Всички публикации от Varna Design

РОДОПСКИ БЕЛЕЖНИК

На 3 май 2023 г. в Дом на архитекта, Варна, арх. Николай Рачински, председател на САБ –Варна и художникът Стефан Радков откриха изложбата „Родопски бележник“ на доц. д-р арх. Станчо Веков.

Словото на художника Стефан Радков беше посветено на историята на създаването и качествата на графиките. Винаги съществува предубеждение към художественото творчество на архитектите. Толкова по-ценна е похвалата от професионалист-график. Радков акцентира на експресивността и лаконичността на  рисунъка. Графиките излъчват емоционалното преживяване на автора, изправен пред уникални природни и архитектурни забележителности.

ИЗЛОЖБА ГРАФИКА НАСТАНЧО ВЕКОВ

Рисунки – туш&четка/картон

Галерия Дом на архитекта – Варна, ул. „Мусала“ 10

3 май – 19 май 2023 г. Откриване 3 май 2023, 18.00.

РОДОПСКИ БЕЛЕЖНИК е петата ми самостоятелна изложба с графични рисунки. Те са правени по време на туристическа експедиция през лятото на 1973 г., предприета с група мои колеги и приятели, по повод успешното завършване на висшето ни образование. Бяхме привлечени от необикновената красота на легендарната планина и непокътнатото, все още  тогава, архитектурното наследство на Българското Възраждане, което нямахме търпение да видим и проучим на място.

Инициатор за това приключение беше Петър Христов, светла му памет, с когото бяхме в една група в института и останахме приятели докрай. Като опитен турист, родом от Сливен и запален почитател на планините, той изготви маршрут, съобразен с нашите скромни възможности. Тръгваше се от Асеновград, с Асеновата крепост, през курорта Бяла черква и стария Римски път под връх Персенк, Чудните мостове/Ер кюприя и до Широка лъка, където Съюзът на архитектите имаше собствена туристическа база – архитектурен паметник, в която отседнахме. Следваше Смолян, с кварталите Райково и Устово, бивши села, съхранили традиционната родопска къща от края на 19-ти век и завършваше при село Могилица, с прочутите Агушеви конаци/ малък и голям, истински български замъци, строени в средата на 19-ти век. Необичайната красота на Родопите с вековните иглолистни гори и обширни поляни бяха истинско откритие за нас и заедно с архитектурата на специфичната Родопска къща станаха предмет на моите графични бележки, дали наслова на настоящата изложба.

Представени са общо 26 рисунки, от които само две (принт на Църквата в Райково (оригиналът се намира в Йокохама, подарък за мой японски колега) и Камбанария на църквата в Райково (собственост на Пущарови), са показани във втората ми самостоятелна изложба ПЪТ КЪМ ХРАМА/2002, САБ- Варна, с храмове от пет страни и четири вероизповедания.

Макар традиционната българска архитектура да е неизменен предмет на изследване на всички мои пътувания, планината е тази, която ме завладя с цялото си многообразие и специфична красота, с някакво непознато чувство на близост, човешка мяра и благоговение.

От тук и превесът на природата, като обект на изобразяване във всичките й форми, състояния и изгледи: поляни, дървета, гори, пътеки, хълмове и върхове, фиксирани на prima vista, в мигове на съзерцание и в кратките престои между дългите преходи.

Рисунките обичайно правех с туш и перо, но в случая, предварително избрах четка (китайска с бамбукова дръжка), вместо перо, може би интуитивно, предвид предстоящото потапяне в самото сърце на Родопите – една от най-зелените, и най-гостоприемни български планини, но със сигурност и под влияние на  френския художник Фернан Леже (следвал архитектура в Кан), когото открих с графична серия фигуративни композиции, които силно ме впечатляваха с едрото третиране на формата и спонтанността на рисунъка.

Така, на природата са посветени две трети от рисунките, в т. ч. многообразието от дървесни видове, панорамни изгледи, скални феномени и малък зелен цикъл от моя роден край.

Колкото до архитектурата на традиционната Родопска къща, строена обичайно на стръмен терен, като дву- и три-катна, тя е пример за еко-архитектура, много преди днес да говорим за т. нар. зелена архитектура, архитектура в пълен синхрон с околната среда, като форма, мащаб и материали, която грабва с неподправена конструктивна искреност и логична простота на образа.

Доц. д-р арх. Станчо Веков

VARNA DESIGN FORUM PRESENTED ITS BOOK ARCHITECTURE AND LEISURE

On December 16, 2022, at 5:00 p.m. in the Architect’s House Prof. Arch. Rositsa Nikiforova PhD and Associate Professor Stancho Vekov on behalf of the Varna Design Forum NGO presented to colleagues and guests their latest fifth edition in a row, Architecture and Leisure, 2022 with the assistance of Varna Regional College of the Chamber of Architects in Bulgaria, Union of architects in Bulgaria and Toplivo JSC. The book summarizes and expands the information in the NGO’s documentary exhibition from the summer of this year dedicated to the 50th anniversary of the XI Congress of the International Union of Architects in Varna (1972-2022).

The events of the congress and related to its theme “Architecture and Leisure” implementations from the 1970s are the subject of research by Prof. Arch. Rositsa Nikiforova PhD, Prof. Arch. Todor Krustev DSc and Assoc. Prof. Arch. Stancho Vekov PhD.

It was the high international evaluation of the Bulgarian architecture of leisure at that time that was the reason why in 1972 Varna hosted the most prestigious world forum of the International Union of Architects.

The exhibition and the book present architects from the 1970s and the two models of attitude towards the achievements of resort construction 50 years later: preservation of the objects and spaces or their complete neglect and demolition.

“There are events with good fortune – when they cease to exist as fact, they continue to emerge in time as myth. This is how I see the XI Congress of the UIA (International Union of Architects), held from September 24 to September 30, 1972 in the Palace of Culture and Sports in Varna. This congress is the only international architectural congress held in Bulgaria. Bulgaria`s hosting was a recognition of architectural achievements and scientific developments in line with the theme of the congress “Architecture and Leisure”. These were years of construction of important resort complexes along the Black Sea (Albena, Rusalka, Golden Sands, Druzhba, Sunny Beach). The authors were the famous architects: Nikola Nikolov, Nikolay Nenov, Georgi Ganev, Milena Yordanova, Mikhail Sokolovski, Evgeni Zidarov, Marin Marinov, Zhechko Cholakov, Virginia Popova and others.

We realize that the 1970s were still a time of worldview delusions. After the Second World War, professional information about the achievements of world architecture arrived with great delay and filtered. Nevertheless, Bulgarian architecture was not an architecture “of the periphery” and did not seem deluded, and Bulgarian architects were clearly in the course of world trends”, summarizes Prof. Nikifirova.


As the author of the book, she develops the documentary value of the exhibition by publishing informational materials from the congress, including booklets on the achievements of individual Bulgarian architects, some of whom are rarely or not at all present in the modern digital environment.

Also added are the testimonies of architects, relatives and like-minded people in whose memories the personality and creative aspirations of the Bulgarian architects from that not-so-distant but now-forgotten time come to life. In this sense, bringing the architectural memory out of the analog format of the past is an essential merit of the book.

“This is an amazing book, which we owe to Varna Design Forum and especially to the persistence and consistency of Prof. Arch. Rositsa Nikiforova PhD, its founder and manager.  

In 2022, Varna Design Forum (with the assistance of Varna Regional College of the Chamber of Architects in Bulgaria, Varna municipality, “Toplivo” JSC, Union of architects in Bulgaria, etc.) organized the exhibition “50 years of the XI UIA Congress, “Architecture and Leisure”. This exhibition, which was shown in Sofia and Burgas in addition to Varna, brought us back to a significant period in the development of our modern architecture, of Union of architects in Bulgaria and UIA. This was a period in which modern architectural works of high value were created in our country, especially in the architecture of mass (social) recreation and especially on our Black Sea coast.  Many of the works shown in the exhibition are benchmarks for modern thinking and professionalism. They are true cultural and artistic “artifacts” from 40-50 years ago. Unfortunately, their cultural and historical value was not realized by society in the 1990s, and even after that. Many of them today have been transformed, destroyed and defaced (and this also finds a place in the exhibition). Now, in the book, we return to the works and prominent artists of this period, and this is another essentially “pioneering” experience from which I believe many ideas will develop”, highly appreciates the Varna Design Forum book the President of the Union of the Bulgarian architects Prof. Arch. Todor Bulev PhD.

Violeta Toncheva

„ВАРНА ДИЗАЙН ФОРУМ“ ПРЕДСТАВИ КНИГАТА СИ „АРХИТЕКТУРА И ОТДИХ“

На 16 декември 2022 от 17:00 ч. в Дома на архитекта, със съдействието на КАБ, САБ и „Топливо“, проф. Росица Никифорова и доц. Станчо Веков  от името на НПО „Варна Дизайн Форум“ представиха пред колеги и гости най-новото си, пето поред издание „Архитектура и отдих“, 2022. Книгата обобщава и разширява информацията в документалната изложба на неправителствената организация от лятото на тази година, посветена на 50-годишнината от провеждането на XI Конгрес на Международния съюз на архитектите във Варна (1972 – 2022).

Събитията от конгреса и свързаните с неговата тема „Архитектура и отдих“ реализации от 70-те години на миналия век са обект на изследване от проф. д-р арх. Росица Никифорова, проф. д.а.н. арх. Тодор Кръстев и доц. д-р арх. Станчо Веков. Именно високата международна оценка на тогавашната българска архитектура за отдих е мотивът през 1972 г. Варна да стане домакин на най-престижния световен форум на Международния съюз на архитектите. Изложбата и книгата представят архитекти от 70-те години на ХХ век и двата модела на отношение към постиженията на курортното строителство – 50 години по-късно: съхранение на обектите и пространствата или цялостното им неглижиране и разрушение.

„Има събития с добра съдба – когато престанат да съществуват като факт, продължават да изникват във времето като мит. Така виждам XI конгрес на Международния съюз на архитектите, състоял се от 24 до 30 септември 1972 г. в Двореца на културата и спорта във Варна. Този конгрес е единственият международен архитектурен форум, проведен в България. Домакинството на България е признание за архитектурни постижения и научни разработки, съзвучни с темата на конгреса „Архитектура и отдих“. Това са години на изграждане на знакови комплекси за отдих по Черноморието, като „Албена“, „Русалка“, „Златни пясъци“, „Дружба“, „Слънчев бряг“ и др. Автори са прочутите архитекти: Никола Николов, Николай Ненов, Георги Ганев, Милена Йорданова, Михаил Соколовски, Евгени Зидаров, Марин Маринов, Жечко Чолаков, Виржиния Попова и др. Даваме си сметка, че 70-те години на ХХ век са все още време на мирогледни заблуди. След Втората световна война професионалната информация от достиженията в световната архитектура пристига с голямо закъснение и филтрирана. И въпреки това българската архитектура не е архитектура „на периферията“ и не изглежда заблудена, а българските архитекти са очевидно в курса на световните тенденции“, обобщава проф. д-р арх. Росица Никифорова.

Като съставител на книгата, тя надгражда документалната стойност на изложбата с публикация на информационни материали от конгреса, сред които и дипляни за постиженията на отделни български архитекти, някои от които рядко или никак не присъстват в съвременната дигатална среда. Добавени са също свидетелските разкази на архитекти, роднини и съмишленици, в чиито спомени оживяват личността и творческите стремежи на българския архитект от онова не толкова далечно, но вече позабравено време. В този смисъл извеждането на архитектурната памет от аналоговия формат на миналото е съществено достойнство на изданието.

„Пред нас е една удивителна книга, която дължим на „Варна Дизайн Форум“ и особено на настойчивостта и последователността на проф. д-р арх. Росица Никифорова, негов основател и ръководител. През 2022 г. „Варна Дизайн форум“, със съдействието на Регионалната колегия на КАБ, Oбщина Варна, САБ и др., организираха изложбата „50 години от XI конгрес на МСА “Архитектура на отдиха“. Тази изложба, която освен във Варна, бе показана също в София и Бургас, ни върна към един знаменателен период в развитието на нашата модерна архитектура. Това бе период, в който у нас бяха създадени модерни архитектурни творби с висока стойност, особено в архитектурата на масовия социален отдих, специално по Черноморското ни крайбрежие. Много от показаните в изложбата творби са еталон за съвременно мислене и професионализъм. Те са истински културни и художествени артефакти отпреди 40-50 години, но за съжаление тяхната културно-историческа ценност не бе осъзната от обществото през 90-те години, а и след това. Някои от тези ценни архитектурни обекти днес са трансформирани, разрушени и обезличени – и това също намира място в изложбата и книгата. Сега в книгата са възродени както архитектурните постижения, така и изявените творци от този период – още един пионерски по същество опит, от който вярвам ще се развият много идеи“, дава високата си оценка за книгата на „Варна Дизайн Форум“ председателят на САБ проф. д-р арх. Тодор Булев.

Автор: Виолета Тончева

Варна – 50 години UIA

На 03.10.2022 едновременно в София, Варна и Бургас Световният ден на архитектурата беше отбелязан с Изложбата на ВДФ и КАБ–РК Варна „Варна – 50 години UIA“.

Събитията от Конгреса и свързаните с темата му „Архитектура и отдих“ реализации от 70-те години са обект на изследване от проф. д-р арх. Росица Никифорова, проф. д.а.н. арх. Тодор Кръстев и доц. д-р арх. Станчо Веков. Изложбата е разказ за два модела на отношение към постиженията на курортното строителство 50 години по-късно: съхранение на обектите, пространствата или пълното им неглижиране и разрушение. Изложбата показва високата международна оценка на българската архитектура за отдих. Това е и мотивът през 1972 г. Варна да стане домакин на световния форум на Международния съюз на архитектите (МСА / UIA).
Можете да видите откриването на изложбата в Централния дом на САБ, София, заснето от известния режисьор Камен Калев:

„Украински дневник“ благотворителна изложба в Дом на архитекта, Варна

проф. д-р арх. Росица Никифорова, май 2022

Слушах наистина високо уважавания от мен визуален артист Теодор Ушев в предаването „Денят“ на Веселин Дремджиев на 9 май 2022 г. Споделям позицията му за войната в Украйна, но не съм сигурна в оценката му за мълчанието на българските интелектуалци по тази тема.

Поне едно регионално и в голяма степен скромно събитие опровергава версията за мълчанието. „Украински дневник“ на доц. д-р арх. Станчо Веков е благотворителна графична изложба в подкрепа на бежанците от Украйна.

Доц. Веков е автор на единствения в България Мемориал на украинските войни, загинали за свободата ни. Паметникът е издигнат в Морската градина на Варна през 2006 г. с подкрепата на Генералния консул на Генералното консулство на Украйна във Варна в периода 2002–2006 г. Н. Пр. Олег Барановски – Почетен гражданин на Варна, както и на Вицеконсула, Н. Пр. Василий Кирилич.

Ето описанието на автора на изложбата: „По време на пребиваването ми в Украйна от 27 март до 6 април 1977 г. направих няколко десетки графични рисунки – един своеобразен Украински дневник, запечатал моите лични впечатления от срещата с архитектурата, историята, природата и хората на тази прекрасна, братска страна. Творбите не са показвани пред публика, с изключение на Църквата Св. Андрей, Камбанарията на манастира Св. София и Киево-Печорсктата лавра в Киев.

Изложбата „Украински дневник“ включва 31 графични рисунки, създадени по време на самото пътуване in situ, в непосредствен контакт с изобразявания обект. Рисунките са изпълнени с китайски туш, направо от тубата, вместо с перо, върху картон и нетъкан текстил, без предварителни наброски с молив, което предава вълнението на момента. Тематиката на експозицията обхваща природата, архитектурните паметници и историческите обекти, свързани с Втората световна война, която като някакъв зловещ сън се повтаря в XXI век.“
Да се заровиш в старите си папки със забравени графики, създадени през миналия век, е последица от размисъл за съдбата на конкретни колеги от университетите на Киев, Харков, Лвов, Днипропетровск и Одеса. От 2012 до 2016 г. като представители на ВСУ „Черноризец Храбър“ с доц. Веков работихме по TEMPUS – европейските образователни проекти SEHUD и SEHSI. От Европа участваха още университетите от Кеймбридж, Милано, Сарагоса, Лион, Гуарда, Виена, Ферара, Атина, Орлеан, Любляна. От украинска страна участваше и Крим, който през 2014 г. тихо, без война, напусна международните проекти.

Така ярко беше участието на украинските университетски преподаватели, че контактите ни не приключиха с края на проектите. В първите дни на войната веднага се свързахме. Вече две жилища на колегите проф. д-р арх. Александър Буряк и доц. Наталия Турлакова от Харков бяха разрушени от руски ракети. Започна емигрирането. Доктор на науките по иновативни технологии Татяна Сергеева и д-р инж. Володимир Йена също от Харков вече са в Любляна, където получиха не само подслон, но и работа в университета. Доц. д-р арх. Юрий Джигиль от Институт по Архитектура на Политехническия университет, Лвов води лекции на своите украински студенти онлайн от дома на приятели от Вроцлав, Полша. И още емигрантски съдби.

Възхитително е, че вече мислят за възстановяването на Украйна. Ето какво ми написа Татяна Сергеева на 17 март 2022 г.: „Имам идея за общия ни проектантски екип. Когато този кошмар свърши, ще бъде необходим абсолютно нов подход за възстановяване на такива градове като Харьков, Мариуполь, Херсон, Суммы. Не просто възстановяване, това трябва задължително да е нова концепция, отчитаща и наследството, и паметта, и виждане за бъдещето, което може да бъде по-добро и по-разумно от това, което сме загубили. Това може да бъде призив за нашите архитекти, тъй като много от подходите поради тоталното унищожение на жилищния фонд престанаха да съществуват. Иска ми се да се надявам, че ще ни се удаде да се възродим.“
Изложбата „Украински дневник“, подкрепена от САБ-Варна и КАБ-Варна се откри на 4 май 2022 г. от Генералния консул на Консулството на Украйна във Варна в периода 2002– 2006 г. Н. Пр. Олег Барановски – Почетен гражданин на Варна, с участието на Областния управител на Варна Благомир Коцев и отец Василий Шаган, председател на настоятелството на храма “Св. Николай”, Варна.

Изложбата ще продължи до 31 май 2022 г. Вече има откупени графики, а средствата постъпват в ДАРИТЕЛСКА СМЕТКА В ПОМОЩ НА БЕЖАНЦИТЕ ОТ УКРАЙНА, БЪЛГАРСКИ ДАРИТЕЛСКИ ФОРУМ
IBAN: BG20RZBB91551061039450 BIC: RZBBBGSF РAЙФАЗЕН БАНК

Изложба ВДФ в САБСофия

Изложба на ВДФ в САБ София

ЧЕРНОМОРИЕ И МОДЕРНИЗЪМ
Отзив за изданието със съставител проф. арх. Росица НИКИФОРОВА
Едва ли само стогодишнината от създаването на експерименталната немска архитектурно-дизайнерска Школа Баухауз е поводът да се появи тази книга. Проф. Никифорова със сигурност от години е съзерцавала сградите по Черноморието, най-вече тези на Варна, Бургас, Балчик и майсторското й око на архитект е разкривало в тях, независимо от сянката на годините, а понякога и на разрухата, на неизбежните трансформации във времето и живота, онази красота, на която поколения архитекти се любуват, почитат и ценят: Духът на Баухауза. А това е модерното движение в европейското изкуство, което завладява с принципите си много архитекти не само в Европа.
Да се „разкрива с прочит“ архитектура умеят най-вече архитектите, посветените артисти. За останалите оставяме радостта от задържания по-дълго поглед върху фасадата, който поглед незнайно как се заражда от тайно вграденото чувство за естетика, което не всички го могат и предизвиква просто и кратко изречените думи: „А, не е лошо, това е интересна сграда.“
И така, вълнението от все още тук-там запазените сгради на модернизма у нас на Школата Баухауз – не отмира. Но след толкова години, както пише съставителката и автор на част от текста проф. Никифорова: „Много повече от съчувстващи възгласи са нужни на Баухаус по нашите географски ширини. Постепенно изчезват „духът и познанието за голямата школа на модерното движение“.
Тази книга – затова е ценна – за да предизвика покрай погледите ни на възхита от изкуството на модернизма и онова нужно, реално внимание, за да запазим изкуството за още поколения.
Да, Баухаус е предизвикан продукт на Първата Световна Война. Много са изречените думи за него от авторите в това издание: Р. Никифорова, Станчо Веков, Мина Георгиева, Анета Василева. Следите на Баухаус в българската архитектура все още са видни. Някои от тях обаче са трудно откриваеми заради внесените промени или направо са осакатени. И тук е важно да се обърне внимание на отношението: как да опазим останалото. Модернизмът доведе до глобализация в архитектурата, до доминация на колективното вместо на индивидуалното. „Той се опита да създаде егалитарни продукти, а не елитарни“ (цитат от книгата). Той доказа, че може да има разбираем дизайн за всеки. И както арх. Станчо Веков напомня: модернизмът е единство между съдържание, форма и визуален образ.
В книгата може да се открият много детайли, с помощта на които при желание да се изградят типичните архитектурни форми в сградите, проектирани според модернизма. Ето някои от тях: плосък покрив, акцент върху силуета, окрупнен обем – кубично третиране, хоризонтални отвори, овални равнини и обеми, балкони, парапети с тръбна стомана, пластичен силует на сградата, контрасти в обемите, дълбоки стрехи, съчетание на функционална архитектура с местна архитектура и т.н.
В книгата град Варна доминира – ½ от тялото на книгата и слава Богу, че там има най-много запазени примери. Следват Бургас, Балчик – също с много примери, през двойни очила видяни – български и румънски. За жалост, чудесният пример от Несебър е съборен. Авторът му арх. Крум Плакунов няма щастлива съдба – жилищната сграда, която той е построил и в която е живял в София – отново в „модерн“ и която познавах подробно от дете и тя е обезобразена, неузнаваема дори. Дано поне в Созопол сградата на рибарското училище се запази и реконструира по автентичните следи на архитектурата ѝ.
Само още две думи за черноморските курорти, които печелеха с архитектурата си до 1989 г. и пак предимно за сметка на модернизма. Но след 1989 г. промените на тези места са почти ужасяващи.
На какво ни научи модернизмът? Трудно е да кажем кратко … И все пак учи ни на: „естетика от чашата до покрива“. Заслужава да продължим уважението си към него и да го пазим, въпреки че вече има архитектура, създавана от мутри и продажни колеги, които също си слагат маските на мутри, за да са в унисон с поръчителите си и забравят, че преди 100 години архитектите са се борили за доминацията на архитектурната естетика, достъпна за всички, а не преобразена в криворазбрана представителност.

Доц. арх. Искра Дандолова дсн
София, октомври 2019