Интервю с Мелтем Ватан от Университет BAU Истанбул

ВЪПРОСИ КЪМ МЕЛТЕМ ВАТАН КАПТАН,

Зам. Декан на Факултет по архитектура и дизайн, университет BAU, Istanbul

Здравейте Мелтем, поздравления за успешното професионално развитие. Колегите от Варна Дизайн Форум помнят презентации Ви, свързани с исторически архитектурен преглед по Черноморската тематика отпреди четири години.

BAU университет Истанбул, април 2016

 

  1. Въпрос: Днес имате преподавателски и административни отговорности в образователния процес по архитектура в БАУ. Как бихте представила този процес, какви са предимствата на Вашия университет, как оценявате като цяло образованието по архитектура в Турция?

Първо бих искала да Ви благодаря за поканата за това интервю. За мен е удоволствие да се опитам да Ви отговоря. Гордея се, че бивайки заместник декан, съм част от академичния състав на факултета по архитектура и дизайн към BAU университет. Нашият факултет има катедри по: архитектура, интериор и дизайн на околно среда, дизайн на индустриални продукти. Основа на нашия факултет са проектантските студия, които са пряко свързани с лекции по теория – задължителни и избираеми с сътрудничество с фирми от практиката на проектиране и строителство; работилници с летни и зимни програми.

Поддържаме наши кампуси в Берлин и Рим, където студентите ни имат възможност в рамките на един семестър да продължат образованието си.

Оценката на архитектурното образование в страната ни може да се определи като средно и такова с много високо качество за различните университети. Затова кандидатите трябва да правят внимателен избор.

Визията на нашия университет се определя като BAU Global, което наистина означава да се конкурираме с най-известните университети по света.

  1. Въпрос: Как осъществявате на международно ниво образование за ваши и чуждестранни студенти?

Първото обстоятелство, свързано с описания стремеж да сме на световно ниво и с наличието на чуждестранни студенти (почти 30 %), е преподаването изцяло на английски език.

Другите обстоятелства, очертаващи международно равнище на образователния ни продукт, са придържане към съвременните архитектурни образци, както в практиката, така и в образованието. Академичният напредък на членовете на факултета са друг важен фактор. Даваме информация за международните стандарти и особено за европейските стандарти в проектирането и строителството.

  1. Въпрос: Какви работилници (workshops) имате, какви са темите, кои студенти участват?

Като международни летни програми имаме годишни опции за Япония и Испания. От тази година ще имаме лятно училище и в Гърция. На национално ниво правим летни работилници в Кападокия, Одунпазари и Ескишехир. Освен летните школи имаме и специализирани работилници по мембрани, дървени конструкции и редовна дигитална работилница. Тези дейности са отворени за всички обучавани като се спазва съотношение 50 на 50% за наши и чуждестранни студенти.

Целта на всичко това е да разширим образователния хоризонт за студентите по определени теми и да им дадем възможност да практикуват професията архитект.

  1. Въпрос: Работейки с много студенти, намирате ли нещо специфично в отношението на младата генерация към нашата професия?

Най-голямата промяна виждам в използването на новите технологии, които за новите поколения са повече цел, отколкото инструмент за работа. Чертане наръка или дори записване на бележки по време на лекции вече не е навик. Това свидетелства за променен начин на живот и възприемане в процеса на обучение. Днес възможностите на поколенията за пътуване по целия свят са много големи, това обогатява визуалния им опит и способността за интерпретации на много повече архитектурни примери. Това е важно от професионална гледна точка, но също общуването на студентите с чужденци, усвояването на различни култури води до обогатяването на самите тях като личности.

  1. Въпрос: Има ли влияние от чуждестранния опит, заложен в образованието по архитектура във вашия университет?

Мога да кажа – да, със сигурност. Преподавателите ни с международен опит го пренасят чрез своите лекции и курсове към студентите. Тук имам предвид също и културата, манталитета и преживяванията на преподавателя в този опит като принос в преподавания материал. В някакъв смисъл самите характеристики на този опит могат да бъдат тема и заглавие на лекции.

Тук трябва да прибавим и възприемането на архитектурата и опитът на студентите, придобит в кампусите в Берлин и Рим от тамошните преподаватели.

  1. Въпрос: Какво считате, че би усъвършенствало архитектурното образование въобще по света?

Не е лесно да отговоря на този въпрос. Разсъждавам по темата от дълго време. Образователните системи по света са все по-глобални и теоретично учебните програми стават все по-сходни. Акредитациите съгласно Болонското споразумение или NAAB (Национален архитектурен акредитационен борд в САЩ) ускоряват глобализацията. В същото време състоянието на дадена страна, културата, нивото на основното образование, финансовото положение и др. не са еднакви по целия свят. Това създава затруднения в опита за уравновесяване на изискванията при акредитациите. Тук се намесват и националните политики в сферата на образованието с правителствени насоки за устойчивост, природосъобразен дизайн, субсидиране и съответстващи изисквания към програмите за обучение. Например, в някои европейски страни, където природните ресурси се използват като енергийни, правителството стимулира обучение на специалисти в тази област (зелена архитектура, природосъобразен дизайн, сертификатни системи в специфично направление) и това е много важно. За нас като архитекти и академици тези теми са не по-малко важни и ние се стремим да обогатяваме знанията на студентите за намаляване на въздействието на СО2 при това в обстановка на неосигуреност на страната ни по стандартите на европейските страни. Затова лекциите по тези теми остават повече на теоретично ниво, а насърчаването на младото поколение да работи в тази насока е затруднено.

  1. Въпрос: Как се осъществява следдипломната квалификация на дипломираните магистри и какви магистърски програми, обвързани с практиката предлага Вашият университет?

Магистърските програми включват две опции – с или без магистърска теза. Надграждащи магистърски програми в нашия факултет няма. Нямаме определена връзка с практиката. Професионалната практика е отговорност на студента.

  1. Въпрос: Сегашната икономическа и политическа ситуация отразява ли се на интереса към образованието по архитектура?

Архитектурата винаги е била предпочитан избор за кандидат-студентите. Дори в сегашната ситуация на висок процент безработица и трудности за постигане на добра позиция като архитект тази тенденция продължава. Едно от обясненията е, че някои студенти не преследват висока позиция в професионалния живот и се интересуват повече от престижната диплома. С нея могат да продължат работа в офисите на родителите или роднините си. Това са основните обяснения на продължаващия интерес към архитектурното образование.

  1. Въпрос: Как оценявате архитектурните реализации в Истанбул? Забелязвам две различни тенденции в стилистиката на храмовото строителство: Sancaklar mosque in Istanbul, Emre Arolat Architects, 2014 и ново-строящата се гигантска Çamlıca Camii на малоазийския бряг.

Възможно е наистина да определим, че в нашата страна съществуват два съвсем различни стила на архитектура – модерна и традиционна. Модерната архитектура се представя в работите на Arolat, Tabanlıoğlu, Avci, Tümertekin и други, добре известни и по света. Традиционният тип архитектура е повече свързан със стиловете от Близкия изток. Този въпрос е по-добре изяснен в коментарите на архитектурните критици.

 

8 юни 2016, BAU Истанбул

Интервю на Росица Никифорова с Мелтем Ватан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *