На 03.10.2022 едновременно в София, Варна и Бургас Световният ден на архитектурата беше отбелязан с Изложбата на ВДФ и КАБ–РК Варна „Варна – 50 години UIA“.

Събитията от Конгреса и свързаните с темата му „Архитектура и отдих“ реализации от 70-те години са обект на изследване от проф. д-р арх. Росица Никифорова, проф. д.а.н. арх. Тодор Кръстев и доц. д-р арх. Станчо Веков. Изложбата е разказ за два модела на отношение към постиженията на курортното строителство 50 години по-късно: съхранение на обектите, пространствата или пълното им неглижиране и разрушение. Изложбата показва високата международна оценка на българската архитектура за отдих. Това е и мотивът през 1972 г. Варна да стане домакин на световния форум на Международния съюз на архитектите (МСА / UIA).
Можете да видите откриването на изложбата в Централния дом на САБ, София, заснето от известния режисьор Камен Калев:

проф. д-р арх. Росица Никифорова, май 2022

Слушах наистина високо уважавания от мен визуален артист Теодор Ушев в предаването „Денят“ на Веселин Дремджиев на 9 май 2022 г. Споделям позицията му за войната в Украйна, но не съм сигурна в оценката му за мълчанието на българските интелектуалци по тази тема.

Поне едно регионално и в голяма степен скромно събитие опровергава версията за мълчанието. „Украински дневник“ на доц. д-р арх. Станчо Веков е благотворителна графична изложба в подкрепа на бежанците от Украйна.

Доц. Веков е автор на единствения в България Мемориал на украинските войни, загинали за свободата ни. Паметникът е издигнат в Морската градина на Варна през 2006 г. с подкрепата на Генералния консул на Генералното консулство на Украйна във Варна в периода 2002–2006 г. Н. Пр. Олег Барановски – Почетен гражданин на Варна, както и на Вицеконсула, Н. Пр. Василий Кирилич.

Ето описанието на автора на изложбата: „По време на пребиваването ми в Украйна от 27 март до 6 април 1977 г. направих няколко десетки графични рисунки – един своеобразен Украински дневник, запечатал моите лични впечатления от срещата с архитектурата, историята, природата и хората на тази прекрасна, братска страна. Творбите не са показвани пред публика, с изключение на Църквата Св. Андрей, Камбанарията на манастира Св. София и Киево-Печорсктата лавра в Киев.

Изложбата „Украински дневник“ включва 31 графични рисунки, създадени по време на самото пътуване in situ, в непосредствен контакт с изобразявания обект. Рисунките са изпълнени с китайски туш, направо от тубата, вместо с перо, върху картон и нетъкан текстил, без предварителни наброски с молив, което предава вълнението на момента. Тематиката на експозицията обхваща природата, архитектурните паметници и историческите обекти, свързани с Втората световна война, която като някакъв зловещ сън се повтаря в XXI век.“
Да се заровиш в старите си папки със забравени графики, създадени през миналия век, е последица от размисъл за съдбата на конкретни колеги от университетите на Киев, Харков, Лвов, Днипропетровск и Одеса. От 2012 до 2016 г. като представители на ВСУ „Черноризец Храбър“ с доц. Веков работихме по TEMPUS – европейските образователни проекти SEHUD и SEHSI. От Европа участваха още университетите от Кеймбридж, Милано, Сарагоса, Лион, Гуарда, Виена, Ферара, Атина, Орлеан, Любляна. От украинска страна участваше и Крим, който през 2014 г. тихо, без война, напусна международните проекти.

Така ярко беше участието на украинските университетски преподаватели, че контактите ни не приключиха с края на проектите. В първите дни на войната веднага се свързахме. Вече две жилища на колегите проф. д-р арх. Александър Буряк и доц. Наталия Турлакова от Харков бяха разрушени от руски ракети. Започна емигрирането. Доктор на науките по иновативни технологии Татяна Сергеева и д-р инж. Володимир Йена също от Харков вече са в Любляна, където получиха не само подслон, но и работа в университета. Доц. д-р арх. Юрий Джигиль от Институт по Архитектура на Политехническия университет, Лвов води лекции на своите украински студенти онлайн от дома на приятели от Вроцлав, Полша. И още емигрантски съдби.

Възхитително е, че вече мислят за възстановяването на Украйна. Ето какво ми написа Татяна Сергеева на 17 март 2022 г.: „Имам идея за общия ни проектантски екип. Когато този кошмар свърши, ще бъде необходим абсолютно нов подход за възстановяване на такива градове като Харьков, Мариуполь, Херсон, Суммы. Не просто възстановяване, това трябва задължително да е нова концепция, отчитаща и наследството, и паметта, и виждане за бъдещето, което може да бъде по-добро и по-разумно от това, което сме загубили. Това може да бъде призив за нашите архитекти, тъй като много от подходите поради тоталното унищожение на жилищния фонд престанаха да съществуват. Иска ми се да се надявам, че ще ни се удаде да се възродим.“
Изложбата „Украински дневник“, подкрепена от САБ-Варна и КАБ-Варна се откри на 4 май 2022 г. от Генералния консул на Консулството на Украйна във Варна в периода 2002– 2006 г. Н. Пр. Олег Барановски – Почетен гражданин на Варна, с участието на Областния управител на Варна Благомир Коцев и отец Василий Шаган, председател на настоятелството на храма “Св. Николай”, Варна.

Изложбата ще продължи до 31 май 2022 г. Вече има откупени графики, а средствата постъпват в ДАРИТЕЛСКА СМЕТКА В ПОМОЩ НА БЕЖАНЦИТЕ ОТ УКРАЙНА, БЪЛГАРСКИ ДАРИТЕЛСКИ ФОРУМ
IBAN: BG20RZBB91551061039450 BIC: RZBBBGSF РAЙФАЗЕН БАНК

ЧЕРНОМОРИЕ И МОДЕРНИЗЪМ
Отзив за изданието със съставител проф. арх. Росица НИКИФОРОВА
Едва ли само стогодишнината от създаването на експерименталната немска архитектурно-дизайнерска Школа Баухауз е поводът да се появи тази книга. Проф. Никифорова със сигурност от години е съзерцавала сградите по Черноморието, най-вече тези на Варна, Бургас, Балчик и майсторското й око на архитект е разкривало в тях, независимо от сянката на годините, а понякога и на разрухата, на неизбежните трансформации във времето и живота, онази красота, на която поколения архитекти се любуват, почитат и ценят: Духът на Баухауза. А това е модерното движение в европейското изкуство, което завладява с принципите си много архитекти не само в Европа.
Да се „разкрива с прочит“ архитектура умеят най-вече архитектите, посветените артисти. За останалите оставяме радостта от задържания по-дълго поглед върху фасадата, който поглед незнайно как се заражда от тайно вграденото чувство за естетика, което не всички го могат и предизвиква просто и кратко изречените думи: „А, не е лошо, това е интересна сграда.“
И така, вълнението от все още тук-там запазените сгради на модернизма у нас на Школата Баухауз – не отмира. Но след толкова години, както пише съставителката и автор на част от текста проф. Никифорова: „Много повече от съчувстващи възгласи са нужни на Баухаус по нашите географски ширини. Постепенно изчезват „духът и познанието за голямата школа на модерното движение“.
Тази книга – затова е ценна – за да предизвика покрай погледите ни на възхита от изкуството на модернизма и онова нужно, реално внимание, за да запазим изкуството за още поколения.
Да, Баухаус е предизвикан продукт на Първата Световна Война. Много са изречените думи за него от авторите в това издание: Р. Никифорова, Станчо Веков, Мина Георгиева, Анета Василева. Следите на Баухаус в българската архитектура все още са видни. Някои от тях обаче са трудно откриваеми заради внесените промени или направо са осакатени. И тук е важно да се обърне внимание на отношението: как да опазим останалото. Модернизмът доведе до глобализация в архитектурата, до доминация на колективното вместо на индивидуалното. „Той се опита да създаде егалитарни продукти, а не елитарни“ (цитат от книгата). Той доказа, че може да има разбираем дизайн за всеки. И както арх. Станчо Веков напомня: модернизмът е единство между съдържание, форма и визуален образ.
В книгата може да се открият много детайли, с помощта на които при желание да се изградят типичните архитектурни форми в сградите, проектирани според модернизма. Ето някои от тях: плосък покрив, акцент върху силуета, окрупнен обем – кубично третиране, хоризонтални отвори, овални равнини и обеми, балкони, парапети с тръбна стомана, пластичен силует на сградата, контрасти в обемите, дълбоки стрехи, съчетание на функционална архитектура с местна архитектура и т.н.
В книгата град Варна доминира – ½ от тялото на книгата и слава Богу, че там има най-много запазени примери. Следват Бургас, Балчик – също с много примери, през двойни очила видяни – български и румънски. За жалост, чудесният пример от Несебър е съборен. Авторът му арх. Крум Плакунов няма щастлива съдба – жилищната сграда, която той е построил и в която е живял в София – отново в „модерн“ и която познавах подробно от дете и тя е обезобразена, неузнаваема дори. Дано поне в Созопол сградата на рибарското училище се запази и реконструира по автентичните следи на архитектурата ѝ.
Само още две думи за черноморските курорти, които печелеха с архитектурата си до 1989 г. и пак предимно за сметка на модернизма. Но след 1989 г. промените на тези места са почти ужасяващи.
На какво ни научи модернизмът? Трудно е да кажем кратко … И все пак учи ни на: „естетика от чашата до покрива“. Заслужава да продължим уважението си към него и да го пазим, въпреки че вече има архитектура, създавана от мутри и продажни колеги, които също си слагат маските на мутри, за да са в унисон с поръчителите си и забравят, че преди 100 години архитектите са се борили за доминацията на архитектурната естетика, достъпна за всички, а не преобразена в криворазбрана представителност.

Доц. арх. Искра Дандолова дсн
София, октомври 2019

Варна Дизайн Форум осъществи, подкрепен от Фонд Култура на Община Варна, по направление „Културно-историческо наследство“, проект/проучване „Школата Баухаус и архитектурата на Българското Черноморие“.
Стремежът беше да се продължи, а в някои случаи да се започне документиране на сгради по българското Черноморие от 30-те и 40-те години, проектирани и изграждани в духа на школата Баухаус.
Работата по този проект датира отпреди няколко години. Съвсем очевидно е, че в рамките на няколко месеца не е възможно да се представи проучване на архитектурни реализации от 30-те и 40-те години. Доц. д-р арх. Станчо Веков и арх. Велин Нейчев имат определен принос в представяне на обекти съответно от Варна и Балчик, тъй като са работили по тематиката назад във времето.
Проектът привлече и млади колеги като Мина Георгиева с проучвания за Бургас, д-р арх. Анета Василева, д-р арх. Христо Топчиев, д-р арх. Йордан Любенов, арх. Марта Виденова, арх. Радост Кръстева. В процеса на работата доц. Веков покани български участник в работилниците на Баухаус в Десау – варненския архитект Стефан Петров.
Имахме и подкрепата на изявени в областта на опазването на наследството и териториалното развитие колеги като проф. д.а.н. Тодор Кръстев, експерт на ЮНЕСКО, проф. д-р арх. Веселина Троева, изпълнителен директор на НЦТР, София.
В резултат създадохме изложба и издадохме двуезична книга (български/английски) „Школата Баухаус и архитектурата на Българското Черноморие“. Книгата вече е притежание на колеги от Германия (Берлин – Юрген Майер), Сърбия (Белград – Миланка Бъркович), Румъния (Букурещ – Милица Сион), САЩ (Атланта – Мира Фишер).
PR на събитията, журналист и литературен критик Виолета Тончева, изгради ефективна система на разгласяване на събитията, написа прессъобщения, създаде страница във Фейсбук, изяви се и като фоторепортер, написа статии, част от които вече са публикувани.
Важно съпътстващо събитие беше поканата, осъществена заедно с Гл. архитект Виктор Бузев на световно известния архитект Юрген Майер. Той изнесе лекция в Пленарната зала на Община Варна и участва в Кръгла маса „Градските пространства на Варна“. Лекцията върху проектите и реализациите на арх. Юрген Майер по цял свят – от Ню Йорк, из Европа и до Грузия, беше със свободен достъп и освен професионалисти и студенти публика бяха и други представители на обществеността. Активността при задаване на въпроси към проф. Майер беше показателна за интереса към неговата стойностна архитектурна практика и философията на подхода му при решаване на актуални задачи.
Концентрацията на няколко събития във Варна създаде усещане за мащабно честване на 100 години от създаване на Школата Баухаус.
Продължение на подготвената изложба и представяне на книгата беше събитие и в Бургас. В зала „Георти Баев“ на Морското казино на 14 юни 2019 г. Гл. арх. Виктор Бузев откри изложбата, а проф. Росица Никифорова и арх. Мина Георгиева представиха книгата пред бургаската публика.