Росица Никифорова

„Господине, може и да не съм съгласен с Вас, но ще защитавам до последна капка кръв правото Ви да бъдете пълен простак.“[i] Така звучи интерпретацията на прочутата максима на Волтер от Бил Брайсън, когато защитава правото за опазване на живия плет в Кеймбриджшир. „Плетът на Джуди“ е по-стар от катедрала в Солсбъри, която е била открита през септември 1258г. И в момента неговият 900-годишен зелен живот не е пряко застрашен от унищожение, но в либералното общество и ширещата се свобода на непросветени мнения и безумни стопански инициативи (например отбелязване на собствеността с телена ограда) няма регулация за всичко и няма пълни гаранции за опазване на стойностните неща.

Излиза, че най-сериозната гаранция за умното развитие на средата е равнището на човешката просветеност, емпатия, историческо и актуално знание, чувствителност за пространството, толерантност, осмисляне на различните дистанции между хората в градската и природна среда.

Поредицата е дълга и предполага поне стогодишни натрупвания.

Културните натрупвания във Варна и региона са твърде възрастни. Град на море, зеленина, климат, материални стойности от древността до днес, граждани със самосъзнание на носители на ценности – това са значими качества. Палитрата от културни учреждения и културни събития – единични или като част от институционализирани периодично случващи се фестивали, форуми, дни – е наистина богата, но с оглед на потенциала и потребностите е и непълна.

Държавите за пример не са само най-богатите, а тези с подчертана гражданска активност при формиране на средата за обитаване. Примерите от Бразилия и Австрия на двете снимки са красноречиви.

Бразилия, фавела – беден квартал, без планиране, колоритно решение на живеещите;

източник: Internet, Colors of the Favela The Transformative Impact of Painting on Communities

Виена, Volksgarten, Табелки с имената на спонсорите, които обгрижват всеки розов храст; източник: Д. Никифорова

Налице е културен процес и въпросът е да осигурим неговата непрекъснатост.  Архитектурата и дизайнът са важни не винаги като културен резултат, а повече като културен процес, осъзнат от гражданите.

Ключови думи: дизайн и архитектура, гражданите и градските пространства

---

[i] Бил Брайсън, Записки от един малък остров, 2016, Еднорог