Росица Никифорова

Най-мащабната реализация от епохата на Конструктивизма – Комплексът Держпром в Харков, вече пострада от руските атаки. От началото на войната с непрекъснатите нападения над Харков опасенията за целостта на културното наследство бяха налице. Имаше надежда, че съществува някакъв респект. Малко утешение е, че разрухата на част от Держпром е резултат от неточно оръжие. Подкрепяйки изявлението на колеги от Украинската секция на DoCoMoMo (International Committee for Documentation and Conservation of Buildings, Sites and Neighbourhoods of the Modern Movement) и техния апел за прекратяване на бомбардировките и унищожаването на архитектурни ценности в Харков, отправям призив на свой ред да разпространите тази информация.

Източник: Reuters

Виждате, че с някои от колегите, подписали изявлението (Олександр Буряк, Богдан Черкез, Олександр Кашченко) сме работили по TEMPUS-програмите на ЕС – SEHUD и SEHSI през 2012–2016 г. Оборудването на Архитектурния институт в Харков със специализирана техника по тези две програми  пострада още в първите дни на войната, заедно с жилищата на двама преподаватели (Наталия Турлакова и Олександр Буряк). Като печална последица Инжинерният и Архитектурен Институт към Държавния Университет в Харков престана да съществува. В момента украинските колеги в изгнание в Полша, Нидерландия и Словения полагат усилия за възстановяването му.

Росица Никифорова

Все още доминира схващането, че архитектурата търси вечни отговори, концентрира вниманието си върху структурите и трайното решение на проблемите, докато дизайнът се вписва в актуалното време, залага повече на външността, отколкото на съдържанието. Това разграничение постепенно се размива от някои обединяващи двете дейности фактори.

• Първият от тях е свързан с ефективността на постиженията. Архитектурата доминира с мащабността на произведенията си, но трудно може да се похвали с огромен тираж – според Оливър Хъруиг между 1859-а и 1930 г. столът „Тонет” № 14 е произведен в петдесет милиона екземпляра. Архитектурата създава уникални сградни структури, ползвани от подбрана част от човечеството, а дизайнът пренасища със своите малки обекти средата, в която работим и живеем всички. Следователно и в двете сфери става дума за значимост на постиженията.
• Вторият обединяващ фактор е приложението на софтуерни продукти в проектирането. Програмите не са просто технически инструмент, а въздействащо средство в процеса на формообразуване и при двете дейности.

Професионалното внимание, стимулирано от напредъка в науката и технологиите, отдавна прекрачи в област без строги тектонични правила. Отношението към сградата като към предмет или предметна структура не се изземва от сферата на архитектурата, за да се прехвърли в полето на дизайна.

Апартаментна ютия; Източник:

2024, MAD Architects Cloud 9 Sports Center, Shijiazhuang, China; източник: ArchDaily

http://simondlinardi.blogspot.com/
2014/03/david-trautrimas-
steampunk-architecture.html

Архитектурата е, която обогатява своите методи, инструменти и подходи с тези на дизайна. Някои от най-успешните архитектурни нововъведения се раждат в средата на освободеното от канонични ограничения дизайнерско творчество. Едновременно с това архитектурата става все по-зависима от резултатите на дизайна въобще и на дизайна за архитектурата по-конкретно. И също толкова вярно е силното въздействие на архитектурата върху дизайна чрез възприемане на отношение към пространството, създаването на порядък, ползване на основите на архитектурния език.

Архитектурата внушава на зрителя авторската идея за смисъла на живота в създаденото пространство.

•            Дизайнът за среда оформя заедно със зрителя този смисъл.[i]

Форумът „ДАВ – Дизайн и Архитектура Варна“ е инициатива на ВДФ в съответствие с генералната кауза – да стимулира творческото начало и иновациите в архитектурно-дизайнерското мислене.

Ключовият въпрос, който ще продължи да внася мнимо разграничение между архитектурата и дизайна, се съдържа в термина „контролирана естетика”. Тук се засяга голямата тема за „правото на кич”, дискусии по която се водят от 1964 г. насам и все още не са приключили. Архитектурата има претенции да проповядва вкус, а дизайнът по-често бива набеждаван, че допуска кич. Ако се търси омиротворително поле за изглаждане на споменатото противоречие, то дизайнът за архитектурна среда е подходящата база. Нейното разгръщане е натоварено с големи обществени очакавания за близкото и по-далечно бъдеще.

Ключови думи: Дизайн за архитектурна среда, дизайн, архитектура

[i] Шимко, В. Т. Архитектурно-дизайнерское проектирование, СПЦ принт, 2003

Росица Никифорова

„Господине, може и да не съм съгласен с Вас, но ще защитавам до последна капка кръв правото Ви да бъдете пълен простак.“[i] Така звучи интерпретацията на прочутата максима на Волтер от Бил Брайсън, когато защитава правото за опазване на живия плет в Кеймбриджшир. „Плетът на Джуди“ е по-стар от катедрала в Солсбъри, която е била открита през септември 1258г. И в момента неговият 900-годишен зелен живот не е пряко застрашен от унищожение, но в либералното общество и ширещата се свобода на непросветени мнения и безумни стопански инициативи (например отбелязване на собствеността с телена ограда) няма регулация за всичко и няма пълни гаранции за опазване на стойностните неща.

Излиза, че най-сериозната гаранция за умното развитие на средата е равнището на човешката просветеност, емпатия, историческо и актуално знание, чувствителност за пространството, толерантност, осмисляне на различните дистанции между хората в градската и природна среда.

Поредицата е дълга и предполага поне стогодишни натрупвания.

Културните натрупвания във Варна и региона са твърде възрастни. Град на море, зеленина, климат, материални стойности от древността до днес, граждани със самосъзнание на носители на ценности – това са значими качества. Палитрата от културни учреждения и културни събития – единични или като част от институционализирани периодично случващи се фестивали, форуми, дни – е наистина богата, но с оглед на потенциала и потребностите е и непълна.

Държавите за пример не са само най-богатите, а тези с подчертана гражданска активност при формиране на средата за обитаване. Примерите от Бразилия и Австрия на двете снимки са красноречиви.

Бразилия, фавела – беден квартал, без планиране, колоритно решение на живеещите;

източник: Internet, Colors of the Favela The Transformative Impact of Painting on Communities

Виена, Volksgarten, Табелки с имената на спонсорите, които обгрижват всеки розов храст; източник: Д. Никифорова

Налице е културен процес и въпросът е да осигурим неговата непрекъснатост.  Архитектурата и дизайнът са важни не винаги като културен резултат, а повече като културен процес, осъзнат от гражданите.

Ключови думи: дизайн и архитектура, гражданите и градските пространства

[i] Бил Брайсън, Записки от един малък остров, 2016, Еднорог

Откриване на Олимпийските игри в Париж 2024

Росица Никифорова

“За да бъде съвременна, архитектурата не се нуждае от технологически методи, нито от големи размери. Тя трябва да се грижи за хората, да ги приласкава. Трябва да се проектира за човека и за неговите емоции.” Това са мисли на прочутия дизайнер Еторе Сотсас, подходящи за припомняне, когато се създава ново преживяване в архитектурна среда и особено за среда-събитие.

Само преди дни се „разрази“ откриването на Олимпийските игри в Париж 2024.

Източник: https://www.google.bg/

Не стихват оценъчни и противопоставящи се размисли относно качествата на грандиозния спектакъл. Така е с големите постижения в изкуството – самите те предполагат многовариатни интерпретации.

Разбира се е заложен смисъл във всяка от подтемите на общата идея – светът принадлежи на хората в цялото разнообразие от културни постижения. А Франция е в люлката на културни натрупвания от векове.

Тома Жоли е артистичният директор и автор на концепцията и на всяка една от сцените от олимпийския парад в Париж. Дизайнът на среда-събитие изисква да се работи с голям екип от специалисти и дори такива, които притежават професионални умения в няколко разнородни сфери. Крайната цел пред екипа е да се постигне баланс между изявата на традицията и очакваната от гражданите нова, невиждана, зашеметяваща, оригинална идея.

Има няколко смайващи обстоятелства от подготовката и осъществяването на събитието и средата. Координацията между многото действия, многото участници и многото места – сгради, улици, площади, монументи, река – е едно от тях. Респект от обичайната характеристика на местата и подобряването ѝ (опазването и мащабното почистване на Сена, например) е учудващо. Поклон към архитектурното наследство – възстановяването на Нотр Дам след пожара е сцена и тема на впечатляващ танцов пърформанс.   Липса на репетиция на мястото на събитието е невероятно постижение, при това  с утежняващото проливно участие на дъжда. Под дъжда участват примадони – още едно предизвикателство. Техническите постижения са „приятел на човека“, но без трогателното човешко сиво вещество никога не би се стигнало до хуманния ореол на спектакъла.

Центърът на Париж е открит към гражданите повече от който и да е стадион. Дори само идеята да бъдат възнаградени парижани и гостите им с добре охраняван спектакъл в самия град, е достатъчен атестат за иновативност и хуманизъм.

Качеството на замисъла и на изпълненията реабилитират авторитета на френската култура – факт, който напоследък бяхме забравили.

Ключови думи: Дизайн за среда-събитие, Олимпийски игри 2024

На 3 май 2023 г. в Дом на архитекта, Варна, арх. Николай Рачински, председател на САБ –Варна и художникът Стефан Радков откриха изложбата „Родопски бележник“ на доц. д-р арх. Станчо Веков.

Словото на художника Стефан Радков беше посветено на историята на създаването и качествата на графиките. Винаги съществува предубеждение към художественото творчество на архитектите. Толкова по-ценна е похвалата от професионалист-график. Радков акцентира на експресивността и лаконичността на  рисунъка. Графиките излъчват емоционалното преживяване на автора, изправен пред уникални природни и архитектурни забележителности.

ИЗЛОЖБА ГРАФИКА НАСТАНЧО ВЕКОВ

Рисунки – туш&четка/картон

Галерия Дом на архитекта – Варна, ул. „Мусала“ 10

3 май – 19 май 2023 г. Откриване 3 май 2023, 18.00.

РОДОПСКИ БЕЛЕЖНИК е петата ми самостоятелна изложба с графични рисунки. Те са правени по време на туристическа експедиция през лятото на 1973 г., предприета с група мои колеги и приятели, по повод успешното завършване на висшето ни образование. Бяхме привлечени от необикновената красота на легендарната планина и непокътнатото, все още  тогава, архитектурното наследство на Българското Възраждане, което нямахме търпение да видим и проучим на място.

Инициатор за това приключение беше Петър Христов, светла му памет, с когото бяхме в една група в института и останахме приятели докрай. Като опитен турист, родом от Сливен и запален почитател на планините, той изготви маршрут, съобразен с нашите скромни възможности. Тръгваше се от Асеновград, с Асеновата крепост, през курорта Бяла черква и стария Римски път под връх Персенк, Чудните мостове/Ер кюприя и до Широка лъка, където Съюзът на архитектите имаше собствена туристическа база – архитектурен паметник, в която отседнахме. Следваше Смолян, с кварталите Райково и Устово, бивши села, съхранили традиционната родопска къща от края на 19-ти век и завършваше при село Могилица, с прочутите Агушеви конаци/ малък и голям, истински български замъци, строени в средата на 19-ти век. Необичайната красота на Родопите с вековните иглолистни гори и обширни поляни бяха истинско откритие за нас и заедно с архитектурата на специфичната Родопска къща станаха предмет на моите графични бележки, дали наслова на настоящата изложба.

Представени са общо 26 рисунки, от които само две (принт на Църквата в Райково (оригиналът се намира в Йокохама, подарък за мой японски колега) и Камбанария на църквата в Райково (собственост на Пущарови), са показани във втората ми самостоятелна изложба ПЪТ КЪМ ХРАМА/2002, САБ- Варна, с храмове от пет страни и четири вероизповедания.

Макар традиционната българска архитектура да е неизменен предмет на изследване на всички мои пътувания, планината е тази, която ме завладя с цялото си многообразие и специфична красота, с някакво непознато чувство на близост, човешка мяра и благоговение.

От тук и превесът на природата, като обект на изобразяване във всичките й форми, състояния и изгледи: поляни, дървета, гори, пътеки, хълмове и върхове, фиксирани на prima vista, в мигове на съзерцание и в кратките престои между дългите преходи.

Рисунките обичайно правех с туш и перо, но в случая, предварително избрах четка (китайска с бамбукова дръжка), вместо перо, може би интуитивно, предвид предстоящото потапяне в самото сърце на Родопите – една от най-зелените, и най-гостоприемни български планини, но със сигурност и под влияние на  френския художник Фернан Леже (следвал архитектура в Кан), когото открих с графична серия фигуративни композиции, които силно ме впечатляваха с едрото третиране на формата и спонтанността на рисунъка.

Така, на природата са посветени две трети от рисунките, в т. ч. многообразието от дървесни видове, панорамни изгледи, скални феномени и малък зелен цикъл от моя роден край.

Колкото до архитектурата на традиционната Родопска къща, строена обичайно на стръмен терен, като дву- и три-катна, тя е пример за еко-архитектура, много преди днес да говорим за т. нар. зелена архитектура, архитектура в пълен синхрон с околната среда, като форма, мащаб и материали, която грабва с неподправена конструктивна искреност и логична простота на образа.

Доц. д-р арх. Станчо Веков

On December 16, 2022, at 5:00 p.m. in the Architect’s House Prof. Arch. Rositsa Nikiforova PhD and Associate Professor Stancho Vekov on behalf of the Varna Design Forum NGO presented to colleagues and guests their latest fifth edition in a row, Architecture and Leisure, 2022 with the assistance of Varna Regional College of the Chamber of Architects in Bulgaria, Union of architects in Bulgaria and Toplivo JSC. The book summarizes and expands the information in the NGO’s documentary exhibition from the summer of this year dedicated to the 50th anniversary of the XI Congress of the International Union of Architects in Varna (1972-2022).

The events of the congress and related to its theme “Architecture and Leisure” implementations from the 1970s are the subject of research by Prof. Arch. Rositsa Nikiforova PhD, Prof. Arch. Todor Krustev DSc and Assoc. Prof. Arch. Stancho Vekov PhD.

It was the high international evaluation of the Bulgarian architecture of leisure at that time that was the reason why in 1972 Varna hosted the most prestigious world forum of the International Union of Architects.

The exhibition and the book present architects from the 1970s and the two models of attitude towards the achievements of resort construction 50 years later: preservation of the objects and spaces or their complete neglect and demolition.

“There are events with good fortune – when they cease to exist as fact, they continue to emerge in time as myth. This is how I see the XI Congress of the UIA (International Union of Architects), held from September 24 to September 30, 1972 in the Palace of Culture and Sports in Varna. This congress is the only international architectural congress held in Bulgaria. Bulgaria`s hosting was a recognition of architectural achievements and scientific developments in line with the theme of the congress “Architecture and Leisure”. These were years of construction of important resort complexes along the Black Sea (Albena, Rusalka, Golden Sands, Druzhba, Sunny Beach). The authors were the famous architects: Nikola Nikolov, Nikolay Nenov, Georgi Ganev, Milena Yordanova, Mikhail Sokolovski, Evgeni Zidarov, Marin Marinov, Zhechko Cholakov, Virginia Popova and others.

We realize that the 1970s were still a time of worldview delusions. After the Second World War, professional information about the achievements of world architecture arrived with great delay and filtered. Nevertheless, Bulgarian architecture was not an architecture “of the periphery” and did not seem deluded, and Bulgarian architects were clearly in the course of world trends”, summarizes Prof. Nikifirova.

As the author of the book, she develops the documentary value of the exhibition by publishing informational materials from the congress, including booklets on the achievements of individual Bulgarian architects, some of whom are rarely or not at all present in the modern digital environment.

Also added are the testimonies of architects, relatives and like-minded people in whose memories the personality and creative aspirations of the Bulgarian architects from that not-so-distant but now-forgotten time come to life. In this sense, bringing the architectural memory out of the analog format of the past is an essential merit of the book.

“This is an amazing book, which we owe to Varna Design Forum and especially to the persistence and consistency of Prof. Arch. Rositsa Nikiforova PhD, its founder and manager.  

In 2022, Varna Design Forum (with the assistance of Varna Regional College of the Chamber of Architects in Bulgaria, Varna municipality, “Toplivo” JSC, Union of architects in Bulgaria, etc.) organized the exhibition “50 years of the XI UIA Congress, “Architecture and Leisure”. This exhibition, which was shown in Sofia and Burgas in addition to Varna, brought us back to a significant period in the development of our modern architecture, of Union of architects in Bulgaria and UIA. This was a period in which modern architectural works of high value were created in our country, especially in the architecture of mass (social) recreation and especially on our Black Sea coast.  Many of the works shown in the exhibition are benchmarks for modern thinking and professionalism. They are true cultural and artistic “artifacts” from 40-50 years ago. Unfortunately, their cultural and historical value was not realized by society in the 1990s, and even after that. Many of them today have been transformed, destroyed and defaced (and this also finds a place in the exhibition). Now, in the book, we return to the works and prominent artists of this period, and this is another essentially “pioneering” experience from which I believe many ideas will develop”, highly appreciates the Varna Design Forum book the President of the Union of the Bulgarian architects Prof. Arch. Todor Bulev PhD.

Violeta Toncheva

На 16 декември 2022 от 17:00 ч. в Дома на архитекта, със съдействието на КАБ, САБ и „Топливо“, проф. Росица Никифорова и доц. Станчо Веков  от името на НПО „Варна Дизайн Форум“ представиха пред колеги и гости най-новото си, пето поред издание „Архитектура и отдих“, 2022. Книгата обобщава и разширява информацията в документалната изложба на неправителствената организация от лятото на тази година, посветена на 50-годишнината от провеждането на XI Конгрес на Международния съюз на архитектите във Варна (1972 – 2022).

Събитията от конгреса и свързаните с неговата тема „Архитектура и отдих“ реализации от 70-те години на миналия век са обект на изследване от проф. д-р арх. Росица Никифорова, проф. д.а.н. арх. Тодор Кръстев и доц. д-р арх. Станчо Веков. Именно високата международна оценка на тогавашната българска архитектура за отдих е мотивът през 1972 г. Варна да стане домакин на най-престижния световен форум на Международния съюз на архитектите. Изложбата и книгата представят архитекти от 70-те години на ХХ век и двата модела на отношение към постиженията на курортното строителство – 50 години по-късно: съхранение на обектите и пространствата или цялостното им неглижиране и разрушение.

„Има събития с добра съдба – когато престанат да съществуват като факт, продължават да изникват във времето като мит. Така виждам XI конгрес на Международния съюз на архитектите, състоял се от 24 до 30 септември 1972 г. в Двореца на културата и спорта във Варна. Този конгрес е единственият международен архитектурен форум, проведен в България. Домакинството на България е признание за архитектурни постижения и научни разработки, съзвучни с темата на конгреса „Архитектура и отдих“. Това са години на изграждане на знакови комплекси за отдих по Черноморието, като „Албена“, „Русалка“, „Златни пясъци“, „Дружба“, „Слънчев бряг“ и др. Автори са прочутите архитекти: Никола Николов, Николай Ненов, Георги Ганев, Милена Йорданова, Михаил Соколовски, Евгени Зидаров, Марин Маринов, Жечко Чолаков, Виржиния Попова и др. Даваме си сметка, че 70-те години на ХХ век са все още време на мирогледни заблуди. След Втората световна война професионалната информация от достиженията в световната архитектура пристига с голямо закъснение и филтрирана. И въпреки това българската архитектура не е архитектура „на периферията“ и не изглежда заблудена, а българските архитекти са очевидно в курса на световните тенденции“, обобщава проф. д-р арх. Росица Никифорова.

Като съставител на книгата, тя надгражда документалната стойност на изложбата с публикация на информационни материали от конгреса, сред които и дипляни за постиженията на отделни български архитекти, някои от които рядко или никак не присъстват в съвременната дигатална среда. Добавени са също свидетелските разкази на архитекти, роднини и съмишленици, в чиито спомени оживяват личността и творческите стремежи на българския архитект от онова не толкова далечно, но вече позабравено време. В този смисъл извеждането на архитектурната памет от аналоговия формат на миналото е съществено достойнство на изданието.

„Пред нас е една удивителна книга, която дължим на „Варна Дизайн Форум“ и особено на настойчивостта и последователността на проф. д-р арх. Росица Никифорова, негов основател и ръководител. През 2022 г. „Варна Дизайн форум“, със съдействието на Регионалната колегия на КАБ, Oбщина Варна, САБ и др., организираха изложбата „50 години от XI конгрес на МСА “Архитектура на отдиха“. Тази изложба, която освен във Варна, бе показана също в София и Бургас, ни върна към един знаменателен период в развитието на нашата модерна архитектура. Това бе период, в който у нас бяха създадени модерни архитектурни творби с висока стойност, особено в архитектурата на масовия социален отдих, специално по Черноморското ни крайбрежие. Много от показаните в изложбата творби са еталон за съвременно мислене и професионализъм. Те са истински културни и художествени артефакти отпреди 40-50 години, но за съжаление тяхната културно-историческа ценност не бе осъзната от обществото през 90-те години, а и след това. Някои от тези ценни архитектурни обекти днес са трансформирани, разрушени и обезличени – и това също намира място в изложбата и книгата. Сега в книгата са възродени както архитектурните постижения, така и изявените творци от този период – още един пионерски по същество опит, от който вярвам ще се развият много идеи“, дава високата си оценка за книгата на „Варна Дизайн Форум“ председателят на САБ проф. д-р арх. Тодор Булев.

Автор: Виолета Тончева