Община Варна, САБ, КАБ и ВДФ канят гражданите на Варна да разгледат постъпилите проекти за конкурса „Визия за Варна“ на Facebook страницата на конкурса.
Очакваме гласуване за определяне Награда на публиката. Гласуването приключва на 06.11.2014 г. Обявяването на резултатите от конкурса е на 07.11.2014 г.
ВДФ, съорганизатор на конкурса
СЪЮЗ НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
ДРУЖЕСТВО “АРХИТЕКТУРНО НАСЛЕДСТВО”
ЗАЯВКИ ЗА УЧАСТИЕ ДО 20.10.2014 ГОДИНА СЪДЪРЖАЩИ:
се приемат на адрес 1504-София, ул. “Кракра” 11 Централен дом на архитекта – арх. Явор Банков тел. 0898 509 947 или на ел. адрес: yavorbankov@abv.bg
ПРЕДАВАНЕ НА 2 ДО 4 ТАБЛА ФОРМАТ А1 НА ТВЪРДА ОСНОВА – ДО 4 ММ) (ПО ВЪЗМОЖНОСТ ВЕРТИКАЛНИ) И ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ВЕРСИЯ НА ЕЛ. НОСИТЕЛ (ПО ЖЕЛАНИЕ МАКЕТ И ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА) В СТАЯ 16 НА ЦЕНТРАЛНИЯ ДОМ НА АРХИТЕКТА НА 31 ОКТОМВРИ ИЛИ НА 3 И 4 НОЕМВРИ 2014 ГОДИНА ОТ 14:00 ДО 17:30 ЧАСА!
Изложбата-конкурс ще се открие на 6 ноември 2014 г. от 18:00 часа в зала 1 на Централния дом на архитекта. Всички проекти ще бъдат качени и на сайта на дружество “Архитектурно наследство”. Церемонията по награждаването ще бъде на 13 ноември от 18:00 часа.
По време на изложбата, която ще бъде представена до 20 ноември 2014 г., ще се проведат дискусиите “Наследството и младите – световен опит” и “Оперативните програми и реализираните проекти за недвижимото културно наследство в Република България”
Обявителите очакват да добият представа за мечтите на хората за Варна, касаещи оформлението и визията на характерни градски пространства, сгради, елементи на градския дизайн.
Конкурсът е публичен. Могат да участват български граждани – артисти, художници, архитекти и всички хора с отношение към проблематиката и възможност да изразят визуално и вербално идеята си.
Жури:
ПРЕДЛОЖЕНИ ПРОСТРАНСТВА:
ВАРНА ДИЗАЙН ФОРУМ ОБСЪЖДА:
*
Росица Никифорова
Разглеждам резултатите от наскоро приключилия Международен конкурс с международно жури за централния площад на Пловдив (125 проекта от 41 държави) и неизбежно правя сравнение с конкурса за Главнипешеходни зони на Варна. Обявен също като международен, но с национално жури, Варненският конкурс се превърна естествено в „домашен“ (постъпват 7 проекта), а единствените журьори-представители на Министерство на културата и НИНКН са съдили за качеството на проектите на едно единствено заседание.
Разбираемо е, но е обществено безполезно, да се опазва сфера за работа на местните архитекти с особено яркия пример и на конкурс (обявен от местните дружества на САБ и КАБ) само за търновци по решаване на централната градска част на Велико Търново.
Част от зоната по бул. „Княз Борис I“ във Варна е реализирана. Като проектант си давам сметка колко труд на авторския екип (арх. Борислав Игнатов, арх. Живко Железов, арх. Юлия Железова, арх. Александър Минчев и др.) се крие зад всеки квадратен сантиметър от територията – обект на конкурса. От нас като архитекти се очаква да решаваме и много по-обхватни от чисто техническите задачи. Със съжаление ще кажа, че наред с пропиляната възможност за композиционна обвързаност на околното застрояване и пешеходното ниво, дори и на техническите въпроси в реализиращия се проект не са дадени отговори. Некачественото изпълнение се дължи в много голяма степен на лошо измислени детайли, а претенциозното метафорично мислене е пропуснало да употреби най-сигурните инструменти на архитектурния език: Мащаб и Ритъм.
Защото Варна го заслужава, най-доброжелателно апелирам: Проектът се нуждае от спасяване преди поразяване на цялата зона с аморфни настилки, сбъркан мащаб и куриозни детайли. Община Варна има инструменти за това – нека ги приложи своевременно.
арх. Христо Топчиев
На площад Независимост във Варна му предстои реконструкция по нов дизайн. Площадът, в настоящият си вид, е създаден по проект от архитект Варожан Мануян през 1975г. Той проектира мащабен рисунък от стилизирани вълни, които преливат и дават формата на съседните цветни градини и фонтани, а растерът тръгва и по булевард “Княз Борис Първи”. Така градският център звучи единно от 70-те до 90-те години, заради прилагането на общи естетически принципи и идеи.
През последните две десетилетия пешеходните пространства, създадени от арх. Мануян, бяха силно занемарени, а ремонтите се оказаха некачествени. Вместо да подмени настилките с нови и по-качествени, през 2012г. Община Варна реши да проведе конкурс за нова естетика и реконструкция на пешеходните пространства. В това има известна логика, доколкото арх. Мануян прави сложна за изпълнение система за отводняване, а и размерът на растера в настилките при площад Независимост е сравнително едър и това затруднява възприемането му.
Конкурсът за естетизация бе обявен като национален и дори международен, но заради твърде кратките срокове и зле съставената и неясна конкурсна програма, интерес липсваше. Така нашият “международен” конкурс стана типично регионален със своите 7 участващи екипа, 5 от които от Варна. Спечели екип на уважавани колеги – архитектите Живко Железов, Юлия Железова, Борислав Игнатов и Александър Минчев. Те заложиха на плакатно представена идея, наблягаща на ярките цветове и ясните общи послания.
Спечелилият екип създаде и работен проект, но лошото качество на реализацията в първия участък изостри общественото внимание и повдигна множество критики към естетиката му. Градските мебели от ръждясали стоманени листи подсилват тъжното усещане за дългогодишния упадък на Варна и логично срещнаха сериозно обществено неодобрение. Впечатлението за недобре измислено и недостатъчно отводняване сякаш се подсили с ръждясалите “лодки”, а “плаването” им по вълните от зле наредени клинкери направи нещата дори леко трагикомични. Подчертаването на линиите за отводняване в настилките създаде асоциация за уличен профил с платно и два тротоара, вместо необходимото обобщено усещане за пешеходна зона без тротоари и обединени околни пространства. Цветното преливане в настилките, това сполучливо хрумване на проекта, освен от линиите на отводняването се накъса и надребни от некачественият, откровено грозен и крайно неподходящ за центъра на Варна калдъръм. Той по никакъв начин не помага за подчертаването на античната стена под него, но пък проваля композицията в настилките, надребнява усещането за пространство и стои като кръпка, противостояща на всичко “съвременно” наоколо. Друг критикуван елемент е асмата, подходяща по-скоро за някой частен селски имот, отколкото за обществения център на Варна. Липсват съвременни пластики, характерни за всяка централна зона. Вместо тях, сякаш случайно са нахвърлени на различни места груби и нищо незначещи за хората, но затова пък големи камъни, а варненските скулптори са лишени от безценна възможност за изява. Беше пропуснат и шансът за стандартизиране по общ детайл на всички съществуващи стъпала пред различните входове по булеварда. Проектът, започнал с добрата идея за цветно преливане, очевидно е допълван и надребняван до момента, в който общата идея се е разпиляла, а грешките в мащаба и липсата на отношение към съществуващата среда ще бъдат усетени най-много при изпълнението на площадните зони.
За съжаление градът загуби естетиката, създадена от арх. Мануян още с некачествения ремонт на площад Независимост от преди няколко години. Необходима е дискусия по темата не само за техническата, но и за естетическата страна на проекта, преди вече допуснатите грешки да се мултиплицират в новите участъци, и особено преди работата по площад Независимост.
гр. Варна, 30.08.2014г.
арх. Петър Стефанов
От години нищо съществено не е направено за обновяване на пешеходната зона на Варна. Подмяната на плочки, следвайки фигурите на първоначалния проект от 70-те години, се оказа неудачно и с много къс срок на годност. Състоянието на настилките, съпроводено със западането на уличната търговия по пешеходната зона наложи търсене на варианти от страна на новото общинско ръководство за обновяване на тази част от града. Обявяването на конкурс за изготвяне на идеен проект за тази отсечка трябваше да отчете и промените, настъпили през последните години: загуба на търговски интерес, недостатъчна и западнала инфраструктура и занемаряване на паметниците на културата.
Изградените молове изтеглиха както представителните магазини на различните търговски марки, така и потребителския интерес към себе си. В резултат комерсиалният интерес към централната търговска улица на Варна бе значително намален.
Повишеното търсене на имоти стимулира бързото обновяване на централната зона на Варна. Тази част на града се самообнови на индивидуален принцип и осъмна след 15 години с много нови кооперации, коя от коя по-игриви. Всичко това без да се осигури адекватното инфраструктурно обезпечаване. Не се обнови актуалният устройствен план за Централната Градска Част, а след време и той отпадна по силата на съдебно решение. Три са големите проблеми на тази територия – състоянието на инфраструктурата, паркирането и състоянието на сградния фонд.
Централизираните грижи на държавата за паметници на културното наследство бе сведено до минимум, което се отрази пагубно на голяма част от сградите. Голяма част от тях са неразпознаваеми заради лошото физическо състояние. Други са станали жертва на съботно-неделни акции с булдозери, сринали със земята някои от най-красивите стари къщи във Варна.
Обявяването на конкурс за естетизация на пешеходната зона имаше за цел да анализира състоянието на тази част от града и да предложи решение за обновяване на част от нея. Доколко целта е постигната се вижда от премираните проекти.
КАКВО НИ ПРЕДЛАГА СПЕЧЕЛИЛИЯТ ПРОЕКТ ?
Проектът на обединение „Одесос 2012“ предлага един много убедителен и стойностен анализ на градската среда. В следствие на него обаче предлага изграждането на 6 кръга-площада от павета по трасето от Катедралата до входа на Морската градина пред ФКЦ, като всеки от тях е кръстен на различен аспект от живота на града: религия, хора, култура и прочие. Отделните кръгове са свързани с червени „килими“ от плочки, защото Варна е „фестивален град“. По самото трасе не се предвиждат нови места, които могат да подслонят допълнителна фестивална дейност, така че тази метафорична обосновка не стои убедително, когато става дума за такова мащабно мероприятие. Каспичан от своя страна е известен с производството на санитарна керамика, но на никого не е хрумнало да разпръсне тоалетни моноблокове и мивки за естетизация. Вероятно това е бъдеща пазарна ниша.
Четири от кръговете-площади се насищат с информационно съдържание посредством вградени в настилката месингови плочи с текст и QR код улесняващ пешеходците със смартфони. Защо останалите два кръга от системата нямат месингови плочи, никой не знае. Като двама далечни братовчеди от село, които се притесняват да общуват с широката публика. Обръщам специално внимание на кръга „Свят“, където в земята ще бъдат дамгосани разстоянията до всички 258 световни столици. Винаги съм искал да знам, чакайки някого на Севастопол, колко далече се намира Улан Батор в братската монголска република. Най-после ще мога да съвместявам пушенето на цигари с обогатяване на общата си географска култура.
Предложени са и няколко екстравагантни идеи за озеленяване на криви и тесни повърхнини, пеещ фонтан с репертоара на операта и 4 ветропоказателя от скрап, които ще ловят въздушните течения чрез могъщата сила на изчистения дизайн. По един ветропоказател за „яките“ кръгове и отново нищо за далечните братовчеди.
Любимото на цял град място, концентриращо вселенската енергия – „дупката“ не е взето под внимание, макар че е застлано с червени килими от едната страна. Може би нарочно се запазва митичния му статут.
КАКВО ИМА ОПАСНОСТ ДА ПОЛУЧИМ ?
Поддържам идеята утвърденото пешеходно трасе да бъде носител на информация. Това може да стимулира самочувствието ни като граждани, както и да ни ситуира географски и културно за гостите на града. По-интересното е дали пред сведения поглед, зацапаните от превратностите на климата и протрити от минаване върху тях павета ще разкриват кой-знае каква информация след 5 години. А след 10? Не подкрепям кръговете по трасето като форма и местоположение. Рисунъкът върху настилката е самоцелен и по никакъв начин не отговаря на архитектурната рамка, оформяща прилежащото пространството. Избраните точки от пешеходното трасе са силно оживени и съответно неподходящи за получаване на базови знания по история и география, за тези, които са ги проспали в основното училище.
Предложените цветни бетонови блокове за подмяна на цялостната настилка са изключително добри. С много висока издържливост и богата гама от възможни цветове. Поставят се от машина, която свързва всички павета в нещо като килим и осигурява максимална точност при монтажа. Основният проблем, както коментираше един колега на представянето в Община Варна е, че се режат трудно и оформянето на кръгове от тях би изисквало голямо рязане, което оскъпява целия процес значително. Другият графичен елемент, който трудно би намерил облика си в плът са хаотично разпръснатите тъмни павета от кръговете из светлите фонови павета.
Много въпроси назряват при по-сериозен анализ. Струва ли си да се правят кръгове? Ако няма кръгове а квадрати, как се променя цялостната визия? А ако няма месингови павета, защото са скъпи, нетрайни и ценни за ловците на цветни метали? А ако няма ветропоказатели поради същите причини? Какво остава от искрящите картинки спечелили журито?
Текстът е писан през 2013 г., непосредствено след приключилия конкурс.
Арх. Димитър Стефанов
Не харесвах спечелилия конкурса проект за Главни пешеходни зони Варна заради плакатния подход на авторите. Афишираните тематични кръгове (псевдоплощади), разкъсващи червения фестивален килим, наситени с вградени информационни знаци и QR кодове, претенциозните пластики и парков дизайн са графични ефекти с прилепени послания, нямащи особено значение за очаквания реален резултат.
Какво очаквах от спечелилия проект:
Продължилата заради многократните демонтирания реализация на първия етап от проекта, за щастие заема един сравнително къс прав участък от трасето на бул.”Княз Борис І” и все още не е нанесла непоправими вреди на Варненската пешеходна зона.
Какво не харесвам в реализацията:
Ясно ми е, че рестарт е невъзможен. Ясно ми е, че трудно ще се намерят пари да се довърши проекта дори и с това темпо и качество на изпълнение.
Ако аз вземах решенията какво бих направил:
Накрая искам да припомня един от основните закони в природата – единство между форма и съдържание. В много случаи ни се иска да присвоим форма, свойствена за чужд мечтан от нас опит, на съдържание, изоставащо с десетилетия. Тогава се получава комичен резултат. Време е да го осъзнаем.
Доц. д-р арх. Станчо Веков
Макар и закъсняла, дискусията около реализираната отсечка от централната пешеходна зона на Варна има смисъл, дори и само като проява на гражданска чувствителност към проекти със значителна социална значимост за града и опит да се повлияе позитивно на крайния резултат.
Въпреки големите обещания на първопремираният проект, ефектът от изпълнения първи участък – трасето на бул. Княз Борис I”, от ул. Драгоман” до кръстовището с улиците „Воден” и „ Колони”, е повече от скромен. Причината е както в сложността на задачата и липсата на опит на предимно младите участници в екипа, така и в лошата техническа реализация на строителната фирма, спечелила конкурса за изпълнител.
Все пак следва да се отбележи едно качество на реализацията – използването на съществуващата ВК инфраструктура за отводняване на участъка, което запазва напречното сечение на трасето, но с премахнати прагове на тротоарите. Това осигурява добро отводняване, води до поевтиняване на проектното решение и е в унисон със съвременните тенденции за ре- и еко-дизайн. Опитът да се вградят и демонтираните едроформатни плочи с врачански камък от проекта на арх. Варужан Маноян е похвален, ако беше използван адекватно за постигане на по-богата декоративна настилка, с мозаечна структура и фактура.
Неволно сравнявам обаче така обновената част на варненската пешеходна зона с пешеходните зони в Пловдив и Бургас, също в резултат на конкурси.
И двете са със собствен характер, специфична атмосфера и оригинален дизайн, изведен до детайл. При това са използвани не скъпи материали, предимно бетонови настилки, различен формат и дискретен колорит, с които се изгражда ненатрапчива декоративна композиция, единна за цялата зона и обвързана с контекста на богатата историческа архитектурна среда.
Каква е равносметката от варненската зона:
Надлъжният композиционен растер (червен килим) само усилва усещането за бившата улица с тротоари и асфалтно платно помежду им;
Скъпите настилки – павета гранит и клинкер (различна якост и устойчивост), с дребен формат не могат да компенсират липсата на водещ мащабен растер, който да ритмизира пешеходното трасе;
Колоритната гама от червен клинкер и червено-кафява имитация на корозирала стомана за градския дизайн не се асоциира с традиционния морски характер на града и не е съобразена с горещия климат;
Градският дизайн е безличен, разностилен и дребномащабен;
Скалните фрагменти са чужди на локалния варненски пейзаж;
Сигнирането на античното трасе на Одесос е провалено от шлайфаната венецианска мозайка, макар и опит за рециклиране на каменните плочи от предишната настилка;
Отсъстват елементи на антична и модерна пластика.
И тъй като реализираната отсечка е незначителна част от цялата пешеходна зона, има шансове двата по-сложни участъка – пл. „ Независимост” и този до бул. „ Сливница” да избегнат слабостите на пилотния фрагмент, ако авторите отчетат мненията и препоръките както на специалистите, така и на гражданите, инициирани от Варна Дизайн Форум.
В заключение, бих си позволил да отправя своите пожелания към екипа, в следните посоки:
1. Отчитане на морската идентичност на Варна;
2. Извеждане на традиционната колоритна гама от синьо/зелено/бяло, асоциираща с морето, като тема на зоната;
3. Акцентиране върху уникалното археологическо наследство на зоната (античния Одесос, средновековна Варна), сецесионовата и модерна архитектура;
4. Изява на архитектурния контекст и мащаб на прилежащата застройка;
5. Насищане с модерен дизайн и синтез с пластичните изкуства;
6. Адекватен светлинен и рекламен дизайн.
И още нещо, съвременното разбиране за публичните градски пространства, каквата е и пешеходната зона, предполагат отворена система за свободно движение и алтернативно ползване на средата, интерактивна и провокираща с
елементи на интегриран дизай зелена архитектура, пластични изкуства, иновативни визуални инсталации, пърформанс и др.
Ще ми се да вярвам, че амбициозният авторски екип, въпреки своята скромна практика, ще успее да доведе до по-успешен край тази толкова сложна и отговорна, но и благодарна за всеки архитект задача, в интерес на варненци и гостите на морската ни столица.
Успех!
16 септември 2014
Варна Дизайн Форум, неправителствена организация с нестопанска цел за обществена полза, осъществявана от практикуващи дизайнери, архитекти, преподаватели и студенти, журналисти, юристи, дейци на културата, подкрепя с реални действия кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата 2019, лансирайки още по- амбициозната идея Варна да стане Световна Столица на Дизайна.
В края на юли тази година ВДФ стана главен организатор на архитектурно-дизайнерската работилница „АРХ+“ за дигитално иновативно обучение и създаването на реален продукт – дизайнерска пейка за градска среда. Създателите ѝ я нарекоха кратко “RENCH” (Red bENCH) и я дариха на Варна за традиционния празник на града 15 август 2014 г.
Органичната форма на пейката е поклон към великия дизайнер – природата и отразява съвременно отношение към удобството на ползване. Създадена е чрез изцяло дигитални иновативни средства. Това е дигитално проектирана форма, реализирана чрез създаден специално за нея бетон, оцветен в червено и отлят в дигитално генериран кофраж, изработен на компютютърно управляеми (CNC) машини.
Работилницата се осъществява и пряко ръководи от дипломиралите в IAAC – Барселона архитекти Христо Топчиев и Емил Бурулянов, които са основни лектори и преподаватели в семинарната част на събитието. В тазгодишното издание участват студенти от ВСУ “Ч.Храбър” – Варна, ВСУ “Л. Каравелов“ – София, УАСГ – София, ТУ-Варна, TU-Graz – Австрия, Coventry University – Англия, а асистенти са бивши вече студенти, участвали в предходни издания на работилницата – архитектите Йоана Атанасова, Иван Палазов и Димитър Кьосев.
В инициативата за създаване на първия в страната иновативно създаден дизайнерски продукт са включени и управители на различни фирми, помогнали със: средства (Ивайло Петков/Строй-Спед), зала за провеждане на събитието (Тошко Гяуров/Фестивален и Конгресен Център – Варна) и специално произведения за пейката бетон (инж. Георги Иванов/Девня Трейд).
В “АРХ+” се включи и главният архитект на Община Варна – арх. Виктор Бузев, който при закриване на събитието връчи сертификатите за участие на студентите, осигури специално място в Морската градина на Варна за пейката и увери екипа в готовност за съдействие в експерименталната дейност.
Варна Дизайн Форум постави началото на поредица от инициативи за усъвършенстване на градската и природна среда на Варна и региона, давайки си сметка за изключителните им дадености и разчитайки на обществена и институционална подкрепа в стремежа към достигане на високите критерии за титлата „Световна Столица на Дизайна“.
CAPIT Ravenna в сътрудничество с MAR (City Art Museum) организират 58-то издание на конкурса за млади художници “Artist in Residence”, който се провежда в Marina di Ravenna.
Тазгодишното издание на конкурса е посветено на кандидатурата на Равена за ‘Европейска столица на културата 2019’, като градът е един от едва 6-те италиански финалисти, преминали първия етап.
Повече за конкурса може да научите – ТУК.
Можете да изтеглите бланка за участие – ТУК.
Dear Ms. Nikiforova,
It is our pleasure to announce the call for entries of the EUROPEAN PRIZE FOR URBAN PUBLIC SPACE 2014. We hope this information will be of interest to you and should be most grateful if you could help us in its dissemination.
The EUROPEAN PRIZE FOR URBAN PUBLIC SPACE, founded in 2000, aims to recognise and promote the creation and improvement of public space, which is understood as a clear indicator of the civic and collective health. The Prize is a biennial initiative of the Centre of ContemporaryCulture of Barcelona and is currently co-organised by the Architektur Zentrum Wien (Vienna), The Architecture Foundation (London), the Cité de l’Architecture et du Patrimoine (Paris), the Museum of Finnish Architecture (Helsinki), the Deutsches Architekturmuseum (Frankfurt) and the Museum of Architecture and Design (Ljubljana).
Please find attached THE 2012 PRIZE DOSSIER which will give you a general idea of the Prize activities. All information may be found at www.publicspace.org. For any further question please do not hesitate to contact me.
Thank you very much in advance for your collaboration.
Kind regards,
Masha Zrncic
Coordinator / European Prize for Urban Public Space /
В музея за съвременно изкуство, Софийския Арсенал, Кралство Норвегия представя финалното събитие, посветено на съвременната норвежка архитектура.
Заслугата за подготвената серия от изложби е на Норвежкия национален музей за изкуство, архитектура и дизайн, а показването в София е прибавило усилията на Норвежкото посолство в България и Норвежкото външно министерство.
Малката зала на нашия музей за първи път изглежда така мащабна като пространство. За това допринасят значимостта на съдържанието и умния дизайн на експозиционната система. Към повечето обекти малки екрани показват допълнителна поредица от видео-материали с външния образ, обживените вътрешни пространства и обитателите им.
Няколко са разделите: Норвежката архитектура в чужбина (Непал, Индия, Корея, Тайланд), жилищна архитектура – самостоятелни ферми, хижа в ски курорт и поредица от многофамилни жилища. Както самокритично отбелязват организаторите: в големия жилищен строителен бум само единични са добрите постижения. Показаното тук е качествено като концепции, материали и изпълнение. Впечатляващи са жилищата в Струелва – северна пасивна къща. Дълго премисляната енергийно-ефективна система е подкрепена от въздействащ архитектурен образ. Къщата Soe Ker Tie е общежитие за бежанци от Бирма, изградено по инициатива на студенти по архитектура, поставили акцент на местните материали и изпълнено заедно с местни занаятчии.
По-нататък следват разделите: Ново в старото, Музейни сгради, Инсталации (Павилион-фенер – място за детски лагерен огън), Съоръжения и сгради за развлечения и туризъм, Две прекрасни училищни сгради.
Заслужава специално внимание държавната политика, щедро финансирала: добилата световна слава Националната опера и балет в Осло, Ски шанца в Холменколен, Хранилище за семена в Свалбард, съвременна концепция за Затвор в Халден.
Посетителите са поласкани да изразят своето одобрение с големи жълти бачове-цветя. По този начин тече анкета – важна за организаторите, но и с фина дидактическа насоченост към публиката.
Проф. д-р арх. Росица Никифорова
23.11.2013
С цел популяризиране на събития от проектната сфера на града и крайбрежието Варна Дизайн Форум представи разработки за Варна на два форума.
В Ниш, Сърбия през ноември се състоя 22nd INTERNATIONAL URBAN PLANNERS EXIBITION. Нашият форум представи Общия устройствен план на Варна в раздела „Устройствени планове“. С тематика от водния фронт на Варна и връзката на пристанището с квартали Аспарухово и Галата в раздела „Студентски проекти“ беше представена и дипломната работа на Никола Малинов с ръководител проф. д.а.н. арх. Иван Никифоров.
Получихме специална покана за участие в ХХII Преглед-конкурс на дипломни проекти от всички Висши архитектурни школи на Украйна от 30 октомври до 2 ноември в Одеса. ВДФ изпрати три дипломни проекти на студенти от ВСУ „Черноризец Храбър“. Журито оцени с отличия първа степен и трите ни проекта, както следва:
В писмо Ректоратът на Одеската Държавна Академия за Строителство и Архитектура изказва специална благодарност за участието и поздравления за високия професионализъм на представените дипломни проекти.
Софийски архитектурен салон тази година ще се отличи с включването на нова категория, обявиха неговите организатори. Тя ще е за студентски проекти.