Всички публикации от RINEW

Има време за дъжд, има време за изложба на Павел Койчев на открито

Магистрала „Хемус“, 68-ми км, Арт-галерия Павел Койчев

На 28 май 2016 година в арт-галерия „Оригиналите“, махала Владовци до село Осиковица, завесата от проливни дъждове е вдигната, за да огрее слънцето удивителната изложба на Павел Койчев. Мирослав Михайлов щедро е предоставил къщата, поляната и гората за произведенията на скулптора, когото цени като явление в световната култура.

Мащабът

Става дума може би за най-мащабната от многобройните изложби на Павел. Избрал ѝ е име: „Явления и изкушения“. Може да се говори направо за изложение, защото тук е показана и самата гипсотека на скулптора, оттам арт-галерия „Оригиналите“. Полимеризираните гипсови оригинали на поляната са  подредени за дълговременно пребиваване на открито.

Мащабът е коварен инструмент: владееш ли го, постигаш велико качество и обратно. Изложбата на поляната и в горичката на арт-галерията показва стабилното разбиране на автора за размерите на пластична творба в открито пространство. Витае съизмеримост между и на пластиките независимо от годините, в които са създадени. Работите на поляната са бели и монолитни, тези в гората са ефирни и летящи.

Другото име на мащаба е съотношения. Посетителите се движат между фигурите и допълват осъзнаването на абсолютния мащаб. Множеството от хора и пластики е значимо, но пак остава достатъчно въздух и простор. Тук е „Градежът“ с галерията си (обиколната тераса) на втория етаж. Погледът от това ниво разкрива истинското съдържание на замисъла на изложението. Има произведения с щастлива или все още неоформена обществена съдба, независимо, че са на по 30-40 години. Всички те са си намерили тук верното място и подходящото съжителство.

Освен мащабността (грандиозността) постигнат е вътрешен мащаб и на самата изложба. Композирането на толкова много произведения от различни и много отдалечени години е трудно решима задача. С успех е позиционирано всяко произведение, така че плавно да отвежда към следващото, към следващата година, към следващата мисъл.

Ретроспективно и ново

Давам си сметка колко последователен е творческият път на Павел. Нито една от творбите като започнем с „Човек с налъми“ (1974) или „Поклон“ (1979) не навява усещане за вехти идеи и старомодна пластичност.

Тъкмо в творбите на Павел се разгръща онази важна в комуникацията характеристика – информативната функция на формата/формообразуването. Просто това е мислещ автор, който владее пластичния език и с него внушава каквото си пожелае – от детински мечти до философски прозрения. Постига го с очевидна лекота, защото е убеден в това, което мисли и владее средствата да  го изрази ясно и лаконично. Винаги оставя територия за инвариантни интерпретации на зрителя и това е още едно качество на творческата му личност. Казва: „Всеки да види, каквото пожелае.“

Силно впечатление прави аранжировката на творбите. Премислена е системата от внушения, така че цялото да създаде усещане за изложба-произведение. На зелената поляна с венеца от планински вериги са „Оригиналите“ с фундаменталните идеи и непоклатимата житейска философия. Пресъздадените хора и животни са в кореспонденция на богат живот от отправени към публиката съобщения.

Най-жива е гората. Там са новите, непоказвани до този момент произведения. На белите полимерни пластики на поляната от минали години се противопоставя изложбата „Явления и изкушения“ – колоритна кохорта от предимно летящи фигури, сложно заплетени с корди между клоните на пролетната гора. Тук властват двуизмерни индивиди, преследващи се един друг в търсене на щастие, някои с червена ябълка в ръка – изкушението, разбира се. Виталното усещане идва от факта, че е представен процес, протичане на отношения между хората и усещането за възможни различни изходи и отново за различни тълкувания.

Публиката

Публиката е важна по принцип, но за  Павел Койчев тя е част от експозицията. Върховно умение е да създадеш спектакъл от собствените си творби и да включиш публиката в него. При това не забравям думите му: „Не ме харесват, просто не ме харесват.“  Тази констатация звучи  като авторско отчаяние и е негово обобщение от поне 40 години насам. Но напротив, не е отчаян, а изпълнен с енергия и идеи. Създава произведенията си с вътрешна убеденост, че ще ги хареса, който може. Далеч е от супрематичното превъзходство на проповядващите „изкуство за избраните“.

Отдалечена от столичните салони, тази изложба може да не бъде видяна от голям брой хора, но както и „Градежът“ през 2008 г. и „Водната паша“ през 2009 г. на езерото в същото Владовци, ще се прочуе надалеч от тази махала, надалеч от България. А „Водната паша“ беше велика поезия. Поезия примамва публиката до всеки експонат и на днешната изложба. Любопитството е присъщо не само на децата, които тичайки по поляната и гората, създават уникално оживление. Една дама наднича да види какво има в кошничката, поставена в търбуха на ажурното магаре от пръти. И е права, защото там може да се намират още някои от многобройните скрити послания на автора. Публиката очаква това богатство и го търси като изследовател. В този процес за улеснение всяка творба има надпис и година на създаване. Темите са ясни и очевидни и въпреки това изказани. Колкото и да е пестелив в говоренето, всъщност Павел владее вербалния език с усета на поет.

Затова винаги е разговарял със своята публика по неповторим начин чрез заглавията на изложбите си: „Торният бръмбар“ (1995), „Стадото“ (2000), „Обиталището“ (2001), „Складът“ (2002), „Градът“ (2004), „Къщите, лятото, морето“ (2005), „Скулптури от оникс“ (2006), „Високомерна разходка“ (2006), „Под масата“ (2006), „Преносителят“ (2007), „Градежът“ (2008), „Водна паша“ (2009), „Нещо лично“ (2013).

Любопитството на публиката е насочено и към обитаемата пластика „Градежа“. Няма давност за този интерес. Преди време бях написала в статията „Архитектурен език за скулптори – Градежът на Павел Койчев“: „Работите на Павел Койчев привличат архитекта заради въплътената в творбите му свобода. Свободата, която школуваният архитект загубва още в първите години на образованието си, но не престава да мечтае за нея цял живот.“ Такава е тази символ-къща, че продължава да подхранва интереса на всички възможни зрители с техните различни мнения за жанровете в изкуството.

Атмосферата на „Оригиналите“ и „Явление и изкушение“ е изградена едновременно от творби, природа и публика. Представени са всички възрасти. Присъстват около 300 ценители на изкуството на Павел.

Изпълнителите

На поляната до Павел застава щастлив човек, който го поздравява с възхищението, присъщо на почти всички посетители и констатира: успяхме. Това е един от изпълнителите в материал (полимер с арматура от стъклени нишки) дърводелецът Тони, както гордо го представя Павел. Способността да работиш с екип е важна част от крайния резултат. Скулпторът явно знае как да предаде своето вдъхновение и на помощниците си до такава степен, че да заживеят в режим  на творчество, да приемат творбите като свои.

Трудът е бил огромен. Всички пластики от минали години, които красят по изключение някое българско пространство, а повече чуждестранни галерии, са „облечени“ в новия материал. Разпознават се като вече познатите бронзови или гранитни творби, а едновременно се разчитат като напълно нови. Една впечатляваща нова бяла гвардия и друга колоритна се разполагат с достоинство сред природата на полагащо им се без съмнение място.

Павел Койчев продължава да работи убедено, но затворен в творческо уединение, в своята богата система на разбиране за света. Външни влияния пропуска колкото за сведение, иначе знае какво трябва да каже. Вратата на ателието му е полуоткрехната за ценителите и полузатворена за недоумяващите. Надеждата, че ще бъде разбиран от все повече публики се крие в човечността и притегателната сила на веднъж прозряната от възприемащия искрено поднесена авторова мисъл.

Росица Никифорова,
29.05.2016

© Фотограф – Иван Бакалов

SEHUD гостува във Варна

На 8 октомври 2015 г. в Дома на САБ, Варна гостува  Консорциумът на Международния проект „SEHUD – Архитектура и устойчиво градско развитие, основани  на еко-хуманни принципи и съвременни технологии, избягвайки загубата на идентичност“ по програма „ТЕМПУС”. Продукт на проекта е цялостна програма и материали за електронно базирано обучение за степен магистър, степен доктор и  за обучение през целия живот (LLL) по тематиката.

По този проект работиха десет европейски университета: Politecnico di Milano, Italy; University of Cambridge, Great Britain; University of Saragossa, Spain; National Institute of Applied Science, Lyon, France; Technological Educational Institute of Athens, Greece; Varna Free University “Chernorizets Chrabar”, Bulgaria; Polytechnic Institute of Guarda, Portugal; Association of Exchange & Consulting in International Technologies, Paris, France, както и и десет украински университета и институции: Kharkiv National University of Civil Engineering & Architecture, Prydniprovs’ka State Academy of Civil Engineering & Architecture, Kyiv National University of Construction & Architecture, Lviv Polytechnic National University, Institute of Architecture, Odessa State Academy of Civil Engineering & Architecture, Kharkiv Region Union of Architects, Ministry of Education and Science, Youth and Sport of Ukraine.

САБ беше домакин и участник в дискусионната среща. Гостите бяха посрещнати от проф. д-р арх. Росица Никифорова, председател на Варна Дизайн Форум и европейски супервайзър на Модул 3 по проекта SEHUD, Виктор Бузев, Главен архитект на Варна и арх. Димитър Стефанов, Председател на САБ, Варна.

Спазвайки традицията всеки участник като домакин да представя визиите на града си, тук проф. д.а.н. Иван Никифоров, ръководител на ОУП Варна, направи подробна презентация. Арх. Бузев акцентира върху приложението на устойствените идеи. Мнения по проекта изказаха проф. Валерий Уреньов, Директор на Архитектурния институт към Одеската академия за строителство и архитектура, проф. Олга Петраковска и докторант Мария Михайлова от Киевския Национален Университет за Конструкции и Архитектура, доц. д-р Юрий Джигил от Лвовския Политехнически Национален Университет, проф. д-р Себастиян Макмилан – Директор на магистърска програма Interdisciplinary Design for Built Environment в Университета на Кеймбридж, както и д-р Джон Барбър – Политолог и Декан на Кингс колидж, Кеймбридж и  Почетен изследовател на Центъра за проучвания на Русия и Източна Европа в Университета на Бирмингам, лектор с международна известност. Д-р Барбър подчерта необходимостта от усъвършенстване на законите като начин да се улесни прилагане на добрите идеи на ОУП и се избегнат основанията за корупция – принуден да употреби дума, която той заяви, че обикновено избягва.

Подписани бяха двустранни договори между Варна Дизайн Форум и два украински университета – Харковски национален университет по строително инженерство и архитектура и Одеската академия за строително инженерство и архитектура. От страна на Харковския университет подписи поставиха Ректорът проф. д.а.н. Юрий Шкодовски и проф. д.пс.н. Тетяна Сергеева от Департамента за международна дейност. От Одеската академия се подписаха проф. Анатолий Ковров, Ректор на Академията и Директорът на Института за архитектура и изкуства проф. д.а.н. Валерий Уреньов. За Варна Дизайн Форум и предстоящото сътрудничество с АРХ+ Дигитална дизайн лаборатория се подписа Председателят на ВДФ проф. д-р Росица Никифорова.

Обиколката из стара Варна с гидове арх. Владимир Рачев и доц. д-р Станчо Веков завърши с обща фотография пред паметника на падналите за свободата на България украински войни.

Чешмата М!КА

На 31.07.2015 г. във Варна чешмата М!КА беше официално открита. В събитието взеха участие студентите-създатели на дизайна и изпълнението на чешмата, както и Заместник Областният управител Цветомир Петров, Главният архитект Виктор Бузев и Деян Дичев, представител на канцеларията на Кмета на Варна – отдел протокол и международно сътрудничество.
Проф. д-р арх. Росица Никифорова, председател на Варна Дизайн Форум, отбеляза три важни аспекта на постигнатото: утвърждаване на традицията на „Работилница за дигитално моделиране и производство в архитектурата АРХ+“, успешна екипна работа на всички етапи – от творческия замисъл, през параметричното извеждане на формата до изпълнението ѝ в материал и уважението към водата като природен ресурс.
Арх. Бузев изрази от името на Община Варна задоволство от новия градивен резултат на АРХ+. Той отчете самоотвержеността, професионалното отношение на студентите и младите архитекти към темите на градския дизайн и заяви готовност да ги подкрепя и занапред.
Г-н Цветомир Петров беше възхитен от идеята и нейната реализация и говори върху темата за водата като силно свързана с българската традиция да се градят чешми.
След подкрепата на фонд Култура на Община Варна, след наистина сериозната работа на участниците в уъркшопа, под ръководство на специалисти от международна величина (с лекциите във Варна на арх. Томаш Старчевски от Zaha Hadid Architects, в онлайн връзка с останалите лектори – арх. Ясек Маркушиевич от Warsaw University of Technology, арх. Леонидас Патеракис от University of Venice и доц. д-р арх. Орлин Давчев от УАСГ) и при ентусиазираната работа на двамата възпитаници на IAАС, Барселона и създатели на АРХ+ архитектите Христо Топчиев и Емил Бурулянов, се доказва че е възможно да се променя с реални резултати в съвременна посока обликът на градската среда.

М!КА – бална рокля, морска вълна или рибарска мрежа

Дизайнерската чешмичка M!KA разхлажда варненци.

Първата в България „Работилница за дигитално моделиране и производство в архитектурата АРХ+“ завърши своето пето поредно издание с дизайнерска, параметрично моделирана и дигитално произведена чешмичка, с елегантното име M!KA.

Проектът, спечелил субсидия от Фонд Култура на Община Варна, е част от дейността на НПО „Варна Дизайн Форум”, с председател проф. д-р арх. Росица Никифорова. Най-напред участниците в работилницата от ВСУ „Черноризец Храбър“ и УАСГ проследиха с интерес лекцията на специалния гост, арх. Томаш Старчевски от Zaha Hadid Architects. Те обсъдиха различни теми, свързани с дизайна на градската среда както с него, така и в онлайн връзка с останалите лектори – арх. Ясек Маркушиевич от Warsaw University of Technology, арх. Леонидас Патеракис от University of Venice и доц. д-р арх. Орлин Давчев от УАСГ.

По традиция, семинарът завърши с производството в реален мащаб 1:1 на моделирания по време на работилницата елемент от градския дизайн. След Червената пейка на входа на Морската градина през миналата година, сега Варна Дизайн Форум поднася на варненци нов елемент от градската среда – дизайнерската чешмичка M!KA. С тегло от близо 200 кг, излята от специален бетон, монтирана в близост до шадраваните пред общината, тя събра за броени часове стотици жадни почитатели. Уникалният й силует, изготвен изцяло компютърно с прецизен детайл, вече се превърна в нова градска атракция. Любопитни са асоциациите, с които варненци свързват М!КА – някои я оприличават на бална рокля, други на морска вълна, трети на рибарска мрежа.

Разработката за пореден път доказва, че иновативните начини за моделиране интригуват публиката и обогатяват дизайна на околната среда, убедени са инициаторите за създаването на работилницата арх. Христо Топчиев (Топчиев Архитекти) и арх. Емил Бурулянов (Decor Design Архитекти Бурулянови), както и асистентите им арх. Йоана Атанасова и арх. Иван Палазов. На 31 юли от 16 часа, те ще връчат сертификатите на участниците в тазгодишната „Работилница за дигитално моделиране и производство в архитектурата Работилница АРХ+„. Място на събитието – М!КА.

Фотоконкурс „Архитектурните символи на Варна“

Варна Дизайн Форум има удоволствието да ви покани за участие на организирания съвместно с Община Варна, КАБ и САБ, фотоконкурс „Архитектурните символи на Варна“!

Конкурсът е отворен и безплатен за всички любители или професионалисти – фотографи! Крайният срок за регистриране и предаване на кадрите е 31-ви март 2015 година! За повече информация се запознайте с Регламента за участие по-долу.

ИЗТЕГЛЕТЕ РЕГЛАМЕНТА ЗА КОНКУРСА

Весели празници!

christmas_card

Това е пейката на Дядо Коледа, която може да се види в морската градина на Варна.

 

Здравейте скъпи приятели, колеги и съмишленици,
Здраве, вдъхновение и успехи за Коледа и Новата 2015 Година!

Варна Дизайн Форум

Първите награди ФЕНИКС на Държавна опера Варна

FENIX_OPERA VARNA AWARDНа 15 декември, в рамките на XV Kоледен музикален фестивал, за пръв път ще бъде връчена наградата ФЕНИКС на Държавна опера Варна при Тетрално-музикалния продуцентски център в морския град.

Изящната статуетка от специално синьо стъкло, изобразяваща крилете на феникс, е изработена със съдействието на НПО „Варна Дизайн Форум”, с председател проф. д-р арх. Росица Никифорова, по проект на младия варненски архитект Христо Топчиев. Продължавайки традицията на българските награди в областта на музикалните и танцови изкуства КРИСТАЛНА ЛИРА на СБМТД, с наградата ФЕНИКС ще бъдат удостоявани институции и личности, подкрепили с дейността и високите си творчески постижения културния институт.

Директорът на ТМПЦ Даниела Димова ще поднесе първите статуетки ФЕНИКС, придружени с грамота за съпричастие и подкрепа на Държавна опера Варна и Опера в Летния театър 2014, на тържествена церемония преди предпремиерата на балета „Лешникотрошачката” от Чайковски – авторски спектакъл на з.а. на Русия Сергей Бобров. Нейни асистенти ще бъдат балетните артисти, които изпълняват главните роли – Илияна Славова – Мари и Павел Кирчев – Принцът.

С награда ФЕНИКС 2014 се удостояват генералният спонсор на Опера в Летния театър Алфа Банк, основният партньор Община Варна, спонсорите Гранд хотел Варна, Св. Св. Константин и Елена, Грифид Хотели и музиковеда Юлияна Караатанасова.

2:1 за „Женския пазар“

Автор:  проф. д-р арх. Константин Бояджиев


„Реконструкция и капитален ремонт на Женски пазар, бул. “Стефан Стамболов”, зона Б-2, район Възраждане, от бул. “Тодор Александров” до ул. “Св. Св. Кирил и Методий”

  • Възложител: Пазари „Възраждане“ ЕАД
  • Строител: „ИНОС-1“ ООД
  • Проектантски екип: Обединение „Никифоров студио и АДА“ ООД
  • Архитектура – Арх. Росица Никифорова – главен проектант,
    Арх. Иво Пантелеев, Арх. Мила Никифорова, Арх. Кристиана Николова, Арх. Искрен Галев, Арх. Радослав Грънчаров;
  • Конструкции – Инж. Емил Крумов, Инж. Георги Цвятков;
  • Инженерна инфраструктура – Инж. Стефанка Брадварева, Инж. Гергана Йорданова


Женския пазар в София е наша обща собственост. На по-бедните и по-богатите, на продавачите и купувачите, на интелектуалците и бачкаторите, на чужденците, бежанците, крадците, щурците.

Всяка промяна засяга всички и без да са на лице тежки конфронтации и дори „кървави“ концептуални спорове дискусията си върви и всеки държи да се идентифицира като акционер „собственик“ на общото ни имущество.

От немного, но достатъчно отзиви, улични анкети, изказвания се убедих, че има ясно делене на реакциите и реагиращите. На първо място бих поставил т.нар. обикновени хора. Те са почти изцяло „За“. За новото, удобното. Аргументите им са очевидно непълни, невинаги добре формулирани, но в основата си са ясни и разбираеми. Харесва им че е станало „чистичко“ (жените), „подредено“ (мъжете), очакват да стане „още по-добре“ (и едните и другите) и изглежда са доволни от общината.

По-сложно обяснени и по-претенциозно подадени, често и по-критични са мненията и изказванията на претендиращите за обществени роли и позиции: общественици, интелектуалци, активисти, писатели, независими наблюдатели, артисти.

Съвсем условно ще разделя тези оценки на две количествено неравностойни групи. Първата, по-ограничена, с по-общи и абстрактни позиции е и по-лесна за оборване. Няма ясно отношение към качеството на средата, нито към самата архитектура. Има съмнения за целесъобразността на похарчените пари и оттам за правилността на избора на решения от проектанти, инвеститори, управление.

Трябва да се отговори бързо и решително на основата на практиката. Не е възможно на ценни терени в самия център на града да има пазар за ефтини стоки, намалени плодове и зеленчуци, където да прибягват хора от крайните квартали, за да намерят яйца и магданоз на най-ниската цена. Преди 20 години наследникът на „Estee Lauder” и кандидат за президент на САЩ беше поискал на едно празно пазарно място в Москва небостъргач точно на 98 етажа. Повече не му трябвали, по-малко му било неизгодно. Пазар на един етаж, не може да си върне експлотационните разходи. Пазар на 3 етажа, вече не е пазар и не може да съблазни купувачите на този вид стоки да се катерят на третия етаж.
Втората по-голяма част от възгледи и мнения е безпорно по-разнообразна, по-артистична и свързана с „духа на мястото“, атмосферата, забавлението и възможностите за това, осигурени от архитектите. Преди доста години съм писал за архитектурата като „сцена на живота“. Ако хората идват и се трупат, те легитимират решението на архитектите и управляващите, ако подминават го дезавуират.

В тази част възгледи се вписват и мнения идващи от архитектурните среди, някои от тях критични. Общото между писатели, артисти и някои архитекти е темата „ретро“. Не претендирам тук за конкретен анализ, затова не посочвам и имена. Използвам видяното по телевизиите и прочетеното само и единствено като отправна точка и мрежа за подреждане на собствените си оценки.
Най-общо казано „ретро“ философията няма перспектива и потенциал. Като всички или повечето обикновени хора обичам многоцветието на плодовете, зеленчуците и цветята, мириса на сладкишите и дори скарата. Зад тази „димна завеса“ аз може да не виждам архитектурата, но я усещам, знам къде е и каква е. Масовата публика не вижда, не усеща и не знае каква е архитектурата на пазарите. Каква е архитектурата на малкото пазарче „Червената стена“, или на „Красно село“, и дори „Ситняково“ освен по един покрив? Могат ли няколко „ретро“-фенера или чучура да заместят нeщо.

На „Женския пазар“ архитектура има, благодарение и на концепцията за двуетажно застрояване. Архитектурата е откровено модерна, което ще рече многовалентна, способна да установи контакт с други архитектури.

Едно отклонение: модерността е съдба, или се модернизираш или умираш. Неосъзнаването на този императив е причина по мое лично мнение за немного успешното ни развитие като общество през последните години. Съпротивата срещу модернизацията подклажда неясните по своите граници и присъствие „ретро“ визии. Ретро културата може да експонира дейности, цветове, звуци, вкусове и миризми (за артистите, писателите и дори интелектуалците), но колко и какво трябва да възкреси от архитектурата? Отговорът е почти нищо. Без мустаци, без калпаци и без червени пояси за продавачите, без архитектурни „мустаци и калпаци“. Нищо емблематично няма тук.

Модерната архитектура затова е донякъде универсална и абстрактна, за да „поема“ всякакъв контекст. Авторите са вкарали дървото в достатъчно количество, за да ни върнат и „вържат“ с отдалечения спомен за дървения пазар. А реалният контекст е подчертано хетерогенен и различен.
Необходимо уточнение. Не е прецизно да се поддържа версията за околната архитектура като такава от началото на 20ти век (първото десетилетие). Ще трябва да се ориентираме към годината на Световната икономическа криза – 1929та и предходните й. По света това е началото на модерните движения. В България и около пазара архитектурата е близо до историческото наследство на XIXв. без особен разкош, с редуцирани претенции, по-скромни детайли и материали. Само „някои сгради са обявени за паметници на културата“ и не са достатъчно за да наложат свой стил. От съседни парцели и напречни улици надничат по-късни модерни фасади. Ефект и богат „урбанистичен пейзаж“ може да бъде постигнат посредством силуетите и редуването на ансамбловите решения. Авторският колектив е разработил с майсторство фасадни планове и цветова композиция, основани на сериозни проучвания. Завършителният етап от строителството е само заявка за окончателния резултат, който професионалното око трябва да отчете коректно и да оцени потенциала. Оттук и идеята за архитектурата като сцена на реалния живот, достатъчна и желана, социално изкуство.

Очевидно е, че всеки архитект би дал собствена интерпретация на горните твърдения. С акценти върху по-голяма комуникативност, по-подчертана сценичност, демократичност (ефтиния?) или друго. Само че това е и типичната архитектска слабост: винаги да търси нещо по-различно и по-друго. „По-другото“ обаче не гарантира намерения мащаб, уточнените силуети, приятните пропорции и цветове. То носи рисковете на непроученото и недоказаното, и ги прикрива с претенциите за по-висша концептуалност.

И след тази „по-висока“ (дали?) материя, която обсъждахме по-горе, време е да се върнем към чисто професионалните аспекти на оценката. Опитът и интуицията (а тя е белег на талант) на проектантите им е помогнал да намерят най-точните решения за редица въпроси. Съотношението между „пълно“ (застроеното) и „празно“, ако гледаме на двуизмерното градоустройствено решение само за себе си, е хармонично едновременно съвременно и обвързано с наследените геометрии и физически размери. Като добавим височините на сградите, фасадните фронтове и покривите, за да достигнем мащаба усещаме, че едва ли други варианти биха били по-добри. Работено е с прецизни напречни профили. Добре са пропорционирани всички пространства. Да добавим и експлоатацията, за която гражданите не трябва изобщо да се досещат.

Освен усещането за „чистота“ и „подреденост“ масовият гражданин, за да е доволен и усмихнат изпитва и други усещания, които не успява да сподели с питащия ги журналист – за уют, за поглед към фасада на черква или планина; дори дърво, за ослънчено място за сядане. Наше колегиално задължение е да отбележим и подчертаем организираното от проектантите наслагване на „кадри“ по маршрута, възможността да забавиш на по-широкото, да спреш, да постигнеш освободеността от задължението да си купувач (да не изтървеш ефтиното), да се разходиш в своята „собственост“.

Реализацията на „Женския пазар“ в социалната сфера вероятно ще наподоби отношението към Метрото в София преди години. От първоначалното въздържано и леко недоверчиво пристъпване към и в станциите на метрополитена, към грандиозния успех, масовото нахлуване на софиянци с днешна дата и нетърпеливо очакване на новите маршрути и станции. Може би още сега, пред наближаващите Коледа и Нова година ще получим обнадеждаващи сигнали, ако ли не, лятото и есента на 2015г. ще легитимират архитектурата на „Женския пазар“ в очите на столичани.

За сега резултатът изглежда да е 2:1 в полза на пазара – модерността и верния мащаб срещу някои съмнения и колебания. А може би резултатът си е 3:0, наричан от футболните коментатори „класически“, ако се прибави мнението на обикновените граждани.

Покана за гласуване

Община Варна, САБ, КАБ и ВДФ канят гражданите на Варна да разгледат постъпилите проекти за конкурса „Визия за Варна“ на Facebook страницата на конкурса.

Очакваме гласуване за определяне Награда на публиката. Гласуването приключва на 06.11.2014 г. Обявяването на резултатите от конкурса е на 07.11.2014 г.

ВДФ, съорганизатор на конкурса