания за Бургас, д-р арх. Анета Василева, д-р арх. Христо Топчиев, д-р арх. Йордан Любенов, арх. Марта Виденова, арх. Радост Кръстева. В процеса на работата доц. Веков покани български участник в работилниците на Баухаус в Десау – варненския архитект Стефан Петров.
Имахме и подкрепата на изявени в областта на опазването на наследството и териториалното развитие колеги като проф. д.а.н. Тодор Кръстев, експерт на ЮНЕСКО, проф. д-р арх. Веселина Троева, изпълнителен директор на НЦТР, София.
В резултат създадохме изложба и издадохме двуезична книга (български/английски) „Школата Баухаус и архитектурата на Българското Черноморие“. Книгата вече е притежание на колеги от Германия (Берлин – Юрген Майер), Сърбия (Белград – Миланка Бъркович), Румъния (Букурещ – Милица Сион), САЩ (Атланта – Мира Фишер).
PR на събитията, журналист и литературен критик Виолета Тончева, изгради ефективна система на разгласяване на събитията, написа прессъобщения, създаде страница във Фейсбук, изяви се и като фоторепортер, написа статии, част от които вече са публикувани.
Важно съпътстващо събитие беше поканата, осъществена заедно с Гл. архитект Виктор Бузев на световно известния архитект Юрген Майер. Той изнесе лекция в Пленарната зала на Община Варна и участва в Кръгла маса „Градските пространства на Варна“. Лекцията върху проектите и реализациите на арх. Юрген Майер по цял свят – от Ню Йорк, из Европа и до Грузия, беше със свободен достъп и освен професионалисти и студенти публика бяха и други представители на обществеността. Активността при задаване на въпроси към проф. Майер беше показателна за интереса към неговата стойностна архитектурна практика и философията на подхода му при решаване на актуални задачи.
Концентрацията на няколко събития във Варна създаде усещане за мащабно честване на 100 години от създаване на Школата Баухаус.
Продължение на подготвената изложба и представяне на книгата беше събитие и в Бургас. В зала „Георти Баев“ на Морското казино на 14 юни 2019 г. Гл. арх. Виктор Бузев откри изложбата, а проф. Росица Никифорова и арх. Мина Георгиева представиха книгата пред бургаската публика.

Баухаус и началото на модерната архитектура във Варна

Автор: Станчо Веков

Abstract: The study focuses on the beginning of the modern architecture in Varna on the eve of the forthcoming a 100th anniversary of the establishment of Bauhouse in Germany, to be celebrated in 2019 in Europe and around the world. The paper contains some example of the local architecture that has been influensed by the Bauhouse school which treats architecture as a form of art comprising all spheres of life. Two Varna-based architects have been showcased: Stefan Venedict Popov and Zhelyazko Bogdanov, alumni of the Munich and Brno universities. With their work they managed to change Varna’s aspect in the spirit of Bauhouse’s modernism as early as 15-16 years after it was established. In conclusion, the two architects’ contribution to Varna’s architecture is pointed out in camparison with some contemporary eclectic building which proves the actuality of Bauhouse’s modern movement in the context of the global architecture of our times. Key words: Bauhouse, modern movement, modernism, architecture, design, art, contemporary, eclectic,

Този текст, с допълнени и отстранени някои технически неточности, е докладван от автора на Научна конференция КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ВАРНА И ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН, (в годината на Европейското културно наследство), състояла се на 28 септември 2018 г., във Втора аудитория на Медицински Университет Проф. д-р Параскев Стоянов Варна и е публикуван в ИЗВЕСТИЯ на Съюза на учените Варна: http://www.su-varna.org/izdanij/2018/KNV_2018.pdf

100 ГОДИНИ БАУХАУС

Варна Дизайн Форум подготвя за 2019 година отбелязване на 100 години от създаването на прочутата школа Баухаус във Ваймар, Десау и Берлин, Германия.

Всички провинции на Германия, Фондация Баухаус Десау, Откритият Фестивал Баухаус са обявили своите програми за този юбилей. Чествания ще има по цял свят.

Големият смисъл на тези активности се съдържа в признание на великото постижение на Баухаус: създаването на нов, адекватен на индустриалния и технологичен напредък език в изкуствата, дизайна и архитектурата.

Каним университетите на Варна, строителните и съсловни организации да се присъединят към подготовката за честване на 100 години Баухаус в периода 03–11 август 2019 г., седмица преди празника на Варна – 15 август 2019 г.

Доц. д-р арх. Станчо Веков подготви презентация за сгради във Варна, които са повлияни от стилистиката и принципите Баухаус.

Разгледайте презентацията, дело на доц. д-р арх. Станчо Веков тук

 

 

София, конкурсът за зоната на Централна гара: неясни задачи, неубедителни решения

проф. д-р арх. Тодор Булев

Тези дни, почти неразгласен, премина още един градоустройствен „конкурс“ за София: този за т.нар. „Вторичен градски център“, всъщност за няколко квартала южно от Централна гара и контактната им (както е разбрана от организаторите) територия. Конкурсът бе в рамките на „Визар“: своеобразен архитектурен фестивал, организиран от фондация „Визар“, в която архитектурната мисъл е представена главно от уважавания ни колега, проф. арх. Бойко Кадинов, с подкрепата и на  Столична община. Обявен като международен, конкурсът успя да привлече ограничен брой (единадесет), главно софийски участници. Но при сегашната организация на градоустройственото проектиране в София и този брой трябва да отчетем като успех!

Аз съм поддръжник да се организират всякакви форми на консултации, дискусии, конкурси, дебати по проблемите на градоустройственото развитие на София. Още повече, че и аз, както и много други, очаквах да видя промени към по-последователна и институциализирана градоустройствена политика, особено след „смяната на караула“ в направление „Архитектура и градоустройство“ на Столична община. Там, след избора на арх. Здравко Здравков за главен архитект на София, а в ОП „Софпроект – ОУП“ – след избора на арх. Л. Георгиев за директор на предприятието, бяха отстранени под една или друга форма почти всички от познатите ни от години лица. Вече повече от година и половина се работи по т.нар. „Визия за София“, от която по замисъл би трябвало да се роди задание за разработване на нов ОУП на София (част от екипа, казват, че е назначен вече на щат в ОП „Софпроект – ОУП“). Но нов подход в градоустройството на София така и не се забелязва.За сметка на това, забележим е стремежът да се монополизира градоустройствената дейност…

Най-важното, най-укорителното, за което бе критикуван екипът на арх. П. Диков и той самият, бе усещането, че се работи „на парче“ – израз, който архитектите често употребяват в негативен смисъл, т.е., в  смисъл, че „парчетата“ не са обвързани помежду си, защото ясно е, че градоустройството на един град се реализира винаги част по част, т.е. на парчета. Работата не е в реализацията на части, а в това тези части да се обвързват в цялостност, в система.

Но, за мое съжаление, от изминалите две години не личи да има желание за такъв подход. Точно обратното, по-скоро работата „на парче“ (а „парчетата“ могат да бъдат не само квартали и улици, а и мисловни продукти, но без обвързаност помежду си) започва все повече да се превръща в официализирана идеология на „новата вълна“ участници в градоустройствения процес (те, впрочем, предпочитат да бъдат наричани „урбанисти“). И точно заради това мое впечатление (а то като че ли вече не е толкова само мое) за пореден път призовавам не само колегите – служители в Столична община, но и все по-колаборационистки настроените (и безкритични спрямо действията на общината) професионални организации – КАБ и САБ, да организират сериозна и отговорна професионална дискусия за градоустройственото планиране, проектиране и управление на София. Провежданите досега краткотрайни публични изяви не са с професионалните общности на архитекти, градостроители, инженери, социолози и пр., а с маса организации от т.нар. неправителствен сектор, повечето от които наскоро създадени, с неясна представителност, но пък с непомерни амбиции да определят бъдещето на града.

Ето някои примери (извън конкурса на „Визар“). Днес се решава комуникационно парче около ж.п. гара, вчера – около „5-те кюшета“, утре – около пл. „Св. Неделя“. Междувременно се публикуват, бих ги нарекъл ведомствени като мислене, схеми за развитието на Софийския метрополитен – отново без връзка с ОУП и с другите транспортни средства, без виждане за интегрирано развитие и управление на транспортната система на София. А тези виждания на предприятието „Софийски метрополитен“ трябва да се отразят в ОУП. Подобен подход въобще не създава условия вложените милиони и милиони в метрото да бъдат рентабилни за общината…

В този контекст аз очаквах конкурсът на „Визар“, много сполучливо насочен към една много възлова за града територия, подкрепен и от Столична община, (макар и без ясни ангажименти) да има своята роля на един наистина сериозен професионален форум. Но това не се получи. Според мене по няколко причини.

Най-напред, на самата територия, трябваше  да  се подходи с по-ясно формулирани цели, в по-широк контекст, за да се видят многопластовите ѝ проблеми. „Опаковането“ ѝ с понятието „Вторичен градски център“ не е убедително, защото още от 60-те години (в проектите на арх. Вл. Роменски и Ст. Стайнов) тя се разглежда като част от същинския център, която трябва да развие и доизгради неговата цялостна структура. Реконструкцията на Централна гара, заедно с пешеходния подлез, беше правилна стъпка в тази посока, добра за 70-те години, но тя не успя да получи мащабно продължение и връзка с ядрото на главния градски център. И сега тази задача не бе осъзната, а обхватът на конкурса бе недостатъчен за да се реши.

А при това, София наистина има нужда от северен вторичен градски център – така, както има нужда и от цялостна преориентация на градоустройственото управление на северните ѝ, очевидно изостанали в развитието си територии. Териториите, не в обхвата на сегашния център (т.е., южно от Централна гара) а северно от нея (и то в  много по-широк от маркирания в конкурсната програма обхват)  предлагат богати възможности за това ( не само защото тук могат да се строят „небостъргачи“ – друга актуална сега митологема). Но разрастването на този северен вторичен център изисква освен по-широк от зададения обхват, още проучване на много по-широк кръг от проблеми, много по-ясна и перспективна позиция и много по-ясни финансови и организационни ангажименти от страна на Столична община. Т.е. всичко, което да осигури институционалната рамка на една идея, която устойчиво да се реализира през следващите 20–30 години (и която съответно да бъде и един от жалоните в новия, евентуално, ОУП.) Всичко това липсваше в подготовката и провеждането на настоящия конкурс – и може би въобще не е стояло като задача пред организаторите. А да припомня, че същите грешки бяха налице и в организирания на правителствено ниво, със силно международно участие, но също така неуспешен, конкурс пак за „Вторичен градски център“ на бул. „Цариградско шосе“ през 2009 г.!

При това положение, естествено, липсва каквато и да е подсказка – а  какво да се прави в конкурсната територия? Такава свобода в подхода също е възможна – но ако става дума за конкурс на концептуално ниво. Това не бе формулирано така и участниците, естествено, предложиха твърде различни  като подход и подробност, а оттам реално несъпоставими проекти. А  би било добре, в  тази ранна фаза да се организира не  състезание, а  консултация с възможно най-широк кръг участници която да послужи за основа на последваща конкурсна програма и задание. Сега лансирането на три (от общо само единадесет  проекта) ,цели да внуши, че вече сме намерили нужното решение. Но това далеч не е така! При това изборът е направен от жури, което, макар и „международно“ (колко обичаме да оправдаваме собствените си решения с мнима европеизация!), не познава нито София, нито  мястото – и не може да го направи за два – три дни, без да подценявам професионалното ниво на членовете му. Така че нека  не се заблуждаваме, намираме се на доста ранен етап в търсенето на добро решение. И нека на този ранен етап на професионални търсения да не се пренебрегва – а да се уважи безкористният труд на всички участници. Най-малкото, да се организира отделно от представителната част  представяне на всички проекти, обща дискусия. Такава нямаше. А е очевидно необходима! Поне защото отличените проекти предлагат очевидно несъвместими, противоречащи си, някои от тях – и несъстоятелни идеи. А ако все пак, макар и механично ги съчетаем, ще се получи такава многомилионна сума за тяхната реализация, каквато не само София, а и българското правителство не биха били в състояние да осигурят.

Ще дам  само един пример. Екипът на Ангел Захариев предлага по протежение на 600 – 700 м бул. „Мария Луиза“ и свързаните с него бул. „Хр. Ботев“ и други улици, цялото автомобилно решение да се развие подземно. Но на практика, с това решение не се създава  по-добра  организация на транспорта и пешеходните потоци от сегашната, по-скоро обратното. Още повече, че върху наземната основна равнина пък се запазва  трамвайното движение. Тази огромна, замислена като пешеходна плоча е напълно съпоставима по размери с подобна пешеходна плоча в известния вторичен център на Париж, кв.”Дефанс“! Но даже в „Дефанс“, въпреки стотиците хиляди квадратни метра застроена площ и хилядите работещи в съседство, пешеходната равнина все пак пустее.

В нашия случай тази  много сложна реализация, освен че прикрива нерешените транспортни проблеми, на практика не обслужва почти никого; ще представлява едно безжизнено пространство, макар и добре оцветено в зелено, макар и фланкирано на юг от любопитни като форма, отчасти и като съдържание, сгради. Наистина, тук имаме известно сходство с решението при НДК (парк, транспорт под земята, зална сграда). Има нещо и от решението около ж.п. гарата в Ротердам (този пример показа един от журьорите). Но и в двата посочени случаи градският контекст, следователно и смисълът на решенията е съвсем различен. А в нашия случай този смисъл се губи… И ако преди петнайсетина години, при подобен по тема конкурс за Осака, Ангел Захариев показа едно интересно, наистина концептуално мислене – то тук идеята, на пръв поглед мащабна и концептуална, е зрелищна, но неработеща.

Разбира се, и аз считам, че  София има нужда и от такива, по-скъпи и едромащабни решения, даващи приоритет на пешеходеца, но там, където те са градоустройствено, социално и функционално обосновани. Например, при Южната дъга, или при пресичащите Борисовата градина, разделящи я, големи общоградски улични артерии. Точно там обаче (а сега се приема проектът за Борисова градина) такъв подход липсва. Или при проектираните, пак от Ангел Захариев група високи сгради на бул. ”Цариградско шосе”. Точно при тях една пешеходна равнина, без транспорт, би стимулирала те да функционират като група, като ядро на южния вторичен център. Но в публикувания негов проект  те остават разделени, всяка в свое „островно” пространство…Ефектът на възможното ансамблово решение остава нереализиран.

И още нещо. Колегите от „новата вълна“, включително и Ангел, защитават, както разбирам, тезата за едно градоустройство „отдолу – нагоре“, градоустройство, което се получава от натрупваните частности и естествения живот на града. Такъв подход е необходим. Но ето, в това място при гарата Ангел предлага решение, което изисква много сериозно централно финансиране, силно регулиране на собствениците, гарантиране на устойчивост във времето… Ясно става, че само с гражданско участие градоустройство не се прави. Но ясно става и, че и в този случай Общината не знае как да осмисли ролята си на „главен играч“ в театъра на градското развитие. Може би точно защото тя няма и качествата на колективен субект, а общинската управа предпочита да реализира множество интереси на множество свои „субекти“ на различни нива, на различни парчета…

Архитектурна работилница по параметричен дизайн и сложно моделиране АРХ+201.7

Архитектурната Работилница АРХ+ проведе своето 7мо поредно издание в дните от 21ви до 26ти септември 2017г. Варна Дизайн Форум изнася тази активност за втори път в гостоприемния Бургас.

Семинарът включваше 5-дневна интензивна програма на обучение, като беше разделен в три части – модул за начинаещи, модул за напреднали и практическа работа на терен. През тази година работилницата посетиха 12 участници, като освен от различни български и чуждестранни университети за първи път имаше участник, който не е от български произход и пътува специално от Амстердам за събитието.

С това издание общият брой на обучените участници надхвърля 170. Студентите бяха млади завършили професионалисти – архитекти и ландшафтни архитекти и учащи се до 33 годишна възраст, някои от тях членове на КАБ Бургас и КАБ Варна, други бяха студенти от Нов Български Университет, УАСГ и Университета на Лестър. Палитрата от участници беше много пъстра, а новосъздаденият колектив даде впечатляващи резултати.

По време на семинарната част, в която Лектори бяха арх. Христо Топчиев и арх. Емил Бурулянов, а асистенти – арх. Йоана Топчиева и арх. Иван Палазов, се дискутираха различни теми свързани с взаимовръзките проектиране-производство и преминаването от дигитално моделиране към продуктов дизайн.

Основен гост-лектор през тази година беше впечатляващият арх. Октавиан Георгиу от Foster+Partners. Той работи в специализираната група за моделиране и има съществен принос в  спечелен конкурс, проведен от централата на NASA в Съединените Щати. Този проект на бюрото планира 3D принтиране на цяло селище на планетата Марс. Марсианският проект прибавя важен професионален опит за арх. Георгиу.

Участвайки в програмата на работилницата АРХ+201.7 окато преподавател, арх. Октавиан Георгиу направи и публична лекция пред над 50 човека от Камарата на Архитектите – Регионална Колегия Бургас, като на нея представи, както работата си във Foster+Partners, така и свои разработки за автономни автомобили и иновативна градска мобилност.

Гост-лектор беше и доц. д-р арх. Орлин Давчев, зам. декан на АФ към УАСГ. На третия ден на работилницата той представи, както параметрични разработки на свои студенти, така и цялостни концепции за кинетичната архитектура и автоматизираните сградни елементи. Примерите включваха работата на всички големи студия в световен мащаб – примери, които доказват с голяма тежест абсолютната доминация на параметричния дизайн, що се касае до сградна автоматизация и сложна структурна комбинаторика.

Семинарната част приключи със студентските разработки по предварително поставена тема за реализиране на нов тип мебел, която да бъде изпълнена на място от всички участващи. Опитите им, както и финалната намеса на лекторите, доведоха до уникална симбиоза между диван и акупунктура, наименован левитиращия хамак “piXel”. Той беше изграден от 434 елемента, всеки от които включваше дървена и текстилна част, подредени параметрично, за да образуват повърхнина с изгледа на ДНК структурата – здрава и едновременно удобна ергономична мебел, която побира от 2 до 4 човека в различни пози.

Трудът на новосъздадения разноцветен колектив беше неочаквано, но заслужено увенчан с награда АрхиМаг за „Експериментална Архитектура“ на ежегодната изложба на Бургаските архитекти – АрхиМория 2017 през месец ноемри и даде нов тласък на работилницата да се развива и да постига нови върхове.

Емил Бурулянов

СТИПЕНДИИ-НАГРАДИ 2017

Сдружение Варна Дизайн Форум, Главният архитект на Община Варна и Девня Цимент АД определиха две стипендии-награди и селектираха още 9 добре представили се студенти сред общо 32 кандидати:

  • Награда от 1000 лв на Димитър Русев, студент от IV курс, Индустриален дизайн, ТУ Варна
  • Награда от 1000 лв на Анани Янков, студент от IV курс, Архитектура, ВСУ „Черноризец Храбър“
  • 9 студенти с добри проекти, показани по реда на постъпилите материали

Наградите ще бъдат връчени официално в университетите:

 – ВСУ „Черноризец Храбър“ при откриване на учебната година на 02.10.2017  и

 – ТУ Варна на заседание на АС на 23.10.2017 от 15:00 ч.

Разгледайте всички участвали проекти тук – ВДФ Награда студенти 2017