доц. д-р арх. Станчо Веков

Проектът #REGENERATION предизвика истински интерес, макар и предимно сред по-младата публика, присъствала на откриването на тази оригинална изложба на 13 март в Дома на архитекта – Варна. Представянето бе направено от Калоян Илиев (Кикимото) – един от изявените представители на съвременното изкуство във Варна.

Автори на проекта са Сияна Бонева и Симеон Георгиев – млади креативни дизайнери, работещи в екип със съмишленици, приятели и почитатели на изкуството. Сияна е възпитаник на ВСУ „Черноризец Храбър“, магистър архитект (2014), както и магистър по интериорен дизайн и архитектура (Middlesex University London, 2018). Симеон е дипломиран графичен дизайнер и магистър по дизайн и бранд стратегии (Coventry и Brunel Universities, London, 2012–2014). Днес те са не само творчески, но и житейски партньори.

Темата на проекта е напълно актуална – едновременно реакция и опит да се търсят устойчиви решения в „плоския“ свят на дигиталните медии и усещането за недостиг на екзистенциална, социална и лична свобода.

Разгърнат на двете нива на Дома на архитекта, проектът последователно разкрива многозначните си послания чрез синтез на текст, материални носители, дигитални средства и програмирано съучастие на автори, зрители и почитатели.

Още първият досег – „Втора кожа“ – впечатлява с преобразеното пространство. Традиционният интериор сякаш е изчезнал, заменен от доминираща розова неонова среда (#REGENERATION), която едновременно агресивно и провокативно потапя зрителя в ново преживяване. То се проектира върху гофрирана ламарина и върху тапицерия от графични фрагменти – копия на архитектурни чертежи. И двата материала са извън първоначалната си функция – използвани и преосмислени.

Опакованият в розов плексиглас диван губи своята утилитарност – комфортът и близостта са отнети, за да се превърне в обект на наблюдение. Розовото, като метафора на успеха и славата, тук блокира достъпа – желаното е видимо, но недостижимо.

Пространството се развива кинематографично. Композицията „Пластове памет“ включва извадени от употреба предмети – столове и табуретка – носители на история. Вместо реставрация се предлага преосмисляне („rethink“), при което дефектът се превръща в поле за въображение. Участието на автори в workshop добавя нов пласт – „ремонтът като авторство“.

Обектът „Луксозен отпадък“ – стар дървен скрин, „облечен“ в използвани салфетки – противопоставя трайното на еднократното, паметта на мимолетното. Това е силно визуално и концептуално изявление.

Ажурната арка от PVC касетки – „Рециклирана граница“ – функционира като стена и проход едновременно. Тя поставя въпроса за зависимостта на съвременния свят от пластмасата и екологичните последствия от нея.

Финалният акцент – ретро CRT телевизор – представя AI-генерирани видеа. Аналоговото и дигиталното се срещат, създавайки нова, синтезирана реалност. „Re-use“ тук се превръща в мост между технологични слоеве.

Незабележим на пръв поглед, но ключов елемент са текстилните ленти – алюзия за „синьо небе“. Те завършват концептуалния цикъл – отпадъкът става средство за създаване.

В заключение, #REGENERATION е многопластова арт-инсталация, която провокира разчитане на знаци и поставя въпроси за бъдещето – за границите, технологиите и човешкото.

Изложбата е реализирана с подкрепата на Фонд „Култура“ на Община Варна, по Националния план за устойчивост и развитие (NextGenerationEU), както и с участието на фирмите „Мираж“, „Паус“ ООД, „Принт КО“ и „Оргахим“.

Успех на изложбата и на целия екип!

Разгледайте

Изложбата „РЕ-ГЕНЕРАЦИЯ: Културна Рециклирана Реалност (КРР)”; Координатори Симеон Георгиев и Сияна Георгиева; Дом на Архитекта, ул. „Мусала“ 10, Варна; 13.03.2026 – 29.03.2026

Росица Никифорова

Преди 50 години напуска реалния свят художникът Милен Б. Сакъзов.

С поканата за текст на писателя Красимир Машев, автор на книга за художника,  отдавам почит на мой учител. По време на  архитектурното ми образование Милен Сакъзов, заедно с Васил Стоилов, Борис Колев, Живко Чолаков, Крум Дамянов, Валентин Старчев, Жельо Желев бяха преподаватели в невероятната катедра Рисуване към ВИАС.

Р. Никифорова

Милен Сакъзов е роден на 1 юли 1903 г. в гр. София в учителско семейство. Баща му Борис Сакъзов е брат на известния в миналото обществен деец /”широк социалист”/ и писател Янко Сакъзов, издател на първото социалистическо списание “Ден”, а по-късно главен редактор на в. “Социалист”, преводач и автор на книгите “Царизъм или демокрация”, “Българите в своята история”, “Историческите съдбини на демокрацията във Фрация, Англия и Германия” и др.

              Майката на Милен Сакъзов – Параскева Генкова Сакъзова е била ученичка на Иванка Христова Ботева във Велико Търново. Подареният ѝ портрет с дарствен надпис от дъщерята на гениалния български поет и писмата на майка ѝ Венета Ботева до Параскева Сакъзова са били предадени в къщата-музей “Христо Ботев” в гр. Калофер, откъдето са иззети за учредения по-късно институт в гр. София.

След завършване на академията Милен Сакъзов е назначен на работа във Варненския археологически музей, в който братята Херман и Карел Шкорпил са оставили първата най-трайна следа. И връзката Варна – Прага е заздравена с брак. Поради тази обективна и изключително уважителна причина, първата самостоятелна изложба на Милен Сакъзов е открита на 27 август 1933 г. в Прага. На нея младият български художник излага 73 картини, които привличат вниманието на изтънчените ценители на маринистичната живопис и са възнаградени с одобрението и възхитата на  най-взискателните вкусове на специалистите-изкуствоведи. Изложбата е последвана от нови три – през 1934 и 1935 година в Кветна, отново в Прага и Бърно.

Любовта към морето и морския сюжет го съпътстват. През 1933 г. заминава за Чехословакия – гр. Прага и в “Топич салон” урежда първата си задгранична самостоятелна морска художествена  изложба с картини от Черно море и нашето крайбрежие, възторжено приета от пражката културна общественост, като подчертават забележителното изкуство на българския художник, наречен “истински славянин”, “син на светлината”. Това му дава възможност да посети Италия – Неапол, остров Капри, Рим и Флоренция, за опознаване и проучване на изкуството от миналите епохи, междувременно завършва цикъл от морски картини от Неапол и остров Капри, които излага в Бърно, Пардубице и Либерец.

    Българският морски търговски флот му дава възможност да направи три далечни пътувания с художествена цел, да пропътува морета и океани по широкия свят. Първото пътуване от Варна до Одеса и Индонезия през Средиземно море, Суецкия канал,Червено море, Индийския океан, о-в Цейлон, Сингапур, Бирма, Аден, Сфакс, Тунис и Риека. Следват две нови пътувания до Куба и Севера с капитан далечно плаване Иван Сакъзов /брат му – б. м./: “Пътувах по безкрайната морска шир от Одеса през Босфора, Мраморно море, Дарданелите, Средиземно море, Гибралтар, покрай бреговете на Португалия – облените в слънце скалисти брегове на Сент Винсент, Испания, Биская, през Килския канал и Балтийско море, Дания и Швеция, достигнахме Куба!”

    “Последното ми пътуване ме доведе всред зимата на Мурманск и лиричното настроение на заснежените върхове на норвежките фиорди, дори до черните скали на Нордкап. Голяма радост ми донесе това пътуване.”

   За Милен Сакъзов морето и океана са били винаги излаз към големия свят – континенти, народи, острови, реки, планини, небеса, градове, нрави, бит. Своите лични непосредствени впечатления и творчески преживявания той нанася на платната – една преживяна истина от пътуванията, като винаги се е чувствал като на родна земя под крилото на нашите славни моряци.

              “Обичам и се доверявам на морската шир!” Ето защо капитан далечно плаване Куртев му прави шатра на нагорещената палуба на кораба, при неговата издържливост на моряк, да не бъде отнесен от вълните. “Напълни ми се душата с красота и волност – рисувах ненаситно и най-важното – с нашите прекрасни моряци на кораба при стихия и романтика!”

По стара прабългарска традиция, утвърдените в тежка чужбина творци се посрещат радушно и гостолюбиво с отворени обятия на родната земя, където никой не е пророк. И на 27 септември 1936 г. в галерия “Аксаков” № 16 в София е открита самостоятелна изложба на Милен Сакъзов не как да е и от кого да е, а от харизматичния художник-институция Александър Божинов.  В словото си при откриването на изложбата Ал. Божинов казва: “Милен Сакъзов е последен от редицата наши морски пейзажисти, който е привлечен от морето за художествено творчество.   Милен Сакъзов има свое собствено гледане на морето – той го вижда повече в неговата охрава багра, в светложълтеникавия му блясък. Първите си морски изложби тоя млад художник е устроил в Чехословакия, за които чехословашката критика се отзовава много ласкаво.

   Аз също мога да кажа, че работите на Милен Сакъзов имат много ценни качества. Ние имаме малко художници на нашето море. От тия малцина и Милен Сакъзов се издига като негов певец. Той търси в играта на вълните едно по-друго настроение, отколкото неговите предшественици. И в багрите и в обрисуването на цялата морска снага, Сакъзов е по-друг, по-самобитен.

   Милен Сакъзов е още твърде млад, той има достатъчно време да се вглъби и проумее непрестанната игра на морската стихия, да просмучи нейната красота в багри и движение и да ни ги предаде с майсторство, което призванието налага – свободно и боговдъхновено”.

   Свободно и боговдъхновено. Добре казано, но трудно осъществимо във време, когато Сакъзов е бил женен за чехкиня, която не искала да напусне Прага, а той не е могъл да живее без морето – неговото единствено вдъхновение за творчество и същина на живота му. И след тригодишни взаимни терзания бракът им се разпада.

Ето какво ми разказа втората му съпруга Нора Георгиева Сакъзова на 1 септември 1996 година: “През 1950 г. се запознах с Милен Сакъзов. Работех в библиотеката на Висшия институт за народно стопанство във Варна, където Милен беше преподавател. През 1952 г. се роди синът ни и трябваше да заминем за София. Оставих къща, всичко и отидохме – без квартира, без нищо. Изкарахме много тежко, но бяхме заедно. След това му дадоха едно ателие и той започна да подготвя изложби. През 1958 г. беше първата му изложба в София. Тя не е първата му изложба като творец, но след отиването ни в София беше първата. Тогава започна да рисува в Бояна. Заредиха се изложба след изложба.Повечето от времето си прекарваше във Варна, а аз останах на работа в София, защото нямаше как да прекъсна. Той си идваше във Варна, рисуваше, готвеше изложби. Имаше пълна свобода. Творческа. Живяхме заедно близо 22 години. Той претърпя много разочарования. Големи борби имаше във ВИАС /Висш  институт по архитектура и строителство  – б. а./ в София. Той беше изключително честен и чист човек, и не се подаваше на машинации. Участвува в конкурс за професура. Предаде си работата и дойде във Варна, като се надяваше, че всичко ще мине нормално. Обаче проф. Ненко Балкански го отряза. Това беше голям стрес за него и след този случай той веднага напусна ВИАС. Пенсионира се.“

В София последната му изложба на ул. “Шипка” № 6 “Норвежки фиорди”  е открита от главният директор на БМФ кап. далечно плаване Ат. Йонков. Между многото изказвания е и това на писателя Камен Зидаров: “Милене, Милене, чудо си направил!”, а писателят Кръстю Белев довежда от Варна сътрудник на Радио Варна да види изящно изкуство.

Автор Красимир Машев

Доц. д-р арх. Станчо Веков представя, по повод Световния ден на архитектурата 7 октомври 2024 и своята 75-годишнина, оригинална „Юбилейна изложба х 3“ – три експозиции с рисунки на различна тематика, които ще бъдат изложени в три варненски галерии в три последователни дни. Експозициите, под наслов „Къщата (от българското Възраждане)“, „Лятото, морето…“ и „Скални структури“, ще бъдат открити съответно в Дома на архитекта на 7 октомври, „Галерия 8“ на 8 октомври и „Галерия Жар Арт“ на 9 октомври, навсякъде от 18 часа. 

I. КЪЩАТА (ОТ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ)

Идеята за изложбата идва от премиерата на книгата, представена от археолога Валери Йотов през юли т.г. в ГХГ „Борис Георгиев“ – Варна „Пътуване на изток“. В нея младият Шарл Едуар Жанере – тогава все още неизвестният бъдещ знаменит архитект Льо Корбюзие, проследява странстванията си през 1911 г. от Виена до Константинопол, през Унгария, Сърбия, Румъния и България. Силно впечатлен от Търново и неговите къщи, той ги описва като „… кацнали на ръбовете на острите скали“, „… стрехите на
къщите са залепнали една към друга…“, „… стените са бели с черни греди на конструкцията, а цветът и фактурата на покривите напомнят кората на дърво“, … в търновските къщи стаите се измазват с вар и това е така прекрасно, че аз бях просто поразен…“. Льо Корбюзие прави серия от ценни рисунки и акварели на къщи и интериори с големи прозорци и „балкон, истинско произведение на изкуството“. Тези наблюдения на емблематичния за развитието на съвременната архитектура творец са достатъчно основание, отново да си припомним неоценимото богатство на българската традиционна дървена архитектура от средата на XVIII до края на XIX век, изтъква арх. Веков.

Той включва в експозицията свои авторски рисунки, създадени в младежките години, както и по време на различни пътувания в страната. Обхванати са предимно характерни възрожденски къщи от цялата страна по маршрути, съобразно конкретната цел на пътуването, така както се e случвало във времето. Най-често предмет на рисунките са къщи, улици и обслужващи сгради, чиято специфична архитектура е формирала съответен регионален тип къща: Северозападен тип – Срацимир, Бяла, Белоградчик, Върщец; – Старопланински тип – Велико Търново, Троян, Трявна, Калофер, Котел; Черноморски тип – Несебър, Созопол и др.

Българската възрожденска къща е пример за архитектура, съобразена с географията на терена, климатичните особености на региона и материалните ресурси на конкретното място, които от своя страна определят архитектурата и технологията на изпълнение, предимно паянтова конструкция (Fachwerk) с носещи дървени колони и греди, върху каменни зидове в приземния етаж или пълнеж от тухли и гладка мазилка и/ли обшивка с дъски за външни и вътрешни стени на горните етажи.

Особен белег в тази регионална архитектура на българската традиционна къща са стрехите на четирискатните покриви, които дават онзи изразителен и пластичен силует, типичен за Тревненската къща. За разлика от нея, при Северозападната или Черноморската къща стрехата е по-плитка или е заменена от профилиран покривен корниз, изпълнен обичайно с гладка бяла мазилка, обяснява известният архитект.

Изложбата показва няколко типа жилищни сгради: едноетажни, двуетажни, на равнинен и/или стръмен терен, с приземен етаж за различни търговски функции – занаятчийски работилници, купчийници, кафенета и др., които още веднаж показват голямото многообразие и богатство на архитектурната палитра на народните майстори-строители и силата на традицията, резултат на многовековен опит.

„Къщата (от българското Възраждане)“ съдържа 30 рисунки с различна техника: туш Rotring (черен и перо, флумастер, химикал и молив (черен и кафява креда върху картон или хартия). Всички творби, с изключение на една – Панорама на Велико Търново с камбанария на Кольо Фичето, се показват за първи път.

II. ЛЯТОТО, МОРЕТО…

Повод за „Лятото, морето…“,втората експозиция от юбилейния проект, дават възторжените впечатления от България, споделени от Льо Корбюзие в книгата му „Пътуване на изток“. В експозицията влизат вдъхновени от българската природа рисунки, правени от арх. Веков по време на лятно пътуване с приятели по Южното Черноморие през 1977 г. Редуват се пейзажи от Несебър, с неговите живописни пристани, лодки и равнинен морски бряг, до Созопол, с многобройните му скални заливи и тогава все още непокътната природна среда.

Представени са общо 12 рисунки, запечатали специфичната красота на крайбрежието, където морето, скалният бряг и слънцето създават неповторимо усещане за простор и свобода. Приложена е техника, с която авторът експериментира – направо от тубата с туш (Rotring/черен),като за перо се използва накрайника на самата туба. По този начин се осигурява относително непрекъсваем процес на изобразяване и възможност за бързо възприемане и нанасяне върху листа на избрания мотив или обект. Използвана е тънка хромова хартия, подходяща за консистенцията на туша.

III. СКАЛНИ СТРУКТУРИ

В последната, трета експозиция от юбилейния проект „Скални структури“ авторът продължава темата за природата, засегната във втората експозиция.

В своята„Юбилейна изложба х 3“арх. Станчо Веков споделя някои от артистичните търсения в творческия си път, в паралел и с посланията на Льо Корбюзие към гилдията: „Гледайте, наблюдавайте, вижте, представете си, измислете, създайте!“; „Ключът, това е да видиш!“; „Да виждаш, означава да знаеш!“