Какво ни каза Юрген Майер

Проф. д-р арх. Росица Никифорова

На 17 май 2019 г., след многократни и стигащи да непреодолимост уточнения в графика му от работа по проекти и пътувания, в България пристигна световно известният архитект и визуален артист Юрген Майер, реализирал проекти от Ню Йорк, през Европа до Грузия, работещ в пространство на срещата на архитектура, скулптура, комуникации и нови технологии, преподавател в Принстънския университет, Харвардския университет, Висшето училище по изкуства в Берлин, Архитектурната асоциация в Лондон, Колумбийския университет в Ню Йорк и Университета в Торонто, Канада, член на управителното тяло на фондация „Баухаус Десау“, носител на най-големите награди за архитектура и дизайн. И подчертавам – той е носител на Red dot.
Поне едно негово произведение със сигурност е добре познато – най-голямата в света дизайн-структура от дърво, хвърляща растерната си сянка над римски и мавритански находки в центъра на горещата Севиля.
За 24-часовия му престой във Варна по покана на главния архитект на града Виктор Бузев и неправителствената организация Варна Дизайн Форум чухме и видяхме презентирани дълго очаквани истини за творческия процес, за градските пространства, за образованието по дизайн и архитектура. Най-убедително е словото и примерите, когато ги представя ерудиран представител на „огнената“ част от професията – практикуващ архитект-дизайнер.

Школата Баухаус
Поводът за поканата на арх. Майер беше световното честване на 100 години от създаването на Школата Баухаус в Десау, Германия. Школата е поставила началото на съвременното ни схващане за предметно-пространствения свят: света, в който живеем – от градските пространства, през сградите до чашата за кафе. Искахме не просто да станем свидетели на пореднен исторически разказ за стила от първата третина на ХХ век с оплаквания за застрашеното наследство, искахме актуален отговор на въпроса за виталността на духа и принципите на Баухаус и сегашното разбиране за адекватна на времето, на новите технологии, на новите човешки претенции архитектура.
„Имам досег с Баухаус още от моето детство. Роден съм в Щутгарт и когато бях петнайсет-шестнайсетгодишен, се случи реновирането на селището Вайсенхоф (Weißenhofsiedlung), цел на което беше неговото връщане в оригинален вид. Спомням си, че още тогава имаше дискусия доколко да се реставрира оригиналният вид на селището и доколко това, което е било добавяно по-късно (през 50-те и 60-те години) също е част от историята и отношението на хората към Баухаус.“
Експерименталното селище Вайсенхоф е създадено през 1927 г. с намерението да предостави напълно нова жилищна концепция за всеки човек. Привлечени от модерната архитектура и преливащите едно в друго жилищни пространства обаче, първоначално се заселват само интелектуалци, журналисти, актьори, оперни певци. Автор на градоустройственото решение е Мис ван дер Рое, той проектира и една от сградите, наред с великите автори на другите сгради: Льо Корбюзие, Валтер Гропиус, Бруно Таут, Лудвих Хилбесхаймер, Ханс Пьолциг, Петер Беренс, Ханс Шарун и др. Сложната историческа съдба на селището в годините преди и след Втората световна война достига спокойствието на защитена културна национална ценност през 1956 г. и се сдобива с кръга „Приятели на Вайсенхоф“. През 80-те години на ХХ век Федералното правителство в Бон и управата на Щутгарт отпускат сериозни средства за реконструкцията му – ето за този дискусионен по отношение на стилистиката период говори Юрген Майер, отрано въведен в отговорната архитектурна професия.
Той обощава, че германските архитекти са заплашително и непрекъснато обвързвани с Баухаус-естетиката, често представяна като функционални бели сандъци. „Понятието Баухаус, което носи в себе си послание в много пластове, е принизено до нещо много обикновено, което измества фокуса от същността на движението. Сега, 100 години след основаването на Баухаус, отново се повдига дискусията за многопластовото съдържание на Баухаус: за това, че Баухаус е много повече от обикновени бели „клоцове“ и правоъгълни елементи. Това, че те във времето са пробили път и са се наложили като маркетинг емблема на Баухаус, не означава че Баухаус не е много по-пространен като форма и съдържание. Баухаус е отношението към технологиите, отношението към материала и най-вече отношението към човека.“ Бъдещето е на смислени интепретации на принципите му – това е първото, което ни каза Юрген Майер.
Архитектурно-дизайнерското образование
Второто запомнящо се послание беше отношението към архитектурно-дизайнерското образование. Известно е, че Баухаус училището прилага революционна система на обучение с балансирано и синтетично участие на предмети, изучавани теоритично, чрез ръчен труд в ателиетата на големи майстори и работа по реални проекти съвместно с учителите.
Арх. Майер, като член на Научния консултативен съвет, два пъти годишно заседава във фондация „Баухаус Десау“ по следните теми: бъдещето на Баухаус в образованието, бъдещето на Баухаус в производството и съхранението на наследството на движението в Източната част на Германия. Търсят се начини идеите на Баухаус да бъдат обвързани в обща мрежа, да продължат да съществуват и да се развиват.
С тази цел през 2019 г. най-напред в Берлин, а после и като пътуваща по целия свят , фондацията открива изложбата „Баухаус имагиниста“. Арх. Юрген Майер подчертава важен аспект на изложбата, показващ мрежа от различни архитектурни училища, чиито преподаватели и възпитаници възприемат връзката с техниката, материала и детайла като основна тема.
Изнесената от арх. Майер лекция с подбрани от него ярки реализации, беше забележително продължение на Баухаус-традицията: обучението по архитектура и дизайн да се предава непосредствено и на живо от умеещия към начинаещия.
Баухаус залага преди всичко на особено препоръчителната днес характеристика: Преносител на знание, а не просто на количество информация.
Майсторските проекти
Прекият контакт с архитектурна знаменитост е респектиращ и носи с нищо незаменимото усещане за магическа природа на творчеството.
В своята лекция върху проектите и реализациите на фирмата J. Mayer H. und Partner, Architekten арх. Майер правеше опити да представи процеса като нещо достъпно, преминаващо през структури от множества, които наблюдаваме в реалността, като кристализация на идеи от там, като занаят да изведеш идеята в нова реалност. Сред множество от букви словослагателят извежда различни печатни текстове – нещо толкова просто! Всъщност огромен новаторски труд стои зад почти всеки негов проект. За голямата дизайнерска конструкция на площада в Севиля дървеният материал е подготвен във Финландия, а специално създадената за случая нова система от метални връзки – в Германия, за да се „събере“ всичко на място в Испания.
Живото представяне на възникването на идея, мотивацията, преодоляването на трудности от всякакво естество, които не са спестени и на звездите в професията, неприемане и дори пълно отричане на правото на този тип формообразуване особено по време на криза, само затвърди убеждението, че силен характер и свръх работоспособност са най-важните условия за реализация на талантливия творец.
Знайно е, че архитектурата е въздействащо изкуство. С присъщата на качествените професионалисти самоирония арх. Майер показа рекламен видеоклип на котешка тоалетна с образ и нова технология, инспирирани от Метропол Парасол в Севиля. И също реклама за бира със силуета на Съдебна палата в Хаселт, Белгия.

Ефектът от представянето на неговото творчеството беше светкавичната реакция на най-младата му публика в пленарната зала на Община Варна. Заваляха въпроси в широк диапазон – от интерес към личното му усещане за самия себе си като творец до прагматичното „как се поддържа дървена конструкция на открито“.

Кръгла маса

Животът в град с историческо наследство по традиция се схваща едновременно като „проклятие и благословия“. Трябва да бъде намерен баланс в поддържането на градска среда, която да отговаря на ежедневните потребности на гражданите и на екстремните очаквания на иначе полезните туристи.
На кръгла маса „Градските пространства на Варна“ с участие на архитекти, икономисти, еколози и заинтересувани граждани архитект Майер представи подробно опита на Севиля в избора на проект за площад „Енкарнасион“ – няколкостепенен конкурс сред изявени проектантски фирми. Българските архитекти, привърженици на „Ефекта Билбао“ и на широкоаспектно третиране на локалните архитектурни задачи, подкрепиха идеята световни имена да стъпят на територията на древния Одесос. Ще поживеем, ще видим.

Фантастична визита във Варна, 17.5.2019 Юрген Майер
Архитект Майер на кръгла маса, превод от немски арх. Максим Недков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *