Преди 50 години напуска реалния свят художникът Милен Б. Сакъзов.

С поканата за текст на писателя Красимир Машев, автор на книга за художника,  отдавам почит на мой учител. По време на  архитектурното ми образование Милен Сакъзов, заедно с Васил Стоилов, Борис Колев, Живко Чолаков, Крум Дамянов, Валентин Старчев, Жельо Желев бяха преподаватели в невероятната катедра Рисуване към ВИАС.

Р. Никифорова

Милен Сакъзов е роден на 1 юли 1903 г. в гр. София в учителско семейство. Баща му Борис Сакъзов е брат на известния в миналото обществен деец /”широк социалист”/ и писател Янко Сакъзов, издател на първото социалистическо списание “Ден”, а по-късно главен редактор на в. “Социалист”, преводач и автор на книгите “Царизъм или демокрация”, “Българите в своята история”, “Историческите съдбини на демокрацията във Фрация, Англия и Германия” и др.

              Майката на Милен Сакъзов – Параскева Генкова Сакъзова е била ученичка на Иванка Христова Ботева във Велико Търново. Подареният ѝ портрет с дарствен надпис от дъщерята на гениалния български поет и писмата на майка ѝ Венета Ботева до Параскева Сакъзова са били предадени в къщата-музей “Христо Ботев” в гр. Калофер, откъдето са иззети за учредения по-късно институт в гр. София.

След завършване на академията Милен Сакъзов е назначен на работа във Варненския археологически музей, в който братята Херман и Карел Шкорпил са оставили първата най-трайна следа. И връзката Варна – Прага е заздравена с брак. Поради тази обективна и изключително уважителна причина, първата самостоятелна изложба на Милен Сакъзов е открита на 27 август 1933 г. в Прага. На нея младият български художник излага 73 картини, които привличат вниманието на изтънчените ценители на маринистичната живопис и са възнаградени с одобрението и възхитата на  най-взискателните вкусове на специалистите-изкуствоведи. Изложбата е последвана от нови три – през 1934 и 1935 година в Кветна, отново в Прага и Бърно.

Любовта към морето и морския сюжет го съпътстват. През 1933 г. заминава за Чехословакия – гр. Прага и в “Топич салон” урежда първата си задгранична самостоятелна морска художествена  изложба с картини от Черно море и нашето крайбрежие, възторжено приета от пражката културна общественост, като подчертават забележителното изкуство на българския художник, наречен “истински славянин”, “син на светлината”. Това му дава възможност да посети Италия – Неапол, остров Капри, Рим и Флоренция, за опознаване и проучване на изкуството от миналите епохи, междувременно завършва цикъл от морски картини от Неапол и остров Капри, които излага в Бърно, Пардубице и Либерец.

    Българският морски търговски флот му дава възможност да направи три далечни пътувания с художествена цел, да пропътува морета и океани по широкия свят. Първото пътуване от Варна до Одеса и Индонезия през Средиземно море, Суецкия канал,Червено море, Индийския океан, о-в Цейлон, Сингапур, Бирма, Аден, Сфакс, Тунис и Риека. Следват две нови пътувания до Куба и Севера с капитан далечно плаване Иван Сакъзов /брат му – б. м./: “Пътувах по безкрайната морска шир от Одеса през Босфора, Мраморно море, Дарданелите, Средиземно море, Гибралтар, покрай бреговете на Португалия – облените в слънце скалисти брегове на Сент Винсент, Испания, Биская, през Килския канал и Балтийско море, Дания и Швеция, достигнахме Куба!”

    “Последното ми пътуване ме доведе всред зимата на Мурманск и лиричното настроение на заснежените върхове на норвежките фиорди, дори до черните скали на Нордкап. Голяма радост ми донесе това пътуване.”

   За Милен Сакъзов морето и океана са били винаги излаз към големия свят – континенти, народи, острови, реки, планини, небеса, градове, нрави, бит. Своите лични непосредствени впечатления и творчески преживявания той нанася на платната – една преживяна истина от пътуванията, като винаги се е чувствал като на родна земя под крилото на нашите славни моряци.

              “Обичам и се доверявам на морската шир!” Ето защо капитан далечно плаване Куртев му прави шатра на нагорещената палуба на кораба, при неговата издържливост на моряк, да не бъде отнесен от вълните. “Напълни ми се душата с красота и волност – рисувах ненаситно и най-важното – с нашите прекрасни моряци на кораба при стихия и романтика!”

По стара прабългарска традиция, утвърдените в тежка чужбина творци се посрещат радушно и гостолюбиво с отворени обятия на родната земя, където никой не е пророк. И на 27 септември 1936 г. в галерия “Аксаков” № 16 в София е открита самостоятелна изложба на Милен Сакъзов не как да е и от кого да е, а от харизматичния художник-институция Александър Божинов.  В словото си при откриването на изложбата Ал. Божинов казва: “Милен Сакъзов е последен от редицата наши морски пейзажисти, който е привлечен от морето за художествено творчество.   Милен Сакъзов има свое собствено гледане на морето – той го вижда повече в неговата охрава багра, в светложълтеникавия му блясък. Първите си морски изложби тоя млад художник е устроил в Чехословакия, за които чехословашката критика се отзовава много ласкаво.

   Аз също мога да кажа, че работите на Милен Сакъзов имат много ценни качества. Ние имаме малко художници на нашето море. От тия малцина и Милен Сакъзов се издига като негов певец. Той търси в играта на вълните едно по-друго настроение, отколкото неговите предшественици. И в багрите и в обрисуването на цялата морска снага, Сакъзов е по-друг, по-самобитен.

   Милен Сакъзов е още твърде млад, той има достатъчно време да се вглъби и проумее непрестанната игра на морската стихия, да просмучи нейната красота в багри и движение и да ни ги предаде с майсторство, което призванието налага – свободно и боговдъхновено”.

   Свободно и боговдъхновено. Добре казано, но трудно осъществимо във време, когато Сакъзов е бил женен за чехкиня, която не искала да напусне Прага, а той не е могъл да живее без морето – неговото единствено вдъхновение за творчество и същина на живота му. И след тригодишни взаимни терзания бракът им се разпада.

Ето какво ми разказа втората му съпруга Нора Георгиева Сакъзова на 1 септември 1996 година: “През 1950 г. се запознах с Милен Сакъзов. Работех в библиотеката на Висшия институт за народно стопанство във Варна, където Милен беше преподавател. През 1952 г. се роди синът ни и трябваше да заминем за София. Оставих къща, всичко и отидохме – без квартира, без нищо. Изкарахме много тежко, но бяхме заедно. След това му дадоха едно ателие и той започна да подготвя изложби. През 1958 г. беше първата му изложба в София. Тя не е първата му изложба като творец, но след отиването ни в София беше първата. Тогава започна да рисува в Бояна. Заредиха се изложба след изложба.Повечето от времето си прекарваше във Варна, а аз останах на работа в София, защото нямаше как да прекъсна. Той си идваше във Варна, рисуваше, готвеше изложби. Имаше пълна свобода. Творческа. Живяхме заедно близо 22 години. Той претърпя много разочарования. Големи борби имаше във ВИАС /Висш  институт по архитектура и строителство  – б. а./ в София. Той беше изключително честен и чист човек, и не се подаваше на машинации. Участвува в конкурс за професура. Предаде си работата и дойде във Варна, като се надяваше, че всичко ще мине нормално. Обаче проф. Ненко Балкански го отряза. Това беше голям стрес за него и след този случай той веднага напусна ВИАС. Пенсионира се.“

В София последната му изложба на ул. “Шипка” № 6 “Норвежки фиорди”  е открита от главният директор на БМФ кап. далечно плаване Ат. Йонков. Между многото изказвания е и това на писателя Камен Зидаров: “Милене, Милене, чудо си направил!”, а писателят Кръстю Белев довежда от Варна сътрудник на Радио Варна да види изящно изкуство.

Автор Красимир Машев