ВАРНА ДИЗАЙН ФОРУМ ОБСЪЖДА:
“Естетизация и модернизация на главни пешеходни зони и зони за обществен отдих на град Варна, чрез реконструкция на градска среда“
*
Международен конкурс или поне международно професионално жури
Росица Никифорова
Разглеждам резултатите от наскоро приключилия Международен конкурс с международно жури за централния площад на Пловдив (125 проекта от 41 държави) и неизбежно правя сравнение с конкурса за Главнипешеходни зони на Варна. Обявен също като международен, но с национално жури, Варненският конкурс се превърна естествено в „домашен“ (постъпват 7 проекта), а единствените журьори-представители на Министерство на културата и НИНКН са съдили за качеството на проектите на едно единствено заседание.
Разбираемо е, но е обществено безполезно, да се опазва сфера за работа на местните архитекти с особено яркия пример и на конкурс (обявен от местните дружества на САБ и КАБ) само за търновци по решаване на централната градска част на Велико Търново.
Част от зоната по бул. „Княз Борис I“ във Варна е реализирана. Като проектант си давам сметка колко труд на авторския екип (арх. Борислав Игнатов, арх. Живко Железов, арх. Юлия Железова, арх. Александър Минчев и др.) се крие зад всеки квадратен сантиметър от територията – обект на конкурса. От нас като архитекти се очаква да решаваме и много по-обхватни от чисто техническите задачи. Със съжаление ще кажа, че наред с пропиляната възможност за композиционна обвързаност на околното застрояване и пешеходното ниво, дори и на техническите въпроси в реализиращия се проект не са дадени отговори. Некачественото изпълнение се дължи в много голяма степен на лошо измислени детайли, а претенциозното метафорично мислене е пропуснало да употреби най-сигурните инструменти на архитектурния език: Мащаб и Ритъм.
Защото Варна го заслужава, най-доброжелателно апелирам: Проектът се нуждае от спасяване преди поразяване на цялата зона с аморфни настилки, сбъркан мащаб и куриозни детайли. Община Варна има инструменти за това – нека ги приложи своевременно.
Градът губи естетика
арх. Христо Топчиев
На площад Независимост във Варна му предстои реконструкция по нов дизайн. Площадът, в настоящият си вид, е създаден по проект от архитект Варожан Мануян през 1975г. Той проектира мащабен рисунък от стилизирани вълни, които преливат и дават формата на съседните цветни градини и фонтани, а растерът тръгва и по булевард “Княз Борис Първи”. Така градският център звучи единно от 70-те до 90-те години, заради прилагането на общи естетически принципи и идеи.
През последните две десетилетия пешеходните пространства, създадени от арх. Мануян, бяха силно занемарени, а ремонтите се оказаха некачествени. Вместо да подмени настилките с нови и по-качествени, през 2012г. Община Варна реши да проведе конкурс за нова естетика и реконструкция на пешеходните пространства. В това има известна логика, доколкото арх. Мануян прави сложна за изпълнение система за отводняване, а и размерът на растера в настилките при площад Независимост е сравнително едър и това затруднява възприемането му.
Конкурсът за естетизация бе обявен като национален и дори международен, но заради твърде кратките срокове и зле съставената и неясна конкурсна програма, интерес липсваше. Така нашият “международен” конкурс стана типично регионален със своите 7 участващи екипа, 5 от които от Варна. Спечели екип на уважавани колеги – архитектите Живко Железов, Юлия Железова, Борислав Игнатов и Александър Минчев. Те заложиха на плакатно представена идея, наблягаща на ярките цветове и ясните общи послания.
Спечелилият екип създаде и работен проект, но лошото качество на реализацията в първия участък изостри общественото внимание и повдигна множество критики към естетиката му. Градските мебели от ръждясали стоманени листи подсилват тъжното усещане за дългогодишния упадък на Варна и логично срещнаха сериозно обществено неодобрение. Впечатлението за недобре измислено и недостатъчно отводняване сякаш се подсили с ръждясалите “лодки”, а “плаването” им по вълните от зле наредени клинкери направи нещата дори леко трагикомични. Подчертаването на линиите за отводняване в настилките създаде асоциация за уличен профил с платно и два тротоара, вместо необходимото обобщено усещане за пешеходна зона без тротоари и обединени околни пространства. Цветното преливане в настилките, това сполучливо хрумване на проекта, освен от линиите на отводняването се накъса и надребни от некачественият, откровено грозен и крайно неподходящ за центъра на Варна калдъръм. Той по никакъв начин не помага за подчертаването на античната стена под него, но пък проваля композицията в настилките, надребнява усещането за пространство и стои като кръпка, противостояща на всичко “съвременно” наоколо. Друг критикуван елемент е асмата, подходяща по-скоро за някой частен селски имот, отколкото за обществения център на Варна. Липсват съвременни пластики, характерни за всяка централна зона. Вместо тях, сякаш случайно са нахвърлени на различни места груби и нищо незначещи за хората, но затова пък големи камъни, а варненските скулптори са лишени от безценна възможност за изява. Беше пропуснат и шансът за стандартизиране по общ детайл на всички съществуващи стъпала пред различните входове по булеварда. Проектът, започнал с добрата идея за цветно преливане, очевидно е допълван и надребняван до момента, в който общата идея се е разпиляла, а грешките в мащаба и липсата на отношение към съществуващата среда ще бъдат усетени най-много при изпълнението на площадните зони.
За съжаление градът загуби естетиката, създадена от арх. Мануян още с некачествения ремонт на площад Независимост от преди няколко години. Необходима е дискусия по темата не само за техническата, но и за естетическата страна на проекта, преди вече допуснатите грешки да се мултиплицират в новите участъци, и особено преди работата по площад Независимост.
гр. Варна, 30.08.2014г.
Защо бе обявен конкурс ?
арх. Петър Стефанов
От години нищо съществено не е направено за обновяване на пешеходната зона на Варна. Подмяната на плочки, следвайки фигурите на първоначалния проект от 70-те години, се оказа неудачно и с много къс срок на годност. Състоянието на настилките, съпроводено със западането на уличната търговия по пешеходната зона наложи търсене на варианти от страна на новото общинско ръководство за обновяване на тази част от града. Обявяването на конкурс за изготвяне на идеен проект за тази отсечка трябваше да отчете и промените, настъпили през последните години: загуба на търговски интерес, недостатъчна и западнала инфраструктура и занемаряване на паметниците на културата.
Изградените молове изтеглиха както представителните магазини на различните търговски марки, така и потребителския интерес към себе си. В резултат комерсиалният интерес към централната търговска улица на Варна бе значително намален.
Повишеното търсене на имоти стимулира бързото обновяване на централната зона на Варна. Тази част на града се самообнови на индивидуален принцип и осъмна след 15 години с много нови кооперации, коя от коя по-игриви. Всичко това без да се осигури адекватното инфраструктурно обезпечаване. Не се обнови актуалният устройствен план за Централната Градска Част, а след време и той отпадна по силата на съдебно решение. Три са големите проблеми на тази територия – състоянието на инфраструктурата, паркирането и състоянието на сградния фонд.
Централизираните грижи на държавата за паметници на културното наследство бе сведено до минимум, което се отрази пагубно на голяма част от сградите. Голяма част от тях са неразпознаваеми заради лошото физическо състояние. Други са станали жертва на съботно-неделни акции с булдозери, сринали със земята някои от най-красивите стари къщи във Варна.
Обявяването на конкурс за естетизация на пешеходната зона имаше за цел да анализира състоянието на тази част от града и да предложи решение за обновяване на част от нея. Доколко целта е постигната се вижда от премираните проекти.
КАКВО НИ ПРЕДЛАГА СПЕЧЕЛИЛИЯТ ПРОЕКТ ?
Проектът на обединение „Одесос 2012“ предлага един много убедителен и стойностен анализ на градската среда. В следствие на него обаче предлага изграждането на 6 кръга-площада от павета по трасето от Катедралата до входа на Морската градина пред ФКЦ, като всеки от тях е кръстен на различен аспект от живота на града: религия, хора, култура и прочие. Отделните кръгове са свързани с червени „килими“ от плочки, защото Варна е „фестивален град“. По самото трасе не се предвиждат нови места, които могат да подслонят допълнителна фестивална дейност, така че тази метафорична обосновка не стои убедително, когато става дума за такова мащабно мероприятие. Каспичан от своя страна е известен с производството на санитарна керамика, но на никого не е хрумнало да разпръсне тоалетни моноблокове и мивки за естетизация. Вероятно това е бъдеща пазарна ниша.
Четири от кръговете-площади се насищат с информационно съдържание посредством вградени в настилката месингови плочи с текст и QR код улесняващ пешеходците със смартфони. Защо останалите два кръга от системата нямат месингови плочи, никой не знае. Като двама далечни братовчеди от село, които се притесняват да общуват с широката публика. Обръщам специално внимание на кръга „Свят“, където в земята ще бъдат дамгосани разстоянията до всички 258 световни столици. Винаги съм искал да знам, чакайки някого на Севастопол, колко далече се намира Улан Батор в братската монголска република. Най-после ще мога да съвместявам пушенето на цигари с обогатяване на общата си географска култура.
Предложени са и няколко екстравагантни идеи за озеленяване на криви и тесни повърхнини, пеещ фонтан с репертоара на операта и 4 ветропоказателя от скрап, които ще ловят въздушните течения чрез могъщата сила на изчистения дизайн. По един ветропоказател за „яките“ кръгове и отново нищо за далечните братовчеди.
Любимото на цял град място, концентриращо вселенската енергия – „дупката“ не е взето под внимание, макар че е застлано с червени килими от едната страна. Може би нарочно се запазва митичния му статут.
КАКВО ИМА ОПАСНОСТ ДА ПОЛУЧИМ ?
Поддържам идеята утвърденото пешеходно трасе да бъде носител на информация. Това може да стимулира самочувствието ни като граждани, както и да ни ситуира географски и културно за гостите на града. По-интересното е дали пред сведения поглед, зацапаните от превратностите на климата и протрити от минаване върху тях павета ще разкриват кой-знае каква информация след 5 години. А след 10? Не подкрепям кръговете по трасето като форма и местоположение. Рисунъкът върху настилката е самоцелен и по никакъв начин не отговаря на архитектурната рамка, оформяща прилежащото пространството. Избраните точки от пешеходното трасе са силно оживени и съответно неподходящи за получаване на базови знания по история и география, за тези, които са ги проспали в основното училище.
Предложените цветни бетонови блокове за подмяна на цялостната настилка са изключително добри. С много висока издържливост и богата гама от възможни цветове. Поставят се от машина, която свързва всички павета в нещо като килим и осигурява максимална точност при монтажа. Основният проблем, както коментираше един колега на представянето в Община Варна е, че се режат трудно и оформянето на кръгове от тях би изисквало голямо рязане, което оскъпява целия процес значително. Другият графичен елемент, който трудно би намерил облика си в плът са хаотично разпръснатите тъмни павета от кръговете из светлите фонови павета.
Много въпроси назряват при по-сериозен анализ. Струва ли си да се правят кръгове? Ако няма кръгове а квадрати, как се променя цялостната визия? А ако няма месингови павета, защото са скъпи, нетрайни и ценни за ловците на цветни метали? А ако няма ветропоказатели поради същите причини? Какво остава от искрящите картинки спечелили журито?
Текстът е писан през 2013 г., непосредствено след приключилия конкурс.
ЕДИНСТВО НА ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ
Арх. Димитър Стефанов
Не харесвах спечелилия конкурса проект за Главни пешеходни зони Варна заради плакатния подход на авторите. Афишираните тематични кръгове (псевдоплощади), разкъсващи червения фестивален килим, наситени с вградени информационни знаци и QR кодове, претенциозните пластики и парков дизайн са графични ефекти с прилепени послания, нямащи особено значение за очаквания реален резултат.
Какво очаквах от спечелилия проект:
- Да преосмисли и направи адекватни на настоящето главните градски пространства – площад, прилежащи скверове и централна пешеходна улица;
- Да предложи решение за комуникационно и инфраструктурно обслужване на територията;
- Да привърже апендикса на „Дупката” и подходите към термите и другите значими обекти на територията на Централна градска част в единна система за комуникационно и информационно обслужване на гражданите и гостите на Варна;
- Да избере мащабни за средата настилки и да ги подреди в красив и удобен за експлоатация начин.
Продължилата заради многократните демонтирания реализация на първия етап от проекта, за щастие заема един сравнително къс прав участък от трасето на бул.”Княз Борис І” и все още не е нанесла непоправими вреди на Варненската пешеходна зона.
Какво не харесвам в реализацията:
- Калдъръмения подход – профилите на улицата и размера на плочите;
- Ръждивата патина стояща екстравагантно в една устроена и лъскава западноевропейска среда е неуместно, защото подсилва впечатлението за нашата изоставена саморазрушаваща се материална среда;
- Протяжното изпълнение, като че ли тези работници и техните началници за пръв път редят плочи (а може и така да е) и резултата от това – лошото качество на подреждане.
Ясно ми е, че рестарт е невъзможен. Ясно ми е, че трудно ще се намерят пари да се довърши проекта дори и с това темпо и качество на изпълнение.
Ако аз вземах решенията какво бих направил:
- Бих ревизирал проекта. Бих поискал при запазване на изграденото алтернативни варианти за продължение на пешеходната алея до х-л „Черно море” (могат да се включат като подгласници и другите участници в конкурса). Този участък трябва да се разглежда заедно с „дупката” и връзката с ул.”Преслав” и „Сан Стефано”.
- Бих обособил като отделни задачи:
Решението на площад „Независимост” и сквера между двата театъра. Смея да твърдя че предложението за площада в спечелилият проект е наивно и непрофесионално без никакъв намек за овладяване на пространството.
Решението на кръстовището на „Княз Борис” и бул.”Сливница” заедно с градинката на „Севастопол” и пешеходната алея до входа на Морска градина.
- Бих привлякъл в решаването на проблема по-голяма част от местната архитектурна колегия, много добре представена на огранизирания конкурс чрез поредица от обсъждания, чрез възлагане на контра варианти и на отделни детайли от общия голям проект. Ако спечелилият колектив имаше тези правомощия може би и сам щеше да предложи подобно решение.
- Поне за центъра на Варна си заслужава да се промени ПРАКТИКАТА за избор на изпълнител на одобрените проекти. Бих събрал шепата фирми с опит в ниското строителство и бих разпределил видовете работи между всички. Всеки да свърши това в което е най-добър. Изобщо не е трудно, господин Кмете, да го реализирате. Поне това си струва да се направи за Варна.
Накрая искам да припомня един от основните закони в природата – единство между форма и съдържание. В много случаи ни се иска да присвоим форма, свойствена за чужд мечтан от нас опит, на съдържание, изоставащо с десетилетия. Тогава се получава комичен резултат. Време е да го осъзнаем.
Пешеходната зона на Варна – очакване в аванс
Доц. д-р арх. Станчо Веков
Макар и закъсняла, дискусията около реализираната отсечка от централната пешеходна зона на Варна има смисъл, дори и само като проява на гражданска чувствителност към проекти със значителна социална значимост за града и опит да се повлияе позитивно на крайния резултат.
Въпреки големите обещания на първопремираният проект, ефектът от изпълнения първи участък – трасето на бул. Княз Борис I”, от ул. Драгоман” до кръстовището с улиците „Воден” и „ Колони”, е повече от скромен. Причината е както в сложността на задачата и липсата на опит на предимно младите участници в екипа, така и в лошата техническа реализация на строителната фирма, спечелила конкурса за изпълнител.
Все пак следва да се отбележи едно качество на реализацията – използването на съществуващата ВК инфраструктура за отводняване на участъка, което запазва напречното сечение на трасето, но с премахнати прагове на тротоарите. Това осигурява добро отводняване, води до поевтиняване на проектното решение и е в унисон със съвременните тенденции за ре- и еко-дизайн. Опитът да се вградят и демонтираните едроформатни плочи с врачански камък от проекта на арх. Варужан Маноян е похвален, ако беше използван адекватно за постигане на по-богата декоративна настилка, с мозаечна структура и фактура.
Неволно сравнявам обаче така обновената част на варненската пешеходна зона с пешеходните зони в Пловдив и Бургас, също в резултат на конкурси.
И двете са със собствен характер, специфична атмосфера и оригинален дизайн, изведен до детайл. При това са използвани не скъпи материали, предимно бетонови настилки, различен формат и дискретен колорит, с които се изгражда ненатрапчива декоративна композиция, единна за цялата зона и обвързана с контекста на богатата историческа архитектурна среда.
Каква е равносметката от варненската зона:
Надлъжният композиционен растер (червен килим) само усилва усещането за бившата улица с тротоари и асфалтно платно помежду им;
Скъпите настилки – павета гранит и клинкер (различна якост и устойчивост), с дребен формат не могат да компенсират липсата на водещ мащабен растер, който да ритмизира пешеходното трасе;
Колоритната гама от червен клинкер и червено-кафява имитация на корозирала стомана за градския дизайн не се асоциира с традиционния морски характер на града и не е съобразена с горещия климат;
Градският дизайн е безличен, разностилен и дребномащабен;
Скалните фрагменти са чужди на локалния варненски пейзаж;
Сигнирането на античното трасе на Одесос е провалено от шлайфаната венецианска мозайка, макар и опит за рециклиране на каменните плочи от предишната настилка;
Отсъстват елементи на антична и модерна пластика.
И тъй като реализираната отсечка е незначителна част от цялата пешеходна зона, има шансове двата по-сложни участъка – пл. „ Независимост” и този до бул. „ Сливница” да избегнат слабостите на пилотния фрагмент, ако авторите отчетат мненията и препоръките както на специалистите, така и на гражданите, инициирани от Варна Дизайн Форум.
В заключение, бих си позволил да отправя своите пожелания към екипа, в следните посоки:
1. Отчитане на морската идентичност на Варна;
2. Извеждане на традиционната колоритна гама от синьо/зелено/бяло, асоциираща с морето, като тема на зоната;
3. Акцентиране върху уникалното археологическо наследство на зоната (античния Одесос, средновековна Варна), сецесионовата и модерна архитектура;
4. Изява на архитектурния контекст и мащаб на прилежащата застройка;
5. Насищане с модерен дизайн и синтез с пластичните изкуства;
6. Адекватен светлинен и рекламен дизайн.
И още нещо, съвременното разбиране за публичните градски пространства, каквата е и пешеходната зона, предполагат отворена система за свободно движение и алтернативно ползване на средата, интерактивна и провокираща с
елементи на интегриран дизай зелена архитектура, пластични изкуства, иновативни визуални инсталации, пърформанс и др.
Ще ми се да вярвам, че амбициозният авторски екип, въпреки своята скромна практика, ще успее да доведе до по-успешен край тази толкова сложна и отговорна, но и благодарна за всеки архитект задача, в интерес на варненци и гостите на морската ни столица.
Успех!
16 септември 2014