On December 16, 2022, at 5:00 p.m. in the Architect’s House Prof. Arch. Rositsa Nikiforova PhD and Associate Professor Stancho Vekov on behalf of the Varna Design Forum NGO presented to colleagues and guests their latest fifth edition in a row, Architecture and Leisure, 2022 with the assistance of Varna Regional College of the Chamber of Architects in Bulgaria, Union of architects in Bulgaria and Toplivo JSC. The book summarizes and expands the information in the NGO’s documentary exhibition from the summer of this year dedicated to the 50th anniversary of the XI Congress of the International Union of Architects in Varna (1972-2022).

The events of the congress and related to its theme “Architecture and Leisure” implementations from the 1970s are the subject of research by Prof. Arch. Rositsa Nikiforova PhD, Prof. Arch. Todor Krustev DSc and Assoc. Prof. Arch. Stancho Vekov PhD.

It was the high international evaluation of the Bulgarian architecture of leisure at that time that was the reason why in 1972 Varna hosted the most prestigious world forum of the International Union of Architects.

The exhibition and the book present architects from the 1970s and the two models of attitude towards the achievements of resort construction 50 years later: preservation of the objects and spaces or their complete neglect and demolition.

“There are events with good fortune – when they cease to exist as fact, they continue to emerge in time as myth. This is how I see the XI Congress of the UIA (International Union of Architects), held from September 24 to September 30, 1972 in the Palace of Culture and Sports in Varna. This congress is the only international architectural congress held in Bulgaria. Bulgaria`s hosting was a recognition of architectural achievements and scientific developments in line with the theme of the congress “Architecture and Leisure”. These were years of construction of important resort complexes along the Black Sea (Albena, Rusalka, Golden Sands, Druzhba, Sunny Beach). The authors were the famous architects: Nikola Nikolov, Nikolay Nenov, Georgi Ganev, Milena Yordanova, Mikhail Sokolovski, Evgeni Zidarov, Marin Marinov, Zhechko Cholakov, Virginia Popova and others.

We realize that the 1970s were still a time of worldview delusions. After the Second World War, professional information about the achievements of world architecture arrived with great delay and filtered. Nevertheless, Bulgarian architecture was not an architecture “of the periphery” and did not seem deluded, and Bulgarian architects were clearly in the course of world trends”, summarizes Prof. Nikifirova.

As the author of the book, she develops the documentary value of the exhibition by publishing informational materials from the congress, including booklets on the achievements of individual Bulgarian architects, some of whom are rarely or not at all present in the modern digital environment.

Also added are the testimonies of architects, relatives and like-minded people in whose memories the personality and creative aspirations of the Bulgarian architects from that not-so-distant but now-forgotten time come to life. In this sense, bringing the architectural memory out of the analog format of the past is an essential merit of the book.

“This is an amazing book, which we owe to Varna Design Forum and especially to the persistence and consistency of Prof. Arch. Rositsa Nikiforova PhD, its founder and manager.  

In 2022, Varna Design Forum (with the assistance of Varna Regional College of the Chamber of Architects in Bulgaria, Varna municipality, “Toplivo” JSC, Union of architects in Bulgaria, etc.) organized the exhibition “50 years of the XI UIA Congress, “Architecture and Leisure”. This exhibition, which was shown in Sofia and Burgas in addition to Varna, brought us back to a significant period in the development of our modern architecture, of Union of architects in Bulgaria and UIA. This was a period in which modern architectural works of high value were created in our country, especially in the architecture of mass (social) recreation and especially on our Black Sea coast.  Many of the works shown in the exhibition are benchmarks for modern thinking and professionalism. They are true cultural and artistic “artifacts” from 40-50 years ago. Unfortunately, their cultural and historical value was not realized by society in the 1990s, and even after that. Many of them today have been transformed, destroyed and defaced (and this also finds a place in the exhibition). Now, in the book, we return to the works and prominent artists of this period, and this is another essentially “pioneering” experience from which I believe many ideas will develop”, highly appreciates the Varna Design Forum book the President of the Union of the Bulgarian architects Prof. Arch. Todor Bulev PhD.

Violeta Toncheva

На 16 декември 2022 от 17:00 ч. в Дома на архитекта, със съдействието на КАБ, САБ и „Топливо“, проф. Росица Никифорова и доц. Станчо Веков  от името на НПО „Варна Дизайн Форум“ представиха пред колеги и гости най-новото си, пето поред издание „Архитектура и отдих“, 2022. Книгата обобщава и разширява информацията в документалната изложба на неправителствената организация от лятото на тази година, посветена на 50-годишнината от провеждането на XI Конгрес на Международния съюз на архитектите във Варна (1972 – 2022).

Събитията от конгреса и свързаните с неговата тема „Архитектура и отдих“ реализации от 70-те години на миналия век са обект на изследване от проф. д-р арх. Росица Никифорова, проф. д.а.н. арх. Тодор Кръстев и доц. д-р арх. Станчо Веков. Именно високата международна оценка на тогавашната българска архитектура за отдих е мотивът през 1972 г. Варна да стане домакин на най-престижния световен форум на Международния съюз на архитектите. Изложбата и книгата представят архитекти от 70-те години на ХХ век и двата модела на отношение към постиженията на курортното строителство – 50 години по-късно: съхранение на обектите и пространствата или цялостното им неглижиране и разрушение.

„Има събития с добра съдба – когато престанат да съществуват като факт, продължават да изникват във времето като мит. Така виждам XI конгрес на Международния съюз на архитектите, състоял се от 24 до 30 септември 1972 г. в Двореца на културата и спорта във Варна. Този конгрес е единственият международен архитектурен форум, проведен в България. Домакинството на България е признание за архитектурни постижения и научни разработки, съзвучни с темата на конгреса „Архитектура и отдих“. Това са години на изграждане на знакови комплекси за отдих по Черноморието, като „Албена“, „Русалка“, „Златни пясъци“, „Дружба“, „Слънчев бряг“ и др. Автори са прочутите архитекти: Никола Николов, Николай Ненов, Георги Ганев, Милена Йорданова, Михаил Соколовски, Евгени Зидаров, Марин Маринов, Жечко Чолаков, Виржиния Попова и др. Даваме си сметка, че 70-те години на ХХ век са все още време на мирогледни заблуди. След Втората световна война професионалната информация от достиженията в световната архитектура пристига с голямо закъснение и филтрирана. И въпреки това българската архитектура не е архитектура „на периферията“ и не изглежда заблудена, а българските архитекти са очевидно в курса на световните тенденции“, обобщава проф. д-р арх. Росица Никифорова.

Като съставител на книгата, тя надгражда документалната стойност на изложбата с публикация на информационни материали от конгреса, сред които и дипляни за постиженията на отделни български архитекти, някои от които рядко или никак не присъстват в съвременната дигатална среда. Добавени са също свидетелските разкази на архитекти, роднини и съмишленици, в чиито спомени оживяват личността и творческите стремежи на българския архитект от онова не толкова далечно, но вече позабравено време. В този смисъл извеждането на архитектурната памет от аналоговия формат на миналото е съществено достойнство на изданието.

„Пред нас е една удивителна книга, която дължим на „Варна Дизайн Форум“ и особено на настойчивостта и последователността на проф. д-р арх. Росица Никифорова, негов основател и ръководител. През 2022 г. „Варна Дизайн форум“, със съдействието на Регионалната колегия на КАБ, Oбщина Варна, САБ и др., организираха изложбата „50 години от XI конгрес на МСА “Архитектура на отдиха“. Тази изложба, която освен във Варна, бе показана също в София и Бургас, ни върна към един знаменателен период в развитието на нашата модерна архитектура. Това бе период, в който у нас бяха създадени модерни архитектурни творби с висока стойност, особено в архитектурата на масовия социален отдих, специално по Черноморското ни крайбрежие. Много от показаните в изложбата творби са еталон за съвременно мислене и професионализъм. Те са истински културни и художествени артефакти отпреди 40-50 години, но за съжаление тяхната културно-историческа ценност не бе осъзната от обществото през 90-те години, а и след това. Някои от тези ценни архитектурни обекти днес са трансформирани, разрушени и обезличени – и това също намира място в изложбата и книгата. Сега в книгата са възродени както архитектурните постижения, така и изявените творци от този период – още един пионерски по същество опит, от който вярвам ще се развият много идеи“, дава високата си оценка за книгата на „Варна Дизайн Форум“ председателят на САБ проф. д-р арх. Тодор Булев.

Автор: Виолета Тончева

Председателят на САБ проф. д-р арх. Тодор Булев благодари на ВДФ за изложбата „Варна – 50 години UIA”

Проф. д-р арх. Росица Никифорова

На 17 май 2019 г., след многократни и стигащи да непреодолимост уточнения в графика му от работа по проекти и пътувания, в България пристигна световно известният архитект и визуален артист Юрген Майер, реализирал проекти от Ню Йорк, през Европа до Грузия, работещ в пространство на срещата на архитектура, скулптура, комуникации и нови технологии, преподавател в Принстънския университет, Харвардския университет, Висшето училище по изкуства в Берлин, Архитектурната асоциация в Лондон, Колумбийския университет в Ню Йорк и Университета в Торонто, Канада, член на управителното тяло на фондация „Баухаус Десау“, носител на най-големите награди за архитектура и дизайн. И подчертавам – той е носител на Red dot.
Поне едно негово произведение със сигурност е добре познато – най-голямата в света дизайн-структура от дърво, хвърляща растерната си сянка над римски и мавритански находки в центъра на горещата Севиля.
За 24-часовия му престой във Варна по покана на главния архитект на града Виктор Бузев и неправителствената организация Варна Дизайн Форум чухме и видяхме презентирани дълго очаквани истини за творческия процес, за градските пространства, за образованието по дизайн и архитектура. Най-убедително е словото и примерите, когато ги представя ерудиран представител на „огнената“ част от професията – практикуващ архитект-дизайнер.

Школата Баухаус
Поводът за поканата на арх. Майер беше световното честване на 100 години от създаването на Школата Баухаус в Десау, Германия. Школата е поставила началото на съвременното ни схващане за предметно-пространствения свят: света, в който живеем – от градските пространства, през сградите до чашата за кафе. Искахме не просто да станем свидетели на пореднен исторически разказ за стила от първата третина на ХХ век с оплаквания за застрашеното наследство, искахме актуален отговор на въпроса за виталността на духа и принципите на Баухаус и сегашното разбиране за адекватна на времето, на новите технологии, на новите човешки претенции архитектура.
„Имам досег с Баухаус още от моето детство. Роден съм в Щутгарт и когато бях петнайсет-шестнайсетгодишен, се случи реновирането на селището Вайсенхоф (Weißenhofsiedlung), цел на което беше неговото връщане в оригинален вид. Спомням си, че още тогава имаше дискусия доколко да се реставрира оригиналният вид на селището и доколко това, което е било добавяно по-късно (през 50-те и 60-те години) също е част от историята и отношението на хората към Баухаус.“
Експерименталното селище Вайсенхоф е създадено през 1927 г. с намерението да предостави напълно нова жилищна концепция за всеки човек. Привлечени от модерната архитектура и преливащите едно в друго жилищни пространства обаче, първоначално се заселват само интелектуалци, журналисти, актьори, оперни певци. Автор на градоустройственото решение е Мис ван дер Рое, той проектира и една от сградите, наред с великите автори на другите сгради: Льо Корбюзие, Валтер Гропиус, Бруно Таут, Лудвих Хилбесхаймер, Ханс Пьолциг, Петер Беренс, Ханс Шарун и др. Сложната историческа съдба на селището в годините преди и след Втората световна война достига спокойствието на защитена културна национална ценност през 1956 г. и се сдобива с кръга „Приятели на Вайсенхоф“. През 80-те години на ХХ век Федералното правителство в Бон и управата на Щутгарт отпускат сериозни средства за реконструкцията му – ето за този дискусионен по отношение на стилистиката период говори Юрген Майер, отрано въведен в отговорната архитектурна професия.
Той обощава, че германските архитекти са заплашително и непрекъснато обвързвани с Баухаус-естетиката, често представяна като функционални бели сандъци. „Понятието Баухаус, което носи в себе си послание в много пластове, е принизено до нещо много обикновено, което измества фокуса от същността на движението. Сега, 100 години след основаването на Баухаус, отново се повдига дискусията за многопластовото съдържание на Баухаус: за това, че Баухаус е много повече от обикновени бели “клоцове” и правоъгълни елементи. Това, че те във времето са пробили път и са се наложили като маркетинг емблема на Баухаус, не означава че Баухаус не е много по-пространен като форма и съдържание. Баухаус е отношението към технологиите, отношението към материала и най-вече отношението към човека.“ Бъдещето е на смислени интепретации на принципите му – това е първото, което ни каза Юрген Майер.
Архитектурно-дизайнерското образование
Второто запомнящо се послание беше отношението към архитектурно-дизайнерското образование. Известно е, че Баухаус училището прилага революционна система на обучение с балансирано и синтетично участие на предмети, изучавани теоритично, чрез ръчен труд в ателиетата на големи майстори и работа по реални проекти съвместно с учителите.
Арх. Майер, като член на Научния консултативен съвет, два пъти годишно заседава във фондация „Баухаус Десау“ по следните теми: бъдещето на Баухаус в образованието, бъдещето на Баухаус в производството и съхранението на наследството на движението в Източната част на Германия. Търсят се начини идеите на Баухаус да бъдат обвързани в обща мрежа, да продължат да съществуват и да се развиват.
С тази цел през 2019 г. най-напред в Берлин, а после и като пътуваща по целия свят , фондацията открива изложбата “Баухаус имагиниста”. Арх. Юрген Майер подчертава важен аспект на изложбата, показващ мрежа от различни архитектурни училища, чиито преподаватели и възпитаници възприемат връзката с техниката, материала и детайла като основна тема.
Изнесената от арх. Майер лекция с подбрани от него ярки реализации, беше забележително продължение на Баухаус-традицията: обучението по архитектура и дизайн да се предава непосредствено и на живо от умеещия към начинаещия.
Баухаус залага преди всичко на особено препоръчителната днес характеристика: Преносител на знание, а не просто на количество информация.
Майсторските проекти
Прекият контакт с архитектурна знаменитост е респектиращ и носи с нищо незаменимото усещане за магическа природа на творчеството.
В своята лекция върху проектите и реализациите на фирмата J. Mayer H. und Partner, Architekten арх. Майер правеше опити да представи процеса като нещо достъпно, преминаващо през структури от множества, които наблюдаваме в реалността, като кристализация на идеи от там, като занаят да изведеш идеята в нова реалност. Сред множество от букви словослагателят извежда различни печатни текстове – нещо толкова просто! Всъщност огромен новаторски труд стои зад почти всеки негов проект. За голямата дизайнерска конструкция на площада в Севиля дървеният материал е подготвен във Финландия, а специално създадената за случая нова система от метални връзки – в Германия, за да се „събере“ всичко на място в Испания.
Живото представяне на възникването на идея, мотивацията, преодоляването на трудности от всякакво естество, които не са спестени и на звездите в професията, неприемане и дори пълно отричане на правото на този тип формообразуване особено по време на криза, само затвърди убеждението, че силен характер и свръх работоспособност са най-важните условия за реализация на талантливия творец.
Знайно е, че архитектурата е въздействащо изкуство. С присъщата на качествените професионалисти самоирония арх. Майер показа рекламен видеоклип на котешка тоалетна с образ и нова технология, инспирирани от Метропол Парасол в Севиля. И също реклама за бира със силуета на Съдебна палата в Хаселт, Белгия.

Ефектът от представянето на неговото творчеството беше светкавичната реакция на най-младата му публика в пленарната зала на Община Варна. Заваляха въпроси в широк диапазон – от интерес към личното му усещане за самия себе си като творец до прагматичното „как се поддържа дървена конструкция на открито“.

Кръгла маса

Животът в град с историческо наследство по традиция се схваща едновременно като „проклятие и благословия“. Трябва да бъде намерен баланс в поддържането на градска среда, която да отговаря на ежедневните потребности на гражданите и на екстремните очаквания на иначе полезните туристи.
На кръгла маса „Градските пространства на Варна“ с участие на архитекти, икономисти, еколози и заинтересувани граждани архитект Майер представи подробно опита на Севиля в избора на проект за площад „Енкарнасион“ – няколкостепенен конкурс сред изявени проектантски фирми. Българските архитекти, привърженици на „Ефекта Билбао“ и на широкоаспектно третиране на локалните архитектурни задачи, подкрепиха идеята световни имена да стъпят на територията на древния Одесос. Ще поживеем, ще видим.