ЧЕРНОМОРИЕ И МОДЕРНИЗЪМ
Отзив за изданието със съставител проф. арх. Росица НИКИФОРОВА
Едва ли само стогодишнината от създаването на експерименталната немска архитектурно-дизайнерска Школа Баухауз е поводът да се появи тази книга. Проф. Никифорова със сигурност от години е съзерцавала сградите по Черноморието, най-вече тези на Варна, Бургас, Балчик и майсторското й око на архитект е разкривало в тях, независимо от сянката на годините, а понякога и на разрухата, на неизбежните трансформации във времето и живота, онази красота, на която поколения архитекти се любуват, почитат и ценят: Духът на Баухауза. А това е модерното движение в европейското изкуство, което завладява с принципите си много архитекти не само в Европа.
Да се „разкрива с прочит“ архитектура умеят най-вече архитектите, посветените артисти. За останалите оставяме радостта от задържания по-дълго поглед върху фасадата, който поглед незнайно как се заражда от тайно вграденото чувство за естетика, което не всички го могат и предизвиква просто и кратко изречените думи: „А, не е лошо, това е интересна сграда.“
И така, вълнението от все още тук-там запазените сгради на модернизма у нас на Школата Баухауз – не отмира. Но след толкова години, както пише съставителката и автор на част от текста проф. Никифорова: „Много повече от съчувстващи възгласи са нужни на Баухаус по нашите географски ширини. Постепенно изчезват „духът и познанието за голямата школа на модерното движение“.
Тази книга – затова е ценна – за да предизвика покрай погледите ни на възхита от изкуството на модернизма и онова нужно, реално внимание, за да запазим изкуството за още поколения.
Да, Баухаус е предизвикан продукт на Първата Световна Война. Много са изречените думи за него от авторите в това издание: Р. Никифорова, Станчо Веков, Мина Георгиева, Анета Василева. Следите на Баухаус в българската архитектура все още са видни. Някои от тях обаче са трудно откриваеми заради внесените промени или направо са осакатени. И тук е важно да се обърне внимание на отношението: как да опазим останалото. Модернизмът доведе до глобализация в архитектурата, до доминация на колективното вместо на индивидуалното. „Той се опита да създаде егалитарни продукти, а не елитарни“ (цитат от книгата). Той доказа, че може да има разбираем дизайн за всеки. И както арх. Станчо Веков напомня: модернизмът е единство между съдържание, форма и визуален образ.
В книгата може да се открият много детайли, с помощта на които при желание да се изградят типичните архитектурни форми в сградите, проектирани според модернизма. Ето някои от тях: плосък покрив, акцент върху силуета, окрупнен обем – кубично третиране, хоризонтални отвори, овални равнини и обеми, балкони, парапети с тръбна стомана, пластичен силует на сградата, контрасти в обемите, дълбоки стрехи, съчетание на функционална архитектура с местна архитектура и т.н.
В книгата град Варна доминира – ½ от тялото на книгата и слава Богу, че там има най-много запазени примери. Следват Бургас, Балчик – също с много примери, през двойни очила видяни – български и румънски. За жалост, чудесният пример от Несебър е съборен. Авторът му арх. Крум Плакунов няма щастлива съдба – жилищната сграда, която той е построил и в която е живял в София – отново в „модерн“ и която познавах подробно от дете и тя е обезобразена, неузнаваема дори. Дано поне в Созопол сградата на рибарското училище се запази и реконструира по автентичните следи на архитектурата ѝ.
Само още две думи за черноморските курорти, които печелеха с архитектурата си до 1989 г. и пак предимно за сметка на модернизма. Но след 1989 г. промените на тези места са почти ужасяващи.
На какво ни научи модернизмът? Трудно е да кажем кратко … И все пак учи ни на: „естетика от чашата до покрива“. Заслужава да продължим уважението си към него и да го пазим, въпреки че вече има архитектура, създавана от мутри и продажни колеги, които също си слагат маските на мутри, за да са в унисон с поръчителите си и забравят, че преди 100 години архитектите са се борили за доминацията на архитектурната естетика, достъпна за всички, а не преобразена в криворазбрана представителност.
Доц. арх. Искра Дандолова дсн
София, октомври 2019
